Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 12:33 - Трудните въпроси
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 175 Коментари: 2 Гласове:
2



Срещайки се с различни хора и засягайки проблема за абортите, ми се случва да се сблъсквам със следната ситуация: събеседникът е изслушал вашите доводи и се е съгласил с това, че абортът действително е убийство. Но точно тогава си спомня обстоятелства, при които това убийство изглежда допустимо или дори единствено възможно решение на проблема. Наборът от въпроси, които се задават в такива случаи, като правило, е неизменен.

Всички тези въпроси за човек със здрава психика и умеещ да разсъждава логично, са абсурдни и може да отговори на повечето от тях, като разобличи този добре камуфлиран абсурд. Както в математиката, за да се докаже неверността на някое твърдение, понякога се използва методът на свеждането му до абсурд. Както изглежда, това е най-радикалният начин за отговор на подобни въпроси.

Ще започнем с най-разпространения въпрос: защо да умножаваме нищетата?

Защо да раждаме деца, когато не можем да ги отгледаме достойно по силата на това, че нямаме достатъчно средства?

Представете си следната ситуация: човек се е наобядвал добре, станал е от масата и му казват: „Хайде да обядваме”. Ако той по някакъв механичен начин изхвърли всичко от стомаха си и седне да яде пак, ние ще кажем, че това е абсурд. Защото, дори и всички хора да преяждат и да ядат повече от необходимото, е нелепо да се услаждаме по такъв начин от храната. Така и с този въпрос. Тялото на човека, мъжа и жената, всички органи са специално устроени така, че да се осъществява процесът на раждането на деца. Ако хората се съединяват в брак, то се предполага, че естествено, напълно нормално следствие от това ще бъде раждането на деца. Значи, ако човек не иска да умножава нищетата, той не бива да встъпва в брак. Тогава няма да има никаква нищета. А човек иска на всяка цена да осъществява всички чисто физиологични аспекти на брака и да получава естествена радост от това. Както например получава удоволствие от храната или от топлата вода, стоейки под душа. Но не иска да носи подвига на родителството, който се явява следствие от брачния живот. Ако човек не иска да умножава нищетата, не бива да го прави. Той трябва да прекрати половия живот. Тогава постъпката ще бъде логична.

Как да изхраним децата в наше време? Какво да правят бедните съпрузи, имащи много деца?

Отговорът се налага от само себе си: мъжът трябва да работи на три работи или жената да започне да шие, защото тогава ще бъде по-евтино да се облекат децата и т. н. При това се налага да се ограничавате за много неща (защото ако хората не могат да се ограничават в половия живот, ще им се наложи да търпят недостиг в друго: свободно време и средства), а не да се опитвате да устроите всичко по друг, противоестествен начин, убивайки собствените си деца, тъй като от това самите те ще бъдат нещастни, ще боледуват или страдат заради своите оставени живи деца, защото какви деца могат да се родят от убийци? Как могат да ги възпитат? Защото, убивайки собственото си дете, родителите престъпват определени нравствени граници. Как ще обичаш едното дете, след като си убил другото? Дори ако човек не разбира всичко това, то присъства в неговото подсъзнание. Ако човек не е съгласен на доброволни ограничения, ще търпи лишения против собствената си воля. Той иска да бъде по-обезпечен материално за сметка на убийството на собственото си дете? Но от това няма да стане по-щастлив. Не можеш да постигнеш щастие, убивайки своите деца!

Какво да правим, ако бременността е настъпила в резултат на изнасилване?

При изнасилване обикновено не настъпва бременност. Това са единични, уникални случаи. Но да допуснем, че разглеждаме такава ситуация. Първо, детето все едно не е виновно за това, че никой не е предполагал зачеването му. Второ, често за изнасилването е виновна самата потърпевша заради нескромно облекло, поведение, невнимателност, непослушание към по-възрастните и т. н. множество различни предпоставки се сливат в една трагична ситуация и се получава такъв резултат. И така, защо за прегрешението на възрастния трябва да страда невинно дете?

Ако детето е нежелано, можете да го родите и да го дадете в детски дом. Държавата ще се грижи за него, ще се намерят хора, които ще искат да осиновят това детенце. Такива желаещи има много, чакат на опашка. Следователно, няма никаква причина да убивате детето.

