Здравейте пприятели,

реших да споделя с вас  какви мисли ме "посетиха" тези дни, в които  забързаното ми ежедневие  "спря"...

 Цялата ситуация, в която се намира света и ние ми прилича на урок, урок по притихване и търпение, който Бог иска да ни преподаде.

Да утихнем от бясното препускане на мислите и чуствата по земното и суетното за да чуем  какво иска да ни каже Той.

Стоим си в къщи с любимите си хора, за които все не намираме  време. Време  да им кажем, че са важни за нас, че ги обичаме.

Бързаме за  работа, бързаме да платим сметките, бързаме за къде ли не, само за срещата си Бог  не.....Защо???

Оправданието ни винаги е едно и също : Нямаме време!

И ето ... вече имаме ......много време, достатъчно време.
Време за размисъл. Какво се случва, защо така се обърка нашият иначе така подреден свят.
Свят, в който все правим планове, пишем списъци със задачи.
Сега вече не е така.... рязко се промени всичко, един вирус, чрез който Бог ни каза :

Ето ти време човече, време за твоята лична метаноя, сега, точно сега, започни да променяш себе си, защото утре не е твое, утре не ти принадлежи...Сега е Великия пост, в който Божията благодат е над нас, сега е точното време за да се обърнем навътре към себе си и да се разгледаме.
Да се запознаем със своето истинско аз.  Да почистим душите си от греховете, натрупани  с времето. Да се освободим от всичката омраза, злоба, гняв. Да спрем да   живеем безумно!
Нека отидем на срещата си Бог, която така упорито отлагаме за после.!
Той Милостивият, стои и чука на нашата врата !И чака, чака теб и мен да Му отворим вратите на наскърбеното си и страдащо сърце и да го пуснем да вечеря с нас. 
Скъпи приятели, нека всички, да отправим гореща молитва и да се покаем. Бог иска само едно: Да не погине никой и всички да се спасим!
Божията милост да бъде със всичски вас в това трудно време.
Амин!

Да се помолим Бог да е милостив към нас !

Благодаря ти Иво, за коментара .
поздрави,
Дора