Бог не наказва. Той не е някаквo комплексирано същество, което иска да страдаме. Бог не търси отмъщение за греховете ни. Бог не е зъл. Не праща рак на дечица и възрастни, не убива семейства в катастрофи, не създава войни, не отнема храната на народи, не развежда съпрузи. Бог е благ. Бог е любов.
Но за съжаление, много хора Го отхвърлят, тъй като доста пъти така бива представян. Всъщност отхвърлят не истинния Бог, а Бога, който човеците представят като истинен.
Истинният Бог иска нашето спасение, а не злото ни. Иска да ни прости вечно, а не да ни измъчи в ада, понеже е бил накърнен от нашето беззаконие. Бог не ни дебне кога ще съгрешим, за да ни изпрати някаква злина. Бог не е страстен, както нас. Бог не е малодушен, както сме ние. Бог е благороден. Любовта Му е благородна.
Разбира се, някои твърдят, че след като е всесилен, Бог носи отговорност за всички злини на този свят, понеже чрез Своето всемогъщество би могъл да ги предотврати. Първо, Бог не мисли както ние и затова не се намесва, когато ние искаме и както ние смятаме за правилно и справедливо. Второ, Бог не е късоглед, както сме ние. Бог не иска просто да сме добре тук, на земята, а да се спасим вечно. Затова и допуска да станат някои неща, които с нашето умче ги смятаме за проклятия. Едно е да казваме, че Бог праща злото, а друго, че Бог допуска някое изпитание, което ще дойде в живота ни.
Нищо от само себе си не е зло, стига да имаме правилно отношение към това, което се случва. Една болест от проклятие може да стане благословение, когато се превърне в повод за покаяние и добри дела, придобивайки състрадание към страдащите хора. Една раздяла може да стане повод не да се нараним, а да се смирим, да приемем, че сме се провалили и да станем по-мъдри, да престанем да се стремим да победим в някой спор, както и да се опитваме да се помирим с другия (ако е възможно), с дух на прошка и разбиране. Смъртта на близък човек от събитие, което може да ни депресира, може да ни накара да осъзнаем колко крехък е животът ни, да ни доведе до култивиране на молитвата, до помнене на смъртта, което ще ни накара да погледнем сериозно на живота и да го оценим още по-добре.
Много неща можем да кажем, но въпросът не е да убедим някого, че Бог не е виновен, а да видим как ние можем да напреднем духовно чрез различните изпитания в живота ни.
Ако подхождаме към живота ни със светското мислене, търсейки логични отговори, дирейки виновници, оправдавайки нашето Аз-че, винаги ще посрещаме изпитанията като проклятия. Но ако разберем, че целта на този живот е да намерим Христос, а не земния успех, ако разберем, че целта е спасението ни, а не удобството ни, тогава ще гледаме на кръста като на път към нашето възкресение и на Бога не като на страшен в Неговото всемогъщество, а като всеотдаен в Неговата любов, на Бога като на Баща, Който прощава грешките ни и очаква завръщането ни.
Автор: архим. Павел Пападопулос