Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.04 15:24 - Разходка до Атон!
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 107 Коментари: 0 Гласове:
1



От нас Христос иска само покаяние и останалото Той ще го устрои.


Нека имаме не интелектуално, а деятелно покаяние. Ето! Вижте днес колко знания за духовния живот придобихме чрез увеличаването на религиозната литература и особено от многобройните християнски интернет-страници. Цял ден и нощ седим пред един екран. Повече ни гледа компютърът, отколкото иконостасът. Всички сме осведомени и вече знаем за съвременните старци и пророчествата им, малки и големи, праведни и грешни, но въпреки това храмовете още са празни и грехът – грях. И тъй, какво постигнахме?
 

***
 

- Геронда, помогни ми да се спася.
 

- Нито аз, нито Сам Бог може да ти помогне, ако ти първо не помогнеш на себе си чрез покаянието и изповедта. Следователно, първото, което ще поискаш от Бога, е да ти дари дух и пътища на покаяние.
 

***

 

Когато в греховете има покаяние, тогава не съществуват грехове.


***
 

Добре е да стоим на стража и да проследяваме себе си. Когато в дома ти проникне влага, как ще я прогониш? Трябва да излезеш навън, да проследиш внимателно откъде се създава и прониква. През стената? През керемидите? През основите и се върви нагоре? И съответно да вземеш подходящи мерки. Откъде губиш постоянно благодатта – като друг теч? От твоя егоизъм и инат? От вътрешен гняв? От някоя неправда, която са ти сторили и не можеш да го понесеш? От плътските страсти? И така съответно ще можеш да подредиш нещата в себе си.
 

***
 

Всяко събитие, което не предизвиква покаяние, смирение и любов, не е от Бога.
 

***
 

Страстите обичат да се връщат, затова нека не бъдем самоуверени, ако смятаме, че сме се освободили от една страст. Без благодатта на Светия Дух много скоро отново ще паднем в същите и по-лоши страсти.
 

***

Евреите един път разпнаха нашия Господ, а ние всекидневно Го разпваме с нашите грехове.
 

***
 

Не можеш да познаеш Бога, ако не познаеш първо ада в себе си.
 

***
 

Един монах попита някакъв поклонник на Атон.


- С какво се занимаваш?
 

- Имам сонда, правя сондажи.
 

- Хубаво. Да ти кажа ли един анекдот за един човек, който копаел земята?
 

- Разбира се.
 

- Имало някога един земеделец, който взел една лопата. Отишъл на нивата си и започнал да копае. Копаел, копаел, копаел… Хареса ли този анекдот?
 

- Ама, много кратък беше!
 

Беше кратък, но имаше дълбочина! Така и много хора днес, т. нар. хора на духа, съобразявайки се с мисленето на всяка една епоха, без дух на смирение и покаяние, представят себе си за дълбокомислещи и интелигентни, но без Христос и благодатта на Пресветия Дух, копаят, копаят и накрая винаги остават „плитки” и „затънали”.
 

Нека вземем сондата на покаянието и да започнем да копаем в душата ни. Тогава първото нещо, което ще срещнем, е кал и нечистотии, това са греховете ни. След това, задълбочавайки се още повече, ще намерим чиста вода, това са сълзите, които идват, когато размишляваме колко сме огорчили Христос, Който, докато е толкова добър и толкова ни обича, ние във всеки един момент Го нараняваме. И накрая, продължавайки да копаем, ще срещнем прекрасните и скъпоценни диаманти на Света Троица. При това Сам Христос ни увери, че царството Божие е вътре в нас (Лука 17:21).
 

***
Търсим нови галактики във вселената, вместо да търсим нови огледала, да не би да видим бунището в нас.
 

***

 

Колкото човекът е по-неразкаян, толкова за по-съвършен смята себе си. И колкото се доближава до Христос, за толкова по-проблемен и грешен смята себе си.
 

***
 

Каквото и велико нещо да постигне човек, ако не остави греха, то е напразно.
 

***
 

Искаш да придобиеш покаяние (μέτανοια)? Прави поклони (μετάνοιες).


