Всички знаем, че един строеж има основи и по-важното е, че се нуждае от здрави основи. Не можеш да градиш характер, образование, професия, семеен живот, успех, ако нямаш екзистенциална основа, защото това е строеж във въздуха и всекидневието много ясно ни показва това. Срещата с Личността на Христос е уникална за историята и тя трябва да стане такава и за нашата лична история. Христос е ключът, за да можем разберем и проумеем кой е човекът и какъв е начинът, по който той съществува. Жестока реалност днес са разрушените човешки отношения. Когато човекът боледува, боледуват и неговите отношения. Чувстваме тази катастрофа навсякъде около нас. Първо в семейството. Всеки трети брак се разпада, връзките не стигат до брак. Налице са връзки за еднократна употреба. Кризата в брака е изцяло криза на любовта. Цивилизацията на покварата създаде човеци, които са неспособни да се влюбят и да обикнат. Загуби се простота и нежността в човешките отношения. Хората се превърнаха в обекти за употреба, станахме толкова егоцентрични, че вече не сме способни да вкусим красотата на жертвата. Днес срещаме изобилие от сексуални връзки, но рядко има връзки, в които има истинска любов. Днес станахме неспособни да различаваме границите между секс и любовта. Вече не ни интересува сърцето на другия, а само неговата плът. Поквареното общество осмива понятия като въздържание и чистота, защото е загубило способността да се влюбва. Въздържанието означава вярност към любовта, но как хора, които не умеят да обикнат някого, могат да разберат вярността в любовта? Дори прословутата бащинска и майчинска обич бе разрушена след като родителите нараняват, съсипват и поставят децата върху жертвеника на егоистичните си страсти. Често неразбирателството и конфликтите между децата и родителите съществуват поради липса на истинска любов. За много (млади) родители децата не са плод на любов, а на нужда да се впишат в консуматорския модел – да имаме едно, друго, трето, да имаме и две деца! Лесно се съгласяваме да купим втори и трети автомобил, но ни най-малко да имаме трето дете. Това отношение спрямо желанието за трето дете разкрива истинското ни отношение към първите две. Сякаш родителите им казват: щастливец си, защото се роди първи или втори! Ако беше трети, днес нямаше да си тук…
Образователната система също се провали – тя е организирана така, че в нея важен е единствено умът на децата, игнорирайки по драматичен начин детското сърце. И резултатът е потискане на душевния свят на детето. Нуждаем се от нова образователна система, която да насърчава цялостното развитие на детето. Да се грижи не само за ума, но най-вече за сърцето на детето; да дава възпитание, а не само образование, защото децата са личности и всяко дете е нов свят. Мисията на училището е да формира такъв характер в децата, с който да успяват да устояват на трудностите в живота и да побеждават. Днешната образователна система очевидно се е примирила и дори е свикнала с духовната гибел на младите хора. Тя изобщо не отчита своята отговорност за тази гибел.
