"Какво искам от живота? Просто искам да бъда щастлив." - това е една от постоянните реплики на нашето време. Всички сме я чували, а навярно и сме я произнасяли. И все пак, при цялото желание, колко хора са наистина щастливи? Не много... Нали? Дори в първия момент не можеш да се сетиш за такива… 

Замислих се какво точно влагаме в думата "щастие". Може би проблемът е в това, че предполагаме за нея неща, които далеч не са щастливи. А понякога са дори абсурдни. Нали знаете, че някои например намират щастие в дрехите. В определени среди те дори се смятат за критерий за успялост. Има дрехи, които могат да си ги позволят само "много важни хора" (VIP), а не простосмъртните. Има и един детайл - самото пазаруване на скъпи дрехи е възприемано като щастие, а посещаването на молове и скъпи бутици като жизнена необходимост. Какво е човек, който не ходи по молове, ако не за дрехи, то поне за кафенце... Едно нищо е... Но най-често дрехите не са крайната цел. Те са само средството за постигане на голямото щастие. Те са антре към удоволствията на очите, към удоволствията на плътта. Какви ли жертви не дават хората в неравната война с времето, което постепенно похабява тялото и бавно, но сигурно го води към тление…

Друг подобен критерий за успялост са красивите къщи. Но на тях няма да се спирам, разликата не е същественна  от по-горе казаното за дрехите.

Църквата  ни представя един съвсем друг образ на щастие, на радост, на удовлетворение – парадоксален и объркващ светското мислене. Това е образът на свети Андрей, юродив заради Христа. Не случайно (особено в руската традиция) юродивите подвижници са наричани "блажени", т.е. щастливи, радостни, доволни. Свети Андрей е контрапункт на всичко, което ние очакваме от живота. Още в младостта си той видял Самия Христос, Който дошъл при него и му казал: „Ела и стани Мой приятел и брат”. Приятел и брат! Представете си каква перспектива. „Приеми върху себе си подвига на добродетелите: бъди гол и юродив заради Мене”, казал Господ. 

Ние намираме щастие в това да бъдем умни.

И ето, онези дрехи, към които ние се стремим, блаженият, щастливият Андрей ги нарязал с един нож. Щастливият Христов приятел станал мерзък пред целия човешки род, станал безумен... Разбирате ли? 

Отказал се от всичко, което сега ни изглежда като важно - от парите, от възможностите, от кариерата, от къщата, от вилата, от колата, дори от това хората да го приемат за психически нормален човек. Къде е краят на щастието на съвременния човек и откъде започва щастието на блажения юродив заради Христа Андрей? Истинско щастие може да има само тогава, когато то може да продължава безкрайно.  Суетната слава на човеците днес е с нас, а утре се превръща в жесток присмех. Парите наследява някой друг, а ние ще наследим пръстта, подготвена за всеки от нас. 

Но някой би казал: "Аз не искам богатство и слава, а само нормалните неща, да мога да живея спокойно." Работата е там, че има едно нещо, което винаги ще разваля "нормалния живот". Това е грехът. Той постоянно ще трови живота ни и ще прогонва радостта.