***
 

Ще отидем в ада не защото съгрешаваме, а защото не се покайваме.
 

***
 

Мнозина се покаяли, понеже не се покаяли, но никой не се е разкаял, че се е покаял.
 

***
 

Някои може да са се покаяли, макар и да не са се изповядали, но мнозина, макар и изповядали се, не се покаяли. Мнозина след време се разкаяли, че не са се покаяли навреме и не променили живота си, но никой не се е разкаял, че се е покаял, изповядал и принесъл живота си на Христос. Мнозина се изповядали, но не са се покаяли и мнозина се покаяли, но не се изповядали.


Нека предположим, че утре Бог преустанови икономическата криза, какво ще правим след това? Ще отидем на църква да благодарим на Бога, или ще хукнем ентусиазирано на бузуки, за да гуляем и да се овъргаляме отново в греха? Но дори и да се заличи нашият дълг, бъдете сигурни, че след един месец отново ще задлъжнеем, след като се превърнахме в такива измамници, непочтени и интересчии.

***

- На колко години сте, геронда?
 

- Какво значение имат годините? Колко години сме в покаяние стои над всичко! Бог не брои нашите години, а ги претегля.


***
 

Истинското и автентичното покаяние има 180 геометрични градуса. Колкото повече градусите намаляват, толкова по фалшиво и празно е покаянието ни.
 

***
 

Повече нямаме нужда от повторна евангелизация с думи и проповеди, има изобилие от слова в книгите и в интернет, нужна ни е спешно повторна евангелизация с живот. Нашият живот е най-добрият Христов апостол. Животът „крещи” дори ако думите не говорят.
 

***
 

Виждаме от една страна да идват много млади в църква, но духовно са неустроени. Въобще напоследък виждаме много хора да ходят в църква, за да им реши Бог земните, външни проблеми, а не за да им помогне да преодолеят вътрешните си проблеми. Но трябва да знаем, че когато уредим вътрешните, тогава и външно всичко около нас ще се уреди.


***
 

Един монах, който като мирянин работил като програмист, казал:


- Имате ли компютър? Влизате ли в интернет?
 

- Да.
 

- Тогава, когато бъдете атакувани от вируси, трябва да правите „форматиране”, т.е. обновяване. Изтривате старите заразени програми и инсталирате нови. Така трябва да правите и с изповедта, когато душата пострада от греховете. Изповедта и молитвата, която духовникът ще ви прочете, е духовното форматиране, душевното възраждане, което трябва редовно да правим, в противен случай се опропастяваме, ставаме посмешище за демоните и вече сме за рециклиране и изхвърляне.
 

***
 

Изповядвай се редовно и правилно, защото, дори патриарх да си, ако не се изповядваш, не можеш да се спасиш.
 

***
 

Днес мнозина се изповядват, но малцина се покайват.

 

***
 

Един монах попита:
 

- Колко пъти се къпете?
 

- Редовно, лятото даже може и четири пъти на ден.
 

- Душата си кога я изкъпа? Тоест кога се изповяда за последен път?
 

- У-у, от доста време.
 

Значи грижиш се за тялото си, което утре червеите ще го ядат, но за душата ти не те ли е грижа да бъде чиста?
 

- Ама, защо да се изповядам? След като пак ще съгреша.
 

- Защо тогава да се къпеш, след като отново ще се измърсиш? Остави твърдоглавието и оттук нататък подреди нещата в себе си, изповядвайки и причастявайки се с пречистите Тайни колкото се може по-редовно.
 

- Имате право, геронда!
 

***
 

Бог няма да ни съди за греховността ни, а защото не Го потърсихме да ни помогне.
 

***
 

Най-вкусното сладко на света са сладките сълзи. Те са сладкиш, който идва директно от Рая.
 

