Спим. Сънуваме, може би. И бълнуваме насън... „Няма Бог“, рече безумец в сърцето си. Развратиха се човеците и извършиха гнусни престъпления“. Чета Псалтира, а чета и отец Серафим Роуз, който е американец. И друг един американец ми се изпречва пред погледа из медиите, замина си неотдавна от този свят и бе много популярен. Стивън Хокинг дори в последната си книга твърди, че вярата в живот след физическата ни смърт е форма на самозалъгване. Псалтирът е писан преди хиляди години. Хората тогава не са имали техническите средства на Хокинг, нито неговите познания по физика и сложни науки. Те са имали Бога близо до себе си. Ние сега, безумците, имаме всякакви различни уреди и апаратури, ускорители на частици и атомни часовници, измерващи времето изключително точно, но държим Бога малко по-настрана, няколко пресечки по-нататък, за да не ни се бърка твърде в мъдруването.

И отец Серафим Роуз казва много и най-различни прозрения за съвремието ни, хем е живял толкова далече от нашите „православни земи“. Но може и на Южния полюс да живееш и Бог пак да е на топло в сърцето ти. Тогава виждаш истината (физическата, фактологичната, научната) и я казваш на другите от първо лице. Науката за пореден път бе противопоставена на вярата и вярата за пореден път бе низвергната от научен авторитет. Безспорно, Хокинг е учен. Безспорно е авторитет. Но неговата увереност да твърди, че след смъртта просто „ставаме на прах“, допускайки великодушно „всеки да си вярва, в каквото иска“, издава непознаването му на някои страни от живота. Учените боравят с факти. Чудесата, извършени от мнозина светии, са засвидетелствани факти. Но те не могат да бъдат обяснени с инструментите на днешната наука. Следователно те не съществуват за науката. Някакви такива изводи се получават.

Тери Гилиъм е англичанин, част от групата „Монти Пайтън“, която има много весели скечове и цели филми. Някои от тях доста дръзки. Гилиъм е режисьор на няколко удивителни филма. Един от тях е „12 маймуни“, който гледах още след излизането му през 95. Развива се идеята за пътуването във времето. Нещо, което е съвсем възможно според Хокинг. За разлика от живота след смъртта. А пътешествията на светците през времето и пространството навярно са някакви фантазии и илюзии, въпреки че стигат до нас от разказите на не един или двама свидетели. Хиляди и десетки хиляди навярно са свидетелствата. Но чудесата не са за всекидневна употреба. Особено в днешния ни свят. Светиите са просияли в Бога и затова за тях е станало възможно да преодоляват време и пространство. Бог обаче е непосилен за човека и едва ли тази тайна Негова ще бъде постигната някога от физиците и ЦЕРН.

Чудесата не са чудеса. Те са нормални неща за Бога и ако ние живеехме с Него, ако наистина бяхме будни, щяхме да сме свикнали с тях.

Нищо не ни пречи обаче да си фантазираме, нали. Така правят писателите и режисьорите фантасти. И наскоро попаднах на съвсем прясна кавърверсия на „12 маймуни“, американски сериал от 4 сезона, всеки от по десетина епизода, последният сниман през тази година. И го изгледах почти на един дъх, защото съм податлив на обсебващи мании. Не, не повярвах, че ще можем да пътуваме във времето. Не и по този начин. Пътешествениците се качват на един зъболекарски стол, лягат в него и през тях преминава снопът светлина на времето, който ги отнася в определена година, ден и час. За да оцелеят в радиацията, им слагат инжекции. Цяла система са си изградили, за да звучат достоверно фантастите. И колкото повече се доближаваше до финала си филмът, толкова повече прилагах върху него убежденията и вярата си. В някои от последните епизоди дори цитираха Хокинг. Целият филм бе основан на неговите хипотези. Теорията му е, че времето може да бъде унищожено и да остане само пространството, а времето да не се движи и всичко – минало, настояще и бъдеще – да се слее в едно. Ще се опитам да анализирам подробно идеите му някой път.

И нека, нека разказва Хокинг предположения и теории, нека фантазират фантастите, нека има такива фолклорни нови приказки, за да се замисляме над въпросите за смъртта и тлението. Полезни са. После ще се замислим и за Христос, така става обикновено. Само да не стигат фантастите и Хокинг до онези страшни думи, че Бог го било нямало.

И как ще Го има, като Го напуснахме и избягахме надалече?
Автор7· Николай Фенерски