Постинг
05.06.2015 14:33 -
Пътят на сърцето......
Ние, сме израз на Божията любов, и след като сме Божии творения, не можем да намерим покой без Него. Ако се чувстваме „удобно“ в малките неща от живота, ние отричаме живота в пълнота. Светецът е този, който иска пълнота на живота си, този, който иска да успокои своето сърце. Святостта обаче, е придобиването на Св. Дух. Тоест, за да намерим покой в Бога, ние трябва да придобием святост. Святостта от своя страна, не е подобряване на нашия характер, нито е безгреховност. Тя е създаване на жива връзка с Бог, без да се успокояваме, докато не го намерим. В този път на търсене на Бога – ще има грехове, съмнения, колебания, които ще съпътстват нашето „пътуване“, защото това е нашата паднала природа. Именно тази борба, със самите нас и „оня, който управлява света на тъмнината“ е пътят ни към Бога. Целта на това пътуване, е също така, да признаем, че сме Божии да „съблечем“ онази стара одежда на преходните неща, и да отхвърлим егоизма натрупан в нас. Това, няма да се случи без болка, неуспехи, падения, грехове и безизходици. Точно тогава, ще се появи и онова „надеждно отчаяние“ да се отчаем, от нашето аз, и да се уповаваме на Бога. Всичко друго, което се крепи на нашата сила, добродетел и харизма е една измама, която ни води към духовна смърт. Когато, рухнат нашите, фантазии, емоции, стремежи , мечти, тогава ще се открие истинският ни копнеж , тогава можем да видим какво иска сърцето ни , тогава Бог е много близо до нас. Тогава, намираме друг смисъл, на нашето съществуване, осъзнаваме, че най-силният човек е безсилният, най-свободният човек, е добрият човек, той няма ограничения, защото е намерил всичко. Тази свобода, се открива само на съкрушения човек, защото, той знае какво е вътрешно състояние на крах, който пробужда ума и сърцето за да разбере как да живее.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1302
