Защо напоследък наркоманията придоби мащаби на епидемия - на бяла чума, която превръща стотици милиони хора в психически и физически инвалиди, в живи трупове? Защо роднините не се радват при среща един с друг? Защо думата "дружба" изчезва, бивайки заменена с друга дума - "партньорство", било то партньорство по служба, по развлечения или по секс, партньорство, свободно от всякакви нравствени задължения? Защо лъжата стана универсален стил на живот? Защо броят на разпадащите се семейства катастрофално расте - така, че ни се струва, като че ли скоро ще обявят семейството за отживяла институция? Защо бракът, в който мъжът и жената са съединени чрез любов и са предани един на друг до самата смърт, е вече изключение? Защо видимото семейно благополучие често се оказва само външно покривало на вътрешната пустота, мълчаливо съгласие на партньорите да се търсят един друг?
Защо хората, прибирайки се вкъщи, не намират удоволствие във взаимното общуване, а предпочитат да седят с часове пред телевизора? Картините, мяркащи се на екрана, за тях са по-скъпи от живия човек, с когото те трябва да делят радости и скърби. Екранът на телевизора и наркотиците са нереален свят, в който човек бяга от действителността, натискаща душата му с някаква оловна тежест.  Земята все повече се осквернява от гнойта на разврата и от човешка кръв. Нашият Господ Иисус Христос е казал: "Когато дойда на земята, ще намеря ли вяра?" - тоест вяра, проявявана чрез любов; вяра, която трябва да бъде сърцевината на живота. Броят на хората, които не само вярват, но и живеят чрез вярата, постоянно намалява. И вярващите, и невярващите са подобни на хора, попаднали в блато; само че вярващите разбират това и се стараят да се измъкнат от засмукващото ги тресавище, а невярващите не разбират какво става, загиват със затворени очи, не вярват на Свещеното Писание, безразлични са към Бога или пък Го ненавиждат.Човекът неосъзнато жадува за небитиено, но инстинктът за самосъхранение го предпазва от последната крачка - самоубийството; човекът се бои от смъртта и живее, но сякаш по инерция.
Броят на душевноболните с явни признаци на лудост постоянно нараства, но при несравнено по-голям брой хора тези симптоми са скрити, сякаш са "изтласкани" навътре. Психологията става едно от водещите направления на съвременната медицина. Институти, училища, различни организации имат свои щатни психолози. Най-богатите и преуспяващи хора стават постоянни пациенти на психоаналитиците. Фармацевтичните заводи бълват огромно количество психотропни и тонизиращи препарати. Но всичко е напразно. 

Моят отговор за себе си:
Едно цяло поколение последователно и активно беше съсипвано 45 години да живее в бездуховност и Бог и това промени поведението му. Беше унищожена голяма част от интелигенцията , физически или духовна в тоталитарен терор. В глобален план се даде приоритет на материалното. Едно по едно минаха на втори план истинските духовни ценности . А за да има стойностна комуникация между хората , материалните интереси могат да бъдат само временни и много лабилни. Само духовност възпитана от вярата ни в Бог е е трайна и истинска , даваща ни вярната и трайна комуникация и отношение към света и хората.
Лично мнение, което не ангажира никого.

Споделям мнението ти напълно. Този пост всъщност е едно размишление на "глас" и силно се надявам тези, които четат да си зададат следващия въпрос" Докога"?
Хубав коментар.......
Благодаря ти.
Поздрав Дора

ЛИПСАТА НА РЕАКЦИЯ, СЛАБИЯТ ИНТЕРЕС КЪМ ДУХОВНИТЕ ТЕМИ Е МНОГО ТЪЖЕН ЗНАК ЗА ЕДНО БОЛНО ОБЩЕСТВО.

Тъжната истина е точно такава, колкото и да не ми се иска да повярвам в това .