***
 

- Трябва да търсим сълзите. Започваме дори и от светските сълзи, докато сърцето ни „запали”, както старите генератори, които палеха чрез ремък, а след това завъртаме копчето на духовната честота, на божествени „асоциации”, на любовта и добротата на Христос, на Света Богородица и на светците. Сълзите облекчават, умиротворяват, смиряват и омекчават душата. Носят душевно облекчение. Само зверовете и злите хора не плачат. При нужда нека сложим лук… в очите ни. Даже един подвижник измивал сълзите от кърпата си само в морето, а не в мивката, смятайки ги за свещени, след като за Христос ги пролял.
 

***
 

Преди няколко дена през каливата ни мина един млад и простодушен младеж, името му е Спиридон. С учудване ни разказа едно поразително събитие, което преживял в едно заведение за бързо хранено в града, където живее. Той ни каза характерно: преди близо една седмица, надвечер, бях отишъл в заведението в квартала, за да изям една питка със зеленчуци, „сирак”, както я наричат, защото съдържа само постни продукти. Седнах на една маса вътре. Много ми харесват дюнерите, но след като е пости, сърце не ми даваше да се облажа. Така реших да взема нещо постно. Както ядях „сирака”, внезапно почувствах едно непознато и странно умиротворение да обгръща цялото ми същество. Веднага, без нещо външно да ми влияе, божествен мир ме покри и услади душата. Такъв покой никога не бях чувствал. Започнаха да текат сълзи от очите ми, не можех да ги скрия, и тогава почувствах, като малко дете, да обичам цялото миросъздание. Сякаш се бях родил повторно. Такова нещо не ми се беше случвало в живота. Направо Рай! Ама да не би да съм в прелест, отче? Не съм и много грамотен. За една надница работя. Вие, които знаете по-добре, кажете ми, добро или зло бе това, което ми се случи?
 

Аз онемях. Не знаех какво да му отговоря! Колко „скандално” се държи Бог! Неща, които начетени и мислещи хора минават много десетилетия докато ги почувстват – ако ги почувстват – този триблажен Спиро с неговата блажена простота успя да ги преживее. Опитно да преживее със сълзи на очите си Божията благодат в едно обикновено квартално заведение…


 

Какво да ти кажа, детенцето ми? – съумях да измънкам. Бог видял жертвата, която си направил, сред изкушението на приятните миризми да свидетелстваш за вяра и пост, и очевидно се е трогнал. Затова и ти прати една милувка, да изпиташ едно малко услаждане, за да вкусиш малко от небесната сладкарница, която ни очаква в Рая, за да помниш милувката през целия си живот. „Вятърът духа, дето иска” (Йоан 3:8).
 

***
 

Господ ни зове „който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Марк 9:34), а не „да нагоди себе си”! Зове ни към Кръст и жертва, а не към комфорт. Затова да не се увличаме от болни примери на „добри християни”, които в името на Христос се нагодиха и … запазиха душата си: „който е запазил душата си, ще я изгуби” (Мат. 10:39).
 

***
 

- Как сте, геронда?
 

- Както Бог иска.
 

***
 

Едно 103 годишно старче, старец Варлаам Ксенофонтски, откакто дошъл на Света Гора като калугер никога не поглеждал себе си в огледало. Веднъж го помолили да се снима както седял с други отци, с бастун в ръце. Но след една седмица, когато му показали снимката, той се оплакал и, сочейки снимката, протестирал:
 

- Това старче ми взе бастуна!
 

***
 

Живей забравен от човеците, за да може Бог да те познае и да се грижи за теб.
 

***
 

- Геронда, какво правите тук в самотата, без човешка компания?
 

- Не съм самичък, имам най-добрата компания, броеницата.
 

***
 

По-добре да ни вземат за луди и пропаднали, отколкото за свети.


***
 

Християнският живот без кръст е „незаконен”. Затова дори Възкресение не може да има в него.
 

***
 

Един монах каза:

 

- Слава Богу! Колко неща съществуват, от които нямам нужда…
 

***
 

Един монах с побелели коси казваше:
 

- Стигнах до преклонна възраст и за съжаление не можах да дам младините си на Христос, но поне Му отдадох старините ми. И това е нещо…


***
 

Бедността е красива, защото олекотява, облекчава, улеснява. Човек трябва да е празен, за да може да влезе Христос, в противен случай Той няма откъде да мине.
 

