вечност :: Грехът на блуда - защо се нарича "смъртен грях"?

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

19.02.2018 23:49 - Грехът на блуда - защо се нарича "смъртен грях"?

Автор: fotinia Категория: Поезия

Прочетен: 1783 Коментари: 0 Гласове:

Седмата Божия заповед гласи» «Не прелюбодействувай!»

Този грях е много разпространен, заразителен, силно поразява душата и тялото и затова е най-опасен. Чувствеността дълбоко е проникнала в падналата природа на човека и може да се проявява в най-разнообразни и изострени форми.
        Блудът е неосветено от благодатната сила на брачното тайнство съединяване на неженен мъж и неомъжена жена или нарушаване на целомъдрието на юношите и девойките преди брака.
        Прелюбодеянието е нарушаване на съпружеската вярност от страна на единия от съпрузите.
        Кръвосмешението е плътска връзка между близки роднини.
        Противоестествените полови връзки са мъжеложство, лесбийство, скотоложство, малакия (ръкоблудство, онанизъм). Отвратителността на тези грехове е очевидна, ясна е тяхната недопустимост — те водят към духовна смърт още преди физическата кончина на човека.
        За голямо съжаление, днес повече от всякога светът е заразен от разврата, от духа на блуда. Навсякъде се създава атмосфера, която разпалва плътската похот. Особено пагубно действа влиянието на западната «култура»: гнусни списания, филми, срамни фотографии, картини, бесовска музика (за самото начало на рок-музиката е характерно преди всичко с отчаяния бунт против всякакви задръжки по отношение на половите връзки, против нормите на морала и нравствеността, религиозните, обществените и семейните закони), развращаващи романи, стихове и др. под. Общо взето, човеконенавистните демони на блуда сега имат на разположение всички видове средства, които проникват дълбоко в душите на хората, за да влияят, пленяват и погубват. Блудният грях започва още преди телесното падение — с гледането на съблазнителни зрелища, увлечението от спомени за видян грях, блудни картини, когато човек не отсича и не прогонва от душата си попадналата там зараза на греха.
        Блудните помисли, възникнали в резултат на такъв невнимателен живот особено силно нападат човека по време на уединение, най-често нощем. Най-доброто лекарство против тях са аскетическите упражнения: пост, недопускане на лежане в постелята след събуждане, редовно четене на утринното и вечерното правило.
        Начало или част от блудния грях са съблазнителните разговори, непристойните разкази, анекдоти, пеенето на безнравствени песни, писането на нецензурни думи и употребяването им в разговори. Всичко това води до порочно самоуслаждане, което е още по-опасно, защото е свързано с усилена работа на въображението и неотстъпно започва да преследва нещастния човек, като често пленява изцяло мислите и чувствата му и го превръща в роб на жалката страст, на низкия порок. Много трудове и скърби трябва да понесем, за да изцелим душата си от този зловреден, крайно прилепчив и натрапчив навик.
        Макар сред блудните грехове ръкоблудството да изглежда най-безобидно, то най-трудно се лекува, тъй като привикналият към него винаги може лесно да съгреши; особено нощем, лежейки в леглото си, той често бива подбуждан от страстта да се докосне до своето тяло и лесно може да падне. Затова трябва предварително да вземаш предпазни мерки — навреме да отсичаш греховните помисли, да си лягаш облечен в бельо, което закрива по-голямата част от тялото, в никакъв случай да не се разголваш съвсем, да не си позволяваш да се докосваш до своето тяло, да бъдеш внимателен в банята, да се стараеш да не гледаш голото си тяло, да не се заглеждаш в огледалото. Трябва също по-често да произнасяш кратки молитви на ум, понякога и шепнешком, да молиш от Господа помощ против този грях, да призоваваш името на светеца, на името на когото си кръстен.
        Ако за блуда и прелюбодеянието според правилата на Църквата се полага отлъчване от тайнството Причащение за много години или месеци с четене на канони и с поклони, то за греха на ръкоблудството се е полагало отлъчване от Св. Причастие за четиридесет дена със сухоядене (т. е. със строг пост — без употреба на варена храна). Сега, снизхождайки към крайната немощ на вярващите и отчитайки страшно разюзданата атмосфера на съвременния свят, този срок е съкратен и обикновено епитимията трае две-три седмици и не е така строга. Случва се по време на сън при блудни съновидения или без тях да се получи блудно разпалване, което завършва с изтичане на семе, така наричаното осквернение (или както още е прието да се нарича — падение). За този неприятен случай също трябва да се понесе малко наказание, да се изпълни правило, като се направят 50 земни поклона с молитвата: «Боже, бъди милостив към мене грешния и очисти ме блудния заради Твоето свято име» и се прочете молитвата на св. Василий Велики при осквернение (тя се намира в молитвословите). В деня след нощното осквернение не трябва да се докосват св. икони, светини, да се ядат просфори, да се пие светена вода. Осквернилият се в навечерието на св. Евхаристия не може да пристъпи към св. Причастие. Падението насън трябва да се изповяда пред свещеник.
