е разговор с Бога. Аз Му казвам какво ми е на сърцето - какво ми тежи, какво ме радва, от къкво имам нужда, а Той ми отговоря чрез обстоятелствата, чрез някой човек и най-често чрез Словото Си. Не че Той не знае какво ми е, но чрез молитвата се смирявам и признавам, че без Бога съм нищо. Молитвата променя мен, а не Бога към мен. Например когато Го помоля да ми прости, вярвам, че ми е простил и от благодарност към Него, вече нямам желание да повторя този грях. Когато Го помоля да ми помогне в някоя ситуация и Той го направи, как няма да съм Му благодарна и да искам весе повече и повече да живея според Неговата воля!?!
А да повтаряш едно и също: "Господи, помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй!" - това какво е?

Тази молитва е най-добрият ни спътник, дружелюбен, винаги близък, напълно личен, независимо от външното еднообразие при повтарянето й. Когато привикнем към Иисусовата молитва, тя в радост и в мъка ще ни бъде силата, оживотворяваща душата, ще ни бъде винаги готов отклик на всеки Божи призив. За цялостното въздействие на Иисусовата молитва върху нас са особено подходящи думите на св. Симеон Нови Богослов: „Останалото, което се случва пък ще узнаеш после.”
поздрави,
Дора

си права.... до някъде.