Постинг
05.01.2015 16:14 -
За нашето сърце......
Всяко сърце трябва да бъде като малка градина. Да бъде чисто от плевели и пълно с прекрасни растения и цветя. Да предположим, че тази градина е още в обятията на зимата – дърветата са с голи клони, розите са оголени и бодливи, полетата са мрачни и безжизнени.Но ето идва пролета и хиляди семена чакат само допира на топлите слънчеви лъчи за да израснат като живи цветя,нужен е само топъл пролетен въздух и тих дъжд за да се облекат дърветат в чудно красиви цветове,милиони корени в полето чакат само ласката на пролетното небе за да се покажат на повърхността, покрити със свежест и зеленина. Не напомня ли това същата картина от живота на много хора? Не лежат ли нашите молитви в непокълнали семена?Правим ли в живота най-доброто, на което сме способни?Помагаме ли на хората до нас, достатъчно добри ли сме с тях както би трябвало?Ние можем да показваме нашата любов на другите без да чакаме божествено вдъхновение.Прекрасните качества на християнина, за които се говори в Библията, са плодове на Светия Дух. Нищо освен любовта на Господ не може да пробуди в нас духовни сили и възможности....Радостта се ражда от скръбта на разкаянието. Пепелта на скръбта и разкаянието, подобрява почвата на нашия живот и добродетелите израстват изобилно в нея. След големи скърби животът за нас става хиляди пъти по-важен. От плода на нашата любов се хранят много други. Призивът да се събудим означава, че величието в нас още спи и е време да го събудим. Христос знае какво е в сърцето на човека. Когато Той гледа в нас, вижда не само какви сме, но и какви можем да станем. За всеки от нас е от голямо значение да знае, че някой се интересува от него. Една от големите тайни на живота е способноста и умението да помагаш на другите дори само с думи, които могат да бъдат вдъхновение за нов живот за този, който страда в момента до нас. Огледай се със сигурнос има такъв човек около теб.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1302