        Прелюбодеянието е падение на несвободен с несвободна, т. е. на мъж, имащ законна съпруга с жена, която има свой съпруг или падение на свободен с несвободна и обратното.
Прелюбодеянието е повреждане и осквернение на чуждото и своето ложе. Ако и двете лица са несвободни, то и двамата оскверняват едновременно и чуждото, и своето ложе, като не пазят в законното си съпружество вярата и любовта и престъпват закона — затова и грехът на прелюбодеянието бива по-тежко осъждан от този на любодеянието.
        Падението на такива лица е голям и тежък грях, който съдържа не само тежестта и сквернотата на блуда, но уврежда и осквернява законния брак и прогневява Твореца и Законоположника — Бога.
        Прелюбодействащият разделя това, което Бог е съчетал, разсича наполовина цялото и нанася оскърбление на тайната на съпружеството. Затова грехът на прелюбодеянието е двойно по-тежък от любодеянието и вината за първия е по-тежка от вината за втория. Любодеянието осквернява две свободни лица — любодействащия и любодействащата, а прелюбодеянието се простира върху четирима: две лица то осквернява, а на други две нанася оскърбление. Затова епитимията за прелюбодея, определена отсв. Василий Велики е следната, блудникът е под запрещение (лишаване от св. Причастие) 7 години, а прелюбодеецът — 15 години (вж. Кормчая книга, правила 58 и 59). А св. Йоан Златоуст счита прелюбодеянието за по-грешно от разбойничеството: «На всеки Бог е дал жена и е положил закони за естеството, като е установил съединение с една Затова престъплението с друга е разбойничество и лихварство, и дори е по-жестоко от всяко разбойничество, защото ние не страдаме така силно, когато открадват имуществото ни, както когато се подрива бракът ни» (Тълкувание на 1 Сол. 4:6). Прелюбодеянието във Ветхия Завет не се е удостоявало с помилване и прошка и никакви жертви не са могли да го очистят: не е споменато за това в книга Левит, в която се описва какви жертви за какви грехове трябва да се принасят. За прелюбодеянието не е била означена жертва или очистване, а какво? — смъртно наказание. Този грях не е бил изтребван и очистван от Божиите хора по друг начин, освен чрез смърт (ср. Лев. 20:10; Втор. 22:22).
        Прелюбодеянието, макар и скрито, се съпровожда от непрекъснато мъчение на съвестта: вътрешният червей постоянно гризе, изобличава, причинява тежест и води до отчаяние. Ако прелюбодеянието се открие, следват голям срам, безчестие, неукротима ярост на мъжа, чието ложе е осквернено, гняв на жената на съгрешилия и достойно наказание според праведния съд.
        Грехът на прелюбодеянието винаги, при всички народи е бил строго наказван с жестоки наказания или мъки. В Рим законът е заповядвал прелюбодеят и прелюбодейката да бъдат свързвани заедно и хвърляни в огън. Императорите Август, Тиберий, Домициан, Север и Аврелий са установили за прелюбодейците такова наказание — да се наклонят върховете на две дървета, да се вържат към тях нозете на виновния и да се пуснат, като по такъв начин тялото на грешника или грешницата било разкъсвано на части. Други римски царе са разрешавали безнаказано на мъжа да убива жената и прелюбодея, ако ги намери съгрешаващи заедно. В древна Гърция бил издаден закон със секира да се отсичат главите на мъжа и жената, хванати на мястото на прелюбодеянието. Саксонците са убеждавали прелюбодейката сама да се удуши с връв, изгаряли трупа щ и окачвали прелюбодея над този огън. Египтяните биели прелюбодея с желязо, като му нанасяли хиляди рани, а на прелюбодейката отрязвали носа. Куманите, като слагали жената гола на осел, я развеждали по целия град и я биели. Бразилците такива жени или убивали, или продавали като робини. На някои места отрязвали на жените носа и ушите, а на мъжете — членовете на прелюбодеянието. В различните страни имало и много други страшни наказания за прелюбодейците.Днес сред християните такива грехове са твърде многочислени, но смъртно наказание за тях не се полага; изобщо този грях сега слабо се наказва и Сам Праведният Съдия ще наказва за него в бъдещия век. Отде произтичат връхлитащите ни от всички страни бедствия? Заради нашите грехове Божието възмездие се стоварва върху нас. а ние не искаме да осъзнаем нашата виновност и да се покаем.
        Всички, които живеят в нецърковен брак тежко съгрешават — те трябва непременно да осветят своя съюз с тайнството Брак, на каквато и възраст да са. Освен това и в брака трябва да се съблюдава целомъдрие — да не се предаваш на неумереност в плътските удоволствия, да се въздържаш от съжителство по време на пост, в навечерието на възкресни и празнични дни.
        И тъй, като преглеждаш този кратък списък на греховете, спомняй си кое има отношение към твоя живот. Тук далеч не е описано всичко, което вреди на душата и я погубва. Замисляй се и се вглеждай в себе си — много забравени греховни неща могат да изплуват в паметта ти. Записвай всичко и бързай да го изповядаш!

Нагоре