Омръзна ми слушам, от хора "разбиращи" от всичко как езикът на богослужението в нашите  храмове  е неразбираем и как той трябва да бъде променен.

Днес, притиснати от глобализиращите ни езикови сурогати, бавно превръщайки се в био-машини и в пласмасови отломки на съвременната попкултура, все по-трудно успяваме да се доберем до него. Животът ни е затрупан от металните отломки на дрънчащи на кухо чуждици, беснуващи светски вулгаризми и медиен електронен шум от кодирани сигнали наместо думи. От тях трудно си пробиваме път до последните 300-400 слова останали в най-новата ни лъскава лексика, с които се опитваме да поддържаме някаква елементарна„връзка” помежду си. Съвсем скоро ще започнем да мучим като дезориентирани добичета в опит да се поздравим за новия си извратен и евтин имидж. 

Питаме се дори дали пък езикът, чрез който говорехме на Господа през вековете не е вече изтлял, дали божествените му знаци, с които го изписвахме по книги и върху камък не са вече избелели, и дали смисълът му не е помътнял.

Или може би е прояден необратимо от червеите на чуждото езичие и от шаблонизмите, които капят като киселинен дъжд от толкова и толкова години? Те би трябвало вече да са обезобразили неговата топлина, богатство и дълбина, а боговдъхновеността на неговите букви отдавна следва да е изчезнала. Навярно е дошъл краят му или пък е време да го заменим с кривата и препънива латиница, да го профанизираме с интернет-маймуницата, да премахнем и последните му граматически правила, за да стане достъпен за ровещите в калта на невежието интелектуални свине. 

Та нали той е бисерен и чист, а пък ние открай време се изкушаваме да „хвърляме бисерите на свинете”!

Спорим, караме се, изприщваме се от страсти и тонове обиди изригват от устата ни на новоизкования ни новобългарски тарикатски език в опит да докажем дали има полза от „стария”и кроткия в Църквата ни, в училището и в живота ни въобще. Само дето „новият” остарява на всеки пет години, а „старият”вече е хилядолетно млад. Накрая просто пращаме децата си на курс по английски, защото са станали на „цели” 5 или 6 години и се чувстваме обидно „закъснели” спрямо другите в тяхното„образование”...

**

А той седи тихо в манастирите и в старите книги от кожа, далеч от човешката суета и безверие, мирен и спокоен, прикрит от Самаго Бога, за да не изпада в осквернение и за да не бъде похабен от нашето модерно невежие.

И само на Божествената света литургия под медоносните звуци на източното пение той все още благо „мироточи” за тези, които имат уши да го чуят и за онези, които имат сърце да го видят!

*

И така вече 1147 години благоуханието му се носи над нас и над нашата синовна неблагодарност и незлобливо ни напомня, че все още сме едни от най-големите Божии помазаници на тоя свят, които могат да кажат:

Отче наш, иже еси на небесех!
Да святится имя Твое, да приидет царствие Твое,
да будет воля Твоя,
яко на небеси и на земли...
Който може да я продължи на този език моля очаквам го в коментари.

?

на църковно-славянски :))

Отче наш, иже еси на небесех!

Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое,

Да будет воля Твоя, яко на небеси и на земли.

Хлеб наш насущный даждь нам днесь;

И остави нам долги наша, яко же и мы оставляем должником нашим,

И не введи нас во искушение,

Но избави нас от лукавого.


*******

Яко Твое есть и Царство, и сила, и слава,

Отца и Сина, и Святаго Духа

И нине, и присно, и во веки веков.

Амин!

благодаря ти :)

но трябва ли да търсим курсове за църковно славянски, за да общуваме на този език?
Според мен достатъчно добри преводи има на Божието слово, от които можем да научим каква е Божията воля за нас, да научим какво е направил Исус Христос за нас на кръста и всичко останало, необходимо ни за вярата и спасението ни от греха и за вечността.
Поздрав, наистина ви уважавам!

Сакралността на общуването ни с Бога не се определя от църковно- славянските думи, които наистина са красиви, загадъчни, тайнствени и религиозни, но са неразбираеми дори за много богослови. Все пак светите братя са превели Библията и богослужебните книги на старобългарски, който е загубен в древността, а църковно- славянския е негова руска редакция. Румънската църква успешно служи на разбираемия за съвременниците език, значи е възможно и тук и ако св. св. Кирил и Методи дойдат отново, биха го направили и втори път. А когато някой желае да направи служба на църковно- славянски- може, може и на гръцки- всеки служи според както вътрешно го усеща. Аз "Отче наш" и "Символ Верую" ги харесвам на църковно- славянски, но доста неща от Литургията ми минават покрай ушите, ако не са на български.

. vandela007 - Вие казвате....
20.09 23:40
но трябва ли да търсим курсове за църковно славянски, за да общуваме на този език?
Ако в един от нашите храмове пожелае да присъства един англоезичен и съответно службата е на български език,/а не на църковно-славянски/ но както вече се досещате той не я рзбира и има претенции тази служба да бъде на неговият език , какво следва от това ? Нима свещеникът трябва да проповядва на всички езици на там присъстващите хора?От нас остава единствено да се потрудим разбираемият за нас църковнославянски език да стане изцяло, истински разбираем, съкровен богослужебен език, какъвто винаги е бил, и все още е за милиони православни славяни по света.
С уважение Дора