Нашият ум няма врати, в него всеки миг нахлуват мисли за какво ли не. Дори и само психологически да го погледнем на този факт, това е болезнено. Човек прави първите си стъпки в духовния живот, но и съхранява своето психическо равновесие, когато се отказва да мисли за всичко във всеки един момент. Но ако не мисля, какво да правя? Какво да правиш ли? Да живееш…

 Важно е човек да свикне да не слуша своя помисъл и да бди над сърцето си, но това изглежда изморително. Когато сме свикнали да мислим така, както дишаме, това ни изглежда немислимо: как може да не мисля? – съществуват хора, за които е по-лесно да мислят, отколкото да дишат. Помисълът притежава такова коварство, че винаги намира прозорче в ума ни да се оправдае, че ни е нужен, но ние не трябва да му вярваме. Никой помисъл не ни е необходим, ако искаме да живеем. Във всеки наш помисъл се крие страхът на нашето его, нуждите на нашето его, желанията на нашето его. Значи моите помисли са моят егоизъм. Човек започва да бъде изцяло контролиран от егото си и тогава в мислите му не остава за нищо друго място, най-вече не остава място за Христос, за молитвата. Затова не можеш да искаш едновременно да се молиш и да слушаш гласа на помислите си…Ако човек живее в ритъма на молитвата, тогава постепенно започва да оживява, намира своята идентичност, пробужда се, сякаш дотогава е бил друго същество, мъртъв, сякаш просто се е носел насам-натам със своята плът. И внезапно нещо се активира в нас, в нашето духовно битие нахлува кръв, нахлува живот. Тогава човек започва да вижда, да слуша, да чувства, неговото същество може да обикне и да бъде обикнато, да създаде връзка, защото тогава той е пълноценна личност.

Човек е едно цяло. Разделянето му на две и повече части пречи да се движи по нормалния път - средния, защото разделянето води до залитане в една от двете крайности.
Животът трябва просто да се живее. Усмихнато, приветливо, без велики амбиции и свръхочаквания, без разни гуру, учители, богове, катехизиси и сходни.
Животът е просто нещо с много прости правила, но хората го усложняват и точно това води до проблемите.
На човек му трябва съвсем малко - покрив, храна, другар до себе си и приятели, както и да е прилично облечен и социално равен. Оттам насетне е лакомия.
Кому са нужни импозантните катедрали, джамии, синагоги?
Нима на въпросния бог са нужни средства? Защо е целият този разкош и блясък, златото, скъпите камъни, мраморът?
Не, това не е нужно. Няма духовен и плътски човек. Това е нон-сенс.
Има човек, а той е съвкупност.
Ако слушаме тъпотиите за безбрачието, в един момент трябва да спрем да се размножаваме, нали?
Много грешки има в догмите, но това е нормално, защото те са писани с една цел - управление и контрол на масите и то на най-примитивните.
За по-напредналите са "измите" - социализъм, капитализъм, нацизъм, комунизъм...
За най-оправните е измислена борсата, но каквото и да си говорим, всичко е под контрол.

Как да сме християни в днешния чужд на християнството свят?

Сутрин, когато човек се пробужда, все още на границата между съня и истинската будност, има няколко безценни минути, които ни дават макар и бегла представа за смисъла на онзи зов: „Сърце чисто създай в мене, Боже”.
Ако плътта е преходна, ако в нея няма истинско битие, трайност, постоянство – то нейното увековечаване в портрети и статуи, подобни на античните, е безсмислица, дори кощунство.
Не може Божията премъдрост да противоречи сама на себе си и сама себе си да разрушава тоест, ако някой посочва взаимни противоречия в Богооткровеното учение, това са мними, а не действителни противоречия.
И накрая мисля да кажа следното: Ако не изоставяш Бога, и той няма да те изостави.

Животът е даден от Бога! Той е позитивен, целеустремен за хората, които го ценят , учейки се от провалите , които са най- ценните уроци, съдържателен, когато осъзнаеш, че духовното във всеки човек е ново стъпало за еволюция и творчество.
Алчността, завистта , безсилието, са нещата, които провалят човека.
И нека бъдем толерантни към расата, вероизповеданията и личността.

Виж, смешно е да се мисли, че нещата тръгват от другаря Моисей. Замисли се.

Марине , смешното тук е само това, което си написал.....
Поздрав Дора

"Животът е даден от Бога! "- дори само това е напълно достатъчно да си щастлив.
Благодаря за коментара.
Поздрав Дора

Страх ли те е да допуснеш, че въпросният бог е измислица?

едно кроше на турболатерната ...
да не идваам ....ази......
;)))))

Св. Василий Велики (330-378)
Затова като действително лишен от ум и разум е безумец този, който казва: "Няма Бог."
М. Достоевски: „Ако някой би ми доказал, че Христос е извън истината и наистина би било така, че истината е извън Христа, то за мен би било по-добре да остана с Христос, отколкото с истината

еее maleidi46 недей с лошото де .....нали знаеш, че е по-добре с доброто.
Хубава вечер

Безумеец? Ще си слагаме етикети ли? :)
Как се нарича човек, който не приема чуждото мнение? :)
А това, което ти е писало малко по-нагоре е едно тролче с диагноза, тъй че не се връзвай. То, милото, само ходи по мен и се опитва да привлече внимание, но е безинтересно :) :) :)

последното нещо , което ще направя е да обидя някого само цитирам Св. Василий Велики .....
Извини ме ако съм те засегнала ........ но все пак това е спор и аз подкрепям думите си.
Поздрав Дора

Нямаш опорна точка. Със същото интелектуално звучене, можеш да напишеш и рецептата за майонеза. Когато опонираш на богослов, по- разумно е да зададеш въпрос, вместо "отговор" на презумцията си. Оценявам стремежите ти и желая с добро да се разберем за обща полза! Добре дошъл си във форума на моя сайт www.duhovnozdrave.com за да поговорим ;)

хубав ден Санди.
Поздрав Дора