Девойката не е омъжена, а родителите са против детето. Или мъжът казва, че ще си тръгне, ако оставят детето. Какво да правим?

Да разгледаме този случай… Например, аз съм жена, имам две деца и едното от тях така е ядосало моята майка, баба си, че тя казва: „Ти трябва да избираш: или аз, или то. Или ще го изхвърлиш през балкона, или не си ми дъщеря”. Защо не бива да изхвърляме през балкона родилото се непослушно дете, въпреки че в гнева изглежда, че то напълно го е заслужило, а напълно невинното, може би доброто, умното дете, бъдещия Ломоносов – можем да убием по силата на това, че временно се намира в майчината утроба. Може би е по-добре да почакаме, да го родим и да видим какво ще бъде? Ако бъде лошо и непослушно, да го убием. Всички изведнъж възкликват в ужас: „Ах, как е възможно!” Но ако можем да убием ТОЗИ, тогава защо да не убием ОНЗИ? Ние отново довеждаме твърдението до абсурд. И какво значи, че родителите са против? А ако някой бъде против самите нас? Тогава да умрем ли? Едва ли някой ще възрази против това! Това не е аргумент. Човек, който заявява, че е против живота на друг човек, е убиец.

Какво да прави бременното дванадесетгодишна девойка?

Ако девойката е толкова разпусната и се държи така, тя, естествено, трябва да носи своя кръст, като последствие от поведението си. Да допуснем, че научим, че дванадесетгодишно момче е извършило някакво ужасно престъпление. Съвсем скоро (недалеч от нашия храм) имаше такъв случай: наистина, не дванадесет, а тринадесетгодишни момчета на двора пребиха до смърт с пръчки деветгодишно момче. Нали нашето чувство за справедливост ни казва, че трябва да предприемем някакви мерки срещу него, трябва по някакъв начин да пресечем това зло. Същото е и тук. Девойката е кривнала от пътя, постъпила е невнимателно, глупаво, като улично момиче. Защо трябва да бъде убито невинно дете за това?

Ако омъжената жена е болна и не бива да ражда?

Ако тя не бива да ражда, значи, когато се съединява със съпруга си, върши престъпление. Съществува понятие „недееспособен човек”. На такъв човек се забранява да сключва брак. Ако по някакви причини, не умствени, а чисто физиологични, жената не бива да ражда – значи, тя не трябва и да се омъжва, защото в брака естествено се предполага раждане на деца. Ако не бива да ражда, тя трябва да носи този кръст. Ако иска детенце, моля, има детски домове, многодетни семейства. Може да вземе и да възпитава, да помогне. Така е било винаги: например, в семейството три дъщери са се омъжвали, а една не – и тя била като бавачка за останалите. Не всички могат да носят кръста на семейния живот и да раждат деца. Някои вървят по друг път.

А ако майката има опасност да умре при раждане?

От случаите, за които ми е известно – а в храма често идват жени от лекарите и казват: „Не бива да раждам, защото ще умра”, не зная за нито един, който действително да е завършил със смърт. Обикновено лекарите само предполагат, но с живота и смъртта се разпорежда не лекарят, а Бог. И Господ винаги може да даде сили на този, който проси. Но да допуснем, че жената наистина я заплашва смърт. Добро и благородно е, когато възрастен човек, защитавайки живота на друг, отдава своя. Ние обикновено прославяме такива хора като герои, по време на война им дават ордени. Това само по себе си е човешка постъпка. Нали да удължиш своя живот с цената на убийството на собственото дете е равносилно на това майката да изяде малкото си дете – такива случаи, например, е имало в обсадения Ленинград. Когато майката иска да запази своя живот за сметка на детето – това е канибализъм. По-добре е да се уповава на Бога и да се надява да остане жива. Освен това възниква въпросът: ако жената е заплашена от смъртна опасност при раждането, значи, половият живот е противопоказен за нея? Защото не бива да убива собствените си деца и на такава цена да си доставя радостта от половото общуване? Това е също толкова престъпно, както ако започнем да грабим, доставяйки си удоволствие от притежаването на имущество.

Ако е известно, че ще се роди болно дете