***
 

В Рая няма да отидем с вратовръзки. Виждате ли светците? Кой от тях е влязъл със своето човешко мъдруване в Рая? Един без глава, друг без ръце, трети без нозе, бедни, оклеветени, болни… Тесен е пътят, която води до простора на Рая, както казва и пророк Давид: „в скръбта ти ми даваше простор”.
 

Чрез стеснението на скърбите ще се разширим вътрешно и сърцето ни ще процъфти от вечна радост. Да не търсим едно интелектуално, изгладено и дипломирано Християнство, смятайки всички други простодушни и презрени, „безумното на тоя свят” (1 Кор. 1:27) за селяни и провинциалисти, които не могат да застанат до славата на Христос. Защото те ще видят първи лицето на Бога. „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен”(Мат. 18:10).
 

Помня, че през 80-те тук, на Света Гора, живееше един мирянин много смирен и незабележим. Преди да почине дори се удостои да стане монах с името Агапий. Тази птица небесна беше презряна от всяка човешка слава и утвърждение, забравена от този свят. Беше сляп и по-късно загуби и слуха си. Но как само ни вдъхновяваше да възлюбим Бога, когато го посещавахме, бидейки млади калугери! И понеже не можеше нито да види, нито да чуе, го хващахме за ръката и пишехме с пръст върху нея, първата буква от името ни. Например очертавахме един кръг върху дланта му.
 

- А-а-а, отец Онуфрий ли си? Бъди благословен!
 

Но си тръгвахме от него като от „духовна пещ”, от него, „безумния” за света. Такава полза черпехме, сякаш ходихме при свети Паисий.


***
 

Ставаш богат, когато презираш богатството.
 

***
 

Без мъченически и кръстен дух не е възможно да съществува нито добър свещеник, нито монах, нито обикновен християнин.
 

***
 

- Геронда, защо седите на студено и не запалите малко огън, за да се стоплите?


 

- Ако не замразим (ξεπ-αγιάζουμε) земните утехи и удобства, не виждам как ще се осветим (αγιάσουμε). . .


***
 

Колкото повече неща притежаваш, толкова повече те притежават!
 

***
 

- Геронда, какво правите на Света Гора?
 

- Една добра търговия. Тук носим трудовете на живота ни на касиерите, обменяме ги и ги превръщаме в… пътища за благословеното Божие царство. Всичко продай и… Христос купи! (Тук старецът парафразира израз от Византия „Всичко продай, Марко купи”, който се използвал като увещание, за да може човек да придобие от душеполезните текстове на преп. Марк Подвижник)
 

***
 

Дори сянката на ап. Павел изцелявала болните, а той самият всеки ден бил болен, бидейки разбрал вечната печалба на болестта „Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен”(2 Кор. 12:10)
 

***
 

Или се отдалечи от този свят, или, доколкото оставаш в него, се научи да презираш и да осмиваш неговата суета.
 

***
 

Веднъж помолили един старец, който имал благодатния дар на странничеството (отстраняване от света), да му направят снимка. А той отговорил:
 

- Ние, монасите, сме непогребани мъртъвци, които очакваме възкресението. Снимки не правят на умрелите, а само на живите.


***
 

- Защо, геронда, трябва да постим, да бдим, да пазим въздържание, да се терзаем и да изпитваме болка, пазейки евангелските заповеди, докато Христос иска да бъдем радостни и свободни? Това не е ли оксиморон?
 

- Много просто, защото Христос е Мъчителят на нашите мъчители, Тиранинът на нашия тиранин и Поробителят на нашите страсти.
 

***
 

Хем нямаме разположение дори една наша малка страст да поправим, а на мъченически подвиг искаме да отидем?
 

***
 

Всичко, което ви изкушава, което ви поставя в изкушение, го изхвърлете, ако ще да изглежда необходимо.
 

***
 

Днес искат да премахнат думата и понятието за грях отвсякъде, дори и от Евангелието. Така Евангелието става една книга за добро поведение, за етикет. Само един враг имаме – греха. И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената (срв. Мат. 10:28). Тоест грехът праща в ада и тялото и душата.
 

***
 

- Геронда, защо на Света Гора правите толкова много поклони?
 

- За да отслабнем! Какви се тези неща, които питаш, благословени човече? Толкова години си в Църквата и не знаеш? Поклоните се правят по много причини. Припадаме с тяло на земята, за да изразим нашето съкрушение и покаяние. Помага ни и това да опираме чело в земята, за да не забравяме, че сме пръст и пепел и отново в тази земя ще се върнем. След това се трогваме и по този начин възвестяваме, че така ще възкръснем, стоейки изправени на двете си нозе в последния ден, при Второто Христово Пришествие. Също така, припадаме на земята, за да станем и ние духовно добра, подходяща земя, която да приеме Христос и да даде стократен плод. Също така поклоните са и отдаване на чест и слава на Висшия Бог. Във всеки случай от моя опит съм установил, че поклоните помагат много, за да се огъне и свие нашият самохвален и високомерен дух, както станало при митаря.
 

Ах, ако християните знаеха колко благотворни са поклоните за душата и тялото, нямаше да се занимават с йога и всички тези индуистки и нюейдж похвати, които им вредят дългосрочно и накрая оставят едно демонично зловоние и смрад в душата им.
 

***
 

Попитали един критянин, възрастен йеромонах:
 

-Геронда Калисте, колко поклони правите вие всеки ден?
 

- Е, детето ми, 2000 – 2500…
 

- Ама, как, отче, става това?
 

И той с простота отговорил:
 

- Излизам да събирам ядливи треви всеки ден, това е моето послушание. Всеки път, когато се навеждам, за да отрежа някой корен от земята, казвам и молитвата. Така стават стотици поклони на ден.
 

***
 

Съществуват цветя, които растат, цъфтят и благоухаят в непристъпни пустинни места и склонове. Така и монахът благоухае, когато живее незабележимо и в отсъствието на светските улеснения. Но ако поискаме да присадим тези аскетически цветя в една пластмасова саксия на Омония (атински площад), тогава или ще изсъхнат или ще загубят своя аромат. Ето и една мантинада (характерни римувани импровизации, които се изпълняват на различни празници или в ежедневието, понякога дори без музикален съпровод):
 

Монахът сред светските неща като птиче обикаля, като босилек цъфти, но не ухае…
 

***
 

Това, което ни обновява, е жертвата, а не комфортът. Затова духовният живот изисква борба (αγώνα), а не бузи (σιαγόνα).
 

***
 

Монах Паисий (в света Григорий) сам питаше себе си и сам си отговаряше:
 

- Григорий, лиших ли те от нещо, докато беше в греха и света? Не! Е, тогава не ме закачай Паисий!


***
 

Ако не станеш духовен „до кокал”, ще станеш плътски „до дух”!
 

***
 

- Геронда, християните ни донесоха много сладки неща и хладилникът е развален. В пустинята сме, какво да правим с тях? По принуда трябва да ги изядем всичките, за да не ги изхвърлим.
 

- Какво говориш, детенцето ми? Тоест стомахът и душата ни са по-низши и от бунището?
 

***
 

Болестта компенсира аскезата.
 

***
 

- Геронда, виждам тук, в Градината на Света Богородица, че богослужението е преплетено с душевно-телесната аскеза. Постите, спите много малко, събуждате се в часа, когато хората лягат, стоите часове наред на стасидиите… защо изтощавате себе си? Не ощетявате ли така тялото си?
 

- Цялото това телесно злострадание, детенцето ми, има своя смисъл. С това терзание и тялото може да съучаства едновременно в молитвата и не стои като пасивен зрител. Например нозете нямат уста, за да говорят и да отдадат слава на Бога, и така, чрез правостоенето и труда, и те служат своята литургия, принасяйки слава на троичния Бог. Това важи за цялото човешко тяло. Телесният труд носи и душевен покой.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 363249
Постинги: 708
Коментари: 929
Гласове: 1144
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930