Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05 15:13 - Грехът като материя
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 91 Коментари: 0 Гласове:
1



Само едно изречение ще кажа по темата защо съм аутсайдер. Не е поза, както може да се стори на някого. Само свидетелствам от моето падение и от моите слабости. “Експерт по провалите”, както казва отец Владимир. В това се състои аутсайдерството… И в няколко други неща. А след толкова много провали вече започвам да се досещам лека полека за природата на греха. Не откривам топлата вода, много ясно. Затова е и блог, става въпрос за лични впечатления. Та моите впечатления от многото пропадания са, че грехът е добил материални изражения в нашия материален свят. Той се състои от частици… Светлината е от частици, енергията е от частици, та можете да си представите и греха като нещо, което присъства в света и битието съвсем осезаемо, явно, със своя маса и обем, дето се вика.

Грехът е молекули, вируси, бактерии, които плуват в кръвта, завират се из нервните влакна, блуждаят из сивото вещество и костния мозък. Те биват разтопени и изпарени само от покаянието, изповедта, Причастието. Тялото бива излекувано в прекия смисъл на думата от Лечителя.

Ние всички имаме тела. До един. Аборигени, чукчи, японци, индианци, цигани, европеиди, всички сме уникални, различни, но в едно нещо сме подобни. Телата ни са заразени с първородния грях, с греха, природата на всеки един от нас е човешка, следователно паднала и осквернена. “В грях ме роди майка ми”… Ако някой смята, че е безгрешен, да не чете нататък. А ако е грешен, значи е от човешката порода, не е ангел.

Трудна и абстрактна идея е тази за първородния грях, затова си я представете като масово и поголовно увреждане с радиация, например. Само като пример, не че е така.

Ние, консерваторите, либералите, екстравертите, интровертите, флегматиците и меланхолиците, милостивите, жестоките, високите, ниските, усмихнатите, намръщените, изкачващите Еверест без кислородни бутилки, страхуващите се да излязат навън, авантюристите и скучните, влюбените и обидените, артистичните и деловите, ние, живите, ние, лъжците, убийците, прелюбодейците, лицемерците, нихилистите, отчаяните, вярващите, изпълнените с надежда, христолюбивите, плачещите, до един без никакво изключение сме човешки същества, имаме човешка природа, а тя е такава – паднала.

Бог взема своята гумичка, с която може да изтрие абсолютно всичко, и изтрива греха, когато се покаем, защото няма баща, който да откаже на детето си вода, когато то каже, че е жадно. Изтрива греха и той вече сякаш не е бил. Нещо, което е станало, се превръща в нещо, което не е станало. Станалото се превръща в нестанало. Това ако не е чудо, не знам кое е.

Та, само това исках да кажа. Че грехът не е абстракция. Че ако го потиснеш, забравиш, замажеш и завиеш с много пластове години, той не е изчезнал. Седи си някъде в теб и трови, трови, отравя. Човърка и един ден избива… Покаянието е път, повтарям се вече. Не е цел, а път.
Автор:Николай Фенерски

   



Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 374926
Постинги: 726
Коментари: 1025
Гласове: 1177
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930