Източник: www.pravoslavie.ru
Превод: Татяна Филева
Понякога можем да чуем, че християнското смирение означава слабост на душата. Съгласни ли сте с такова виждане? А и наистина, не е ли слабост да обръщаме страните си наляво-надясно, да отстъпваме, да жертваме нещо свое?
Ако се замислим, християнското смирение все пак не е малодушие и вътрешна слабост. Малодушният с удоволствие би си отмъстил, но вътрешната плахост няма да му позволи и той мисли, че не му достигат телесни и душевни сили – тоест в това няма никакво смирение, а само констатиране на собственото безсилие.
Напротив, смирението е истинска сила на духа, когато можеш да отговориш на удара с удар, но мъжествено побеждаваш в себе си гнева и обидата, проявяваш благородство и любов към обиждащия. Разбира се, ако има Божия воля за проявяването на сила, това трябва да се следва, нали истинската сила на духа е твърдата надежда на Бога, съчетана с лично мъжество. Но в крайна сметка истинското мъжество не е в това да съкрушиш врага като източник на опасност, а в това да направиш от врага приятел.
И така, защо е необходимо да се смиряваме?
В житията на светиите се среща името на малко известната днес света мъченица Фавста (нач. на ІV в.) . Тя на съвсем млада възраст, едва 13-годишна, била предадена на мъчения за Христовата вяра. Императорът заповядал на мъчителя Максим да излее над светицата целия ужас на своите мъчения. И сред жестоките изтезания Фавста, противно на очакванията на събралия се народ, само благодаряла на Бога и кротко се молела за своя мъчител, произнасяйки следните думи: „Моля Те, Господи, възлюби Максим, просвети го с вярата и го утвърди в Твоя страх”. Тази кротка молитва и желание за добро на своя мъчител така поразили сърцето му, че Максим сам повярвал в Христос и заедно със света Фавста приел мъченически венец. Така любовта и смирението винаги завършват с духовна победа.
И така, ако виждате, че около вас кипят страсти, че ви гледат с гняв, ядосано се изказват по ваш адрес или ви оклеветяват, не се поддавайте на поривите на собственото си раздразнение. Ако вашите оскърбители искат да горят в огъня на собствените си страсти, в пламъка на собственото си негодувание, то поне вие самите не влизайте в този огън. С мирна молитва в душата, със съчувствие към негодуващите останете встрани от тези страсти. Кой знае, може би вашата молитва, подобно на изобилна, чиста вода, ще угаси огъня, след който в душата на враговете ще остане съжаление и разкаяние.
В реалиите на нашия страшен свят съществува такова явление – сатанизъм. Служителите на този безумен култ, избрали откровеното зло и насилие като главни ценности в живота, понякога не се гнусят да принасят в жертва на дявола и живи хора. Малцина знаят, че в този фанатичен, немислим по своята жестокост за здравото съзнание ритуал, нещастният човек става жертва в онзи момент, в който допуска в себе си злоба по отношение на изтезателите. И това се признава за победа.
Уви, култовата интуиция на сатанистите в този случай съответства на духовните реалии. Христос затова и побеждава на Кръста дявола, защото по време на невинните, несправедливи страдания проявява любов, добро и прошка, а не злоба, ненавист или жажда за отмъщение. Само така доброто побеждава злото. Със Своето смирение на Кръста Господ съкрушава гордостта на дявола, и затова в продължение на вече две хилядолетия тъмните сили се боят от кръстното знамение.
В Древния патерик се разказва една история за това как във Вавилон дъщерята на един идолопоклонник била обладана от бяс. Баща й познавал един монах, който му казал: „Никой не може да изцели дъщеря ти, освен отшелниците, които познавам. Но и те, ако ги молиш, няма да искат да направят това поради смирение. Затова ще постъпим така: когато те дойдат на пазара, ще се престорим, че искаме да купим тяхното ръкоделие. И още щом влязат в дома, за да получат парите за купените от тях вещи, ще им кажем да направят молитва и аз вярвам, че дъщеря ти ще се изцели”. И така, те отишли на пазара, където видели монах, който продавал кошници. Поканили го в дома, за да му дадат парите. Още щом монахът влязъл вътре, бесноватата изтичала срещу него и го ударила по страната. Той веднага й подал и другата страна според заповедта. Демонът почувствал мъка и завикал: „О, горко ми! Заповедта на Иисус Христос ме изгонва!” Девицата веднага се очистила. Разказали на старците за случилото се, и те веднага прославили Бога и казали: „За гордостта на дявола е обичайно да пада пред смирението на Христовата заповед”.
В Древния патерик се разказва още как един човек, който бил измъчван от бяс и от устата му излизала пяна по действие на живеещия в него демон, ударил по страната един старец-отшелник. Старецът му подал и другата страна. Демонът, не понасяйки действието на смирението, веднага излязъл от беснуващия. А древнохристиянският подвижник авва Моисей казвал: „Имащият смирение смирява демоните, а който няма смирение, бива смиряван от демоните”.
И така, защо говорим за важността на смирението? Ако отговорим просто, то е защото сме християни, а Христос в Своя живот е показал смирение.
Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Марк. 10:45). Пътят към славата, показана от Христос, преминава през смирението, също така показано от Христос.
Архимандрит Софроний (Сахаров) разкрива тази истина образно. Човешкото общество е подобно на пирамида, на върха, на която стои лидер – цар, президент, изобщо, какъвто и да е управник. По-нататък, на близките до върха слоеве, се намират хора, имащи власт, близка до царската, а в основата на пирамидата се разполагат подвластните хора. Обикновено в света силните подчиняват на себе си слабите, царствата на падналите хора са основани на експлоатацията и насилието. Но Христос е преобърнал тази пирамида. Самият Той, оглавявайки обновеното човечество, се явява основа на пирамидата, а по отношение на подчинените Сам е станал слуга. Затова в Царството на Христос по-големият служи на по-малкия, по-силният се смирява пред по-слабия. Съответно, да достигнеш до истинска висота е възможно само следвайки примера на Христос, а не примера на тези, които Го разпнаха.
Невъзможно е рационално да се разкрие значението на добродетелта на смирението. Нейната ценност се разбира чрез опита на духовния живот, когато сърцето не се разкъсва от страшни помисли за отмъщение, обида, вражда, а чувства мир и свобода. Господ да укрепи сърцето на всеки християнин за искрено изпълнение на заповедта на смирението, толкова значима за придобиването на истинска духовна сила.
