Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07 15:44 - за покаянието ........
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 85 Коментари: 0 Гласове:
1



Главната причина за възникването на греховните страсти е стремежът на човека към наслаждание. Тъй като всички хора сме създадени от Бога за блаженство, всеки човек вътрешно усеща в себе си стремеж към щастие, но не знае, какво представлява то и къде да го търси. Истинското щастие е вечното блаженство в единство с Бога, което може да бъде дадено на човека само от Господ, тъй като единствено Той е Благ. Да се намери щастие извън Бога е невъзможно. След грехопадението обаче човек не може без Христа, извън Църквата и без  подвиг да се съедини с Него и да се обожи, но стремежът към блаженство е останал  и човек се старае да го реализира. Стремейки се към щастие, хората попадат в капана на дявола, който, както в древността на праотците, така и сега на всички хора предлага щастие без Бога във вид на временни удоволствия.

Първото такова греховно наслаждение донесъл на хората плодът от дървото за познаване на добро и зло. Впоследствие човек се е научил да използва и себе си и целия обкръжаващ свят за получаване на кратковременни наслаждения, защото вечното блаженство било вече недостъпно.

 Дяволът предлага на хората мисълта, че щастието се заключава в удоволствието и колкото повече са удоволствията, толкова по-щастлив е животът. 
Използвайки естествения богоугоден стремеж на човека към Благото, дяволът го извращава, насочва го към лъжливи цели – към земните удоволствия. 
Така възниква хедонизмът и се появяват миражи на щастливия живот. 
Греховното наслаждение е краткотрайно, затова се налага греховете да се повтарят много пъти. Наслаждението намалява при всяко повторение на греха, поради което се налага не просто да се повтарят, но постоянно да се увеличава мярата на греховността, за да се преживее отново желаното наслаждение.
И така ужасяващо е, когато разбереш, че злото се намира не само около теб , но и ти самия си свой собствен враг. Грехът те заробва и ти си негов доброволен слуга. Възможно ли е да живееш пълноценно, без да знаеш кой си, какъв е смисълът  на това, което те заобикаля? Живеейки така човек може да загуби всичко.Може да загуби себе си. Може да спре да бъде личност, да превърне живота си в нищо, да се движи, да пазарува, да е видим, но всъщност да го няма.Как човек би могъл да излезе от този сън? Единствения верен отговор е - Христос, Той е Който дава смисъл на човешкото съществуване. Днес, гонейки Христос, ние гоним самите нас от себе си.И ще ставаме все по-нещастни, все по-равнодушни и слепи  пък дори и в Църквата.Човек може да влиза в Църквата но да не се срещне в нея с Христос. Трябва да направим подвиг в името на ближния да му съчустваме , да боледуваме да страдаме, и да не сме безразлични към болката му.Само тогава си наистина църковени а не временно пребиваващи в храма.По-добре да страдаме,  от колкото да ослепеем за другите.
Днес ние трябва да даем на децата си правилната посока,стремеж да вървят към нещо, което си струва. И това нещо пътят към Христос към Царството Небесно.
Човек става личност, уподобявайки се на Господа.Смирението изгражда достойнството на човека, а не гордостта.Можем да забравим да погледнем около себе си, дори нещата, които стоят пред нас, защото сме много заети със себе си.....Само себе си не забравяме. И точно в тази незабрава е цялата ни трагедия.
"Няма нищо ново под слънцето"-освен Възкръсналия Христос. Той желае нашата промяна но не ни я натрапва. Греха или Небесното Царство,  изборът е наш. Много често хората се оплакват и казват "нещо не ми върви". Не крадем не убиваме - добри хора сме а защо така?

 Аз бих отговорила на този въпрос с въпрос. Като сме толкова добри, защо не сме щастливи? Защото, непрестанно гледаме към земята към греха а греховете като се трупат тежат не можеш да се изправиш  от тях. Ние сме болни, които не осъзнават своята болест. Проблема ни не е в това че вършим грехове, а в това, че ни харесват. И от там проблема, който идва е още по-страшен  няма покаяние.Човек отива в ада и ада отива в него,  не защото върши грехове,  а защото не се кае за тях. Само чрез покаяние Христос може да излекува нашата болест, в която  живеем толкова години. То, покаянието може да поправи всичко.




Гласувай:
2
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 356872
Постинги: 703
Коментари: 929
Гласове: 1139
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031