Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11 15:44 - Чудеса стават непрекъснато...само вяра да има
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 63 Коментари: 5 Гласове:
3



Свети Нектарий, който умрял още през 1920 г. – служил в наше време, в един селски храм, повече от една седмица.
 

Известно е, че в Гърция св. Нектарий е почитан като велик чудотворец. Там е популярна следната поговорка: „За свети Нектарий не съществува неизцелима болест“. Преди няколко години в едно планинско село на Егина останали без свещеник. Минавало време, а нов свещеник така и не бил изпратен. Настъпил Великият пост и селяните взели да се вълнуват.
image

В Гърция в първата и последната седмица на Св. Четиридесетница не се работи и не се учи – това е време за молитва. Навсякъде се спускат знамената в знак на траур за Христовото разпятие, хората присъстват на дълги великопостни служби, навред се извършват литии, спазва се строг пост без олио, а мнозина дори и не хапват нищо. Да се остане без свещеник през това време е просто немислимо.
 

Като се посъвещавали, селяните решили да напишат писмо с молба до епархийския архиерей. „Владико свети“ – молели те – „изпратете ни свещеник поне за Страстната седмица и за Пасха. За да можем достойно да се приготвим, покаем, помолим и така с радост, заедно с целия останал свят да посрещнем светлото Христово Възкресение. Не ни оставайте сираци, свети владико, не забравяйте за нашите скърби. Изпратете ни йерей, благословен от Ваше Високопреосвещенство“.
 

Епископът прочел писмото и го представил за разглеждане на епархийския съвет. „Кой от вас, отци, може да отиде в това село?“ – запитал той. Но всеки от присъстващите на съвета взел да посочва различни причини, да обяснява заетостта си, заради която не може да отиде в това село. После преминали към друга точка от дневния ред и писмото на планинците останало затрупано под купа от други книжа. А по-нататък и изобщо го ЗАБРАВИЛИ, покрай многото грижи и приготовления за предстоящия празник.
 

Накрая настъпил великият празник на Възкресение Христово, който в Гърция винаги се посреща по особено тържествен начин. Православието е официалната религия на Елада и Великден е същевременно и държавен празник. След като изминала първата празнична седмица, епархийските служители и епископът намерили на масата писмо от жителите на планинското село. „Свети владико“ – пишели те – „нямаме думи да изразим цялата наша благодарност и сърдечна признателност за Вашето пастирско участие и помощ за нашата енория. Вечно ще бъдем благодарни на Бог и на Вас, свети Владико, за благоговейния свещеник, който ни пратихте, за да служи на Пасха. Досега не сме имали случай да се молим заедно с такъв благодатен и смирен Божи служител“.
 

Архиереят започнал епархийското събрание с въпроса: „Кой от свещениците е отишъл да служи в селото, от което е дошло това писмо?“ Но всички мълчали, защото никой не бил отишъл да служи в планинското село. Епископът бил завладян от голямо недоумение и горещо любопитство. След няколко дена по каменистите пътеки на Егина се вдигал облак прах – към загадъчното село се носел архиерейският кортеж. За пръв път в забутаното село пристигал владика с пищна свита. Всички жители на селото, от мало до голямо посрещнали гостите с козунаци, боядисани яйца и цветя и тържествено ги съпроводили до малкия старинен храм.
 

В Гърция всички свещеници са считани за държавни служители и всеки един е длъжен да се запише в църковния регистър, дори и да е служил само веднъж. Архиепископът се поклонил на храмовата икона и веднага влязъл в олтара. През отворените царски врати всички видяли как той взел регистъра и се приближил до тясното прозорче. Бързо прокарал пръста си до последния запис. Там с красив почерк било написано – „Нектарий, митрополит Пентаполски“. Владиката изтървал регистъра и паднал на колене.
 

Новината за великото Божие чудо поразило като небесен гръм всички присъстващи в храма! Последвала дълбока тишина, която сякаш звънтяла сред дълбоко развълнуваните чувства. Хората падали на колене, вдигали ръце към небето, прегръщали се, плачели и гръмко благодарели на Бога и на св. Нектарий.

Едва сега всеки от присъстващите разбрал какво е станало.
 

Господ Вседържител дочул сърдечните въздишки на Своите верни овчици, изоставени в печал, които те му принесли със сълзи на очи в далечното малко селце високо в планината и им изпратил един достоен пастир – от Своето Небесно Царство. Земният им владика по човешката си немощ забравил стадото от своите верни, но не и Небесният им Владика.
 

Цяла една седмица – през 2001 г., светителят Нектарий, който бил умрял през далечната 1920 г., бил жив – с простодушните овчари и техните семейства и служил в храма, водил ги в литийни шествия, оглавявал нощно време тържествените траурни шествия-епитафии с Гроба Господен, пял с тях химни и молитви, изповядвал ги, утешавал ги и ги наставлявал. От никого досега те не били слушали такива слова за Бога. Оказало се, че този старичък геронда с мек глас го е познавал лично.
 

И този народ разбрал, защо през цялото това време бил изпълнен с такава огромна, неземна радост.




Гласувай:
3
0



Предишен постинг

1. ivoki - БЕЗ ВЯРА
09.11 16:08
НИЕ СМЕ НИЩО !!!!
цитирай
2. ivoki - НЕ ЗА НЕГО , А ЗА БОГ
09.11 16:16
„За свети Нектарий не съществува неизцелима болест“.
ТОЙ Е САМО ИНСТРУМЕНТ НА БОГА.
Без Бог ние сме НИЩО !
цитирай
3. ivoki - да не забравяме
09.11 16:17
"Аз съм Господ Бог твой;
да нямаш други богове освен Мене"

Чрез тези думи Създателят като че ли така ни говори: "Аз съм вечно Съществуващият личен, всесъвършен, самобитен, всемогъщ, безкраен и неизменяем Господ Бог, Който е създал всичко и господства над всичко. Аз съм Този, Който всичко премъдро е наредил в света, Който и вас създадох по Свой образ и подобие, за да ме познаете, да Ми служите и в общението си с Мене да придобивате вечно блаженство. Познайте Ме. Аз съм! Искате ли да ме познавате, Аз ще ви открия. Но отвърнете ли лицето си от Мене, Аз ще остана скрит за вас". Всички, които искренно са се стремили към Бога са Го познали. Даже и езичниците са могли да Го познаят и прославят, защото онова, що е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и Божество, се вижда още от създание - мира чрез разглеждане творенията. Всеки по-внимателен върху природата е в състояние да убеди ума и сърцето, че създаването на света не е било дело на слепия случай, а на премъдрия Бог. За непредубедения наблюдател "небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта" (Пс.18:2)
Ако човек по пътя на логиката стигне само до убеждението, че има една Сила, Която е създала всичко - и там спре и не отиде по-нататък да познае тази Сила - може ли да се издигне до любов към Бога, което е първото задължение на човека? Ние сме длъжни като вярващи християни, не само да признаваме, че има Бог, но и да Го познаваме, да Го изповядваме и дори живота си да полагаме за Него, ако това е нужно. Защото човекът, който е създаден за живот и то живот вечен, не по друг начин може да постигне тоя живот, освен чрез познанието на Бога и служението на Бога. Ето защо Св. ап. Петър съветва повярвалите да растат "в благодат и познаване на Бога" (2Петр.3:18).
Но как да познаем Бога? - Изворите на богопознанието са главно два: природата и Библията. Природата е естествено откровение на Бога, а Библията е свръхестествено откровение. Но както не е достатъчно да гледаш природата и от творенията да заключиш за Твореца, тъй не е достатъчно и да четеш Библията, за да станеш напълно вярващ и просветен християнин. Мнозина гледат природата, но не чувстват в нея Бога, подобно на онзи астроном, който казал: "С телескопа си преброих всички небесни тела, но никъде не открих Бога", като че ли Бог може да бъде видян с телескоп! Тъй и мнозина четат Библията, но не долавят в нейните думи скрития там глас на Бога. За да познаеш Всесветият, трябва сам да живееш свет живот. За да видиш Невидимия, трябва да очистиш сърцето си от грехове, според думите на Спасителя: "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога" (Мат.5:8).
От богопознанието произтича задължението да почитаме Господа. Това изразява на второ място разглежданата от нас първа Божия заповед: "Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове освен Мене". Отношението към Бога не може да бъде друго, освен почит и дълбоко преклонение. Почитането на истинския Бог е единствената достойна за човека религиозна връзка с невидимия, духовния свят. Богопочитанието се характеризира с вяра в Бога, надежда на Бога и любов към Бога. Вярата в Бога е жива представа за невидимия и непостижим Господ, Който е около нас, над нас и в нас, Който всичко вижда, Който ни е създал и Който промишлява за нас.
Но вярата в Бога трябва да бъде жива и да се изразява по съответен начин. Най-добре я изразяват ония, които живеят по Бога. Що значи да живееш по Бога? То значи да чувствуваш винаги Божието присъствие, подобно на цар Давид, който казва за себе си: "Винаги виждах пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна" (Пс.15:8). Това означава вярата ти да бъде толкова силна, че никога да не напуща съзнанието ти: нито когато си радостен, нито когато си скръбен, нито когато си здрав, нито когато си болен. По Бога живее онзи, който съобразява всяка своя постъпка с вярата си и пази Божиите заповеди и както в най-щастливите часове на земните си успехи, тъй и в най-черните мигове на тежки изпитания.
Вътрешното богопочитание се изразява освен чрез вярата в Бога, още и чрез надеждата на Бога. Надеждата е тясно свързана с вярата и произтича от нея. Това е нещо велико, възвисяващо и щедро награждаващо! Това означава така да вярваш в Бога, че да си убеден в сбъдването на всяко Негово обещание, та дори и ако всичко в този свят да ти доказва противното. Всеки християнин трябва да има крепкото упование, че и за него са приготвени онези неописуеми блага на небето, които око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не са идвали (1Кор.2:9). И като има тази надежда, той трябва да се подвизава в кратковременния земен живот срещу злото и греха, очаквайки по-добър живот отвъд. Неговата надежда трябва да поощри стремежа му да се обогатява с добродетели и да окрили увереността му, че труда му не е напразен пред Господа (1Кор.15:38).
Първата Божия заповед Онзи, който вярва в Бога и се надява на Бога, трябва да завърши духовното си богопочитане с любов към Бога. Любовта към Бога поставя на съответно място всяка човешка привързаност и внася ред и хармония в духовния живот на човека. Иначе настъпва безредие, когато например: един обича парите и на тях обрича живота си; друг обича да си угажда чрез ядене и пиене; трети се увлича по славата, тя е кумир за него и пр. и пр. Така е и във всички други случаи, когато грешникът обича като божество нещо, което не е Бог, като живее за него и умира за него! За да ни избави от разочароващите последици на увлеченията по греховни измами, Бог ни предупреждава в първата си заповед: "Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове освен Мене". Колко е шастлив вярващия християнин, който е познал Бога и Го обича от цялото си същество! Понеже Бог е любов и християнина се превръща цял в любов. Тъй са обичали Господа всички Божи угодници. Толкова гореща е била тяхната любов към Създателя, че за нея те са жертвали всяка земна привързаност, дори и обичта към родителите си и близките.

ГРЕХОВЕТЕ ПРОТИВ ПЪРВАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД
Ереста е един от най-големите грехове против първата Божия заповед. Християнин, който се отделя от истинското учение на вярата и го смесва с лъжливи човешки мнения, противни на божествената истина, пада в ерес. За съжаление днес има много православни християни, които никак не ценят своето скъпо православие и които не съзнават, колко гибелно е отклоняването от него в разни ереси. На света има много религии, но Бог е един и истинската е само една. В християнството има много вероизповедания, но Христос е основал една Църква и следователно само в една Църква е пълната истина. Разединението на хората в много вери и много вероизповедания е дело на тъмната зла сила, според божествените думи на Иисуса Христа (Мат.13:19). Той е предсказал, че адските сили ще се опитат да оборят и разрушат едната истинска Църква, но че няма да успеят (Мат.16:18).
Друг голям грях против първата Божия заповед е врачуването, баенето и гадаенето. Този грях, въпреки дългогодишната ни християнска история , все още е твърде разпространен в нашата страна. Въпросът за баенето, гадаенето, за леенето на куршум, за ясновидството, за гледането на боб, на карти, на вода с живи въглени и пр. не е маловажен. Ние трябва като просветени православни християни да знаем, че Бог нееднократно е забранявал заниманията с тези неща. "Не слушайте - казва Той - вашите пророци и вашите гадатели, вашите съновидци, вашите магьосници и вашите звездобройци,...защото те ви пророкуват лъжа" (Иерем.27:9-10). Бог наказва тежко както гадателите, така и тези, които се допитват до тях.
Сроден грях с врачуването е спиритизма. Спиритизмът представлява извикване на духове. Занимаващите се със спиритизъм вярват, че по тяхно желание - посредством медиум-специална личност, която има дарбата да общува със задгробноя свят - се явяват при повикване душите на покойниците и отговарят на зададените им въпроси. Светата Църква не позволява заниманието със спиритизъм, защото е получила от самия Бог ясна и категорична забрана за това. Още в Стария завет Бог казал на еврейския народ: "Не бива да се намира у тебе...предсказвач, гадател, вражач, вълшебник, омайник, ни който извиква духове, ни магьосник, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа" (Втор.18:10).
В края на нашата беседа ще разгледаме и въпроса за суеверията. Суеверни са ония днешни хора, които се боят от лоши дни и от лоши срещи и които очакват щастие не от Бога, не от добродетелното си поведение, а от случайно намерената четирилистна детелина или от носенето в пазвата на такива апокрифни книжки като "Сънят на Св. Богородица" или "Писмото на Господа Иисуса Христа", пълни с погрешни човешки измислици.
Първата Божия заповед Ето няколко примера за модерни суеверия: да не ти минава черна котка пътя; стискане на палци; гледане на кафе и карти; нещастното число 13, набедено , че е носило злополука и много други. Напразно си мислят някой, които не робуват на посочените тук видове суеверия, че въобще не са суеверни. Ако те не вярват правилно, несъмнено имат свои лични суеверия, които сами си изработват и към които сляпо се придържат. Някой вярват в предчувствията си, други - в сънищата си, трети - в някой скрит свой талисман, четвърти - в разни маловажни случки и срещи, в които виждат несъмнени предназнаменования, какво ще стане с тях и пр. и пр.
Възлюбени, ние трябва да сме щастливи, че сме членове на неповредената от никакви човешки лъжеучения Православна Църква. Но заедно с това ние трябва да пазим тази наша православна вяра като зеницата на очите си! Нека не се отклоняваме от нея в никаква ерес! Един е Бог, една трябва да бъде и вярата ни, според първата Божа заповед: "Аз съм Господ Бог твой; да нямаш други богове, освен Мене".
АМИН!
цитирай
4. ivoki - В ДНЕШНИЯТ ДЕН С ОГРОМНА ПОЧИТ !!!
09.11 16:19
ПРЕД св. Нектарий !!!
цитирай
5. barin - Здравей, lubovakoniamash. Чудеса ...
06:18
Здравей, lubovakoniamash. Чудеса стават и в наше време. Знам за още един свещеник, който е починал на 92 г. през 2003 г. и има засвидетелствани две сигурни и още няколко чудеса. Името му е отец Георги от с. Жегларци, Силистренска епархия. Според хора, работещи към църквата заслужава канонизиране, но не са минали 50 г. от кончината му. Засега това е единствената причина да не бъде предложен, но с времето тя ще отпадне.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 374926
Постинги: 726
Коментари: 1025
Гласове: 1177
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930