Представете си млад просяк, който моли минувачите за дребни пари. Сега си представете, че царят го е харесал и иска да го направи член на царското семейство и свой наследник. Той кани просяка, а той не иска и да чуе за осиновяване и дворец. Той иска нещо по-простичко. Шепа монети. Хамбургер. Бутилка бира. Спасение от другите просяци, с които е във вечна конкуренция. Но царят иска да му даде друго – той иска наистина да го настани в двореца. Не да подобри просешкия му живот, а да му осигури съвсем друг живот.

Много често ние се оказваме в положението на този просяк, който иска да измоли от Бога някаква дреболия, шепа стотинки. Нещо, което ще направи жалкия му земен живот по-комфортен или поне по-поносим. Когато решим да поискаме от  Бога, да ни направи членове на Неговото семейство, ще видим нашите проблеми в съвсем различна светлина – вероятно, част от тях ще отпаднат от само себе си, а други ще се превърнат в онези уроци, които сме длъжни да научим в училището на нашия Небесен Отец.

Пред храма , в който се черкувам има просяци. Повечето "инвалиди" в колички.... Един ден отидох много рано преди службата. Какво видях ? Една от просякините в инвалидна количка крачеше до мъж, който буташе празната количка. Бях седнал в градинката пред храма и проследих какво се случва. Тя се настани в количката, а мъжът се върна , влезе в една луксозна кола и отпраши.....
КЪДЕ ДА Е МИЛОСЪРДИЕТО НИ В ТАКЪВ МОМЕНТ ?????

Милосърдието в такъв момент трябва да е в сърцата и молитвите ни отправяни към Бог.

Аз се помолих Бог да им въздаде, а на мен да даде търпение и разум .

kolko tapo

Като пораснеш, ще го разбереш :)