откъс от статията: Да не осъждаш – означава ли никога да не критикуваш никого?
СВЕЩ. СЕРГИЙ КРУГЛОВ · 29/09/2014 Работата не е в „технологията“ (именно нея, изразена във формули за действие, при това колкото по-опростени, толкова по-добре, ние често очакваме от духовника, от психолога; издирваме в светоотеческите книги и т. н.), чрез прилагането на които бихме могли да се самоуспокоим: „всичко направих правилно“. В Христос няма „технологии“. Той вика право в дълбините на човешкото сърце, призовава да излезем от двуизмерния свят на плоските представи и да влезем в многоизмерния. И чрез думите на Евангелието ни казва: желанието за осъждане на греха и злото е похвално желание, неприязънта към греха е част от Божия образ във вас и нищо нечисто няма да влезе в Неговото Царство.
Но вие съдите съвършено несправедливо, защото не обичате. Този, когото осъждате, е страничен, чужд за вас. Вие не знаете нищо за него, опитвате се да напъхате жив човек в рамките на някакви законнически формули, гледате на него отстрани, без състрадание. И този грях на нелюбовта е още по-голям, отколкото грехът на осъждания от вас грешник… За това ли, казва Господ, ви дадох заповедите, за да можете с тях да се удряте злорадо един другиго по главите, за това ли в изпълнение на тези заповеди Сам отидох на кръст – за всички вас?

Пример за осъждане от разказа на мой познат:

„Пиех в продължение на много години, буквално се пропих, но дълбоко в душата си исках да зарежа пиенето… А не можех сам да се справя. Алкохолизмът не на последно място е следствие от гордостта, от раздутото его; максималното, което може да прави самостоятелно човек, попаднал в плен на тази зависимост – е да се самосъжалява…

Съпругата ми ме убеди да отида в храма. И изпитах върху себе си какво представлява чудото в евангелския смисъл, какво е милостта на Бога, за Когото няма нищо невъзможно: след първата изповед и причастие престанах да пия. Влечението ми към алкохола изчезна. Помня как буквално летях на крилете на радостта… А тъй като бях съвсем неопитен в духовния живот, то естествено започнах да се гордея и да се превъзнасям: не казвах „Бог ми помогна“, а казвах: „Аз оставих пиенето“. Знаеш, това е особен вид удоволствие: рожден ден или Нова година, трапеза, всички пият, а в моята чаша има газирана напитка; седя уверен в себе си и поглеждам високомерно останалите: ех, вие сте слабаци, а вижте мен!… Не искам – и не пия…

Как завършва това, сега вече зная. Светите отци са писали много за пагубното действие на гордостта, която е по-язвителна от всички пороци, взети заедно, и за вредата от осъждането, но аз не от книгите, а на собствен гръб изпитах това… Погордях се така около година, осъждайки пиещите, – след което самият аз се сринах. И се отдадох на такъв запой, от който излязох само след лечение в реанимацията, а след това преминах през продължително лечение в клиника.

Сега се държа с помощта на лекарите и с Божията помощ, и разбира се, се старая да не давам воля на гордостта си. И не осъждам пиещите. Със сигурност съм го изпитал: за каквото осъждаш – сам попадаш в същото. Жаля пияниците, зная колко ужасна е тази страст, как тресе човека… Понякога се опитвам да помогна: на един – да покажа пътя към храма, на друг – да дам телефонния номер на лекар нарколог. И се моля за своите пиещи приятели − за повечето от тях, наистина, вече за упокоение, мнозина от тях водката заведе в гроба…“

Лошото не е това, че виждаме греха в ближния − лошото е, че понякога виждаме в него единствено греха. Съдът (истинският, Христовият съд) може не само да изобличава и осъжда – той може и да прощава, и да милва.

Прошката също е осъждане. Но осъждане чрез любов, осъждане не на отделянето и смъртта, а на приемането на ближния в своето сърце, приемане отговорно и жизнеутвърждаващо. Осъждане − за изцеление от греха, защото грехът не е толкова юридическа категория, колкото болест, която трябва да бъде лекувана. Нещо повече, трябва да умеем да я лекуваме.
източник:http://www.pravoslavie.bg/%D0%A7%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%8A%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%88-%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD/#.VCljeGd_vE4

Много хубав постинг!Благодаря! С удоволствие се спирам при теб!:))Хубава вечер!

Удоволствието е изцяло мое. заповядай когато пожелаеш.
:))))))
Хубав и спорен ден.
Поздрав Дора

"Лошото не е това, че виждаме греха в ближния − лошото е, че понякога виждаме в него единствено греха." Това много ми допада. Отнася се и за мен, за жалост. Понякога съм така потресена от постъпките на хора в обкръжението ми, че ставам техен съдник. Знам, че е грозно да сочиш с пръст и да категоризираш. Старая се да бъда по-гъвкава към слабостите на различните от мен, защото често попадам точно в ситуации, в които подлагам на голямо изпитание принципите и действията си..
Поздрави, Доре :)

Бени разбирам те прекрасно и аз имам същите изпитания непрекъснато "стоят" пред мен но както се казва в публикацията "грехът е болест, която трябва да умеем да лекуваме"...това е пътя за мен.
Поздрав Бени хубав и слънчев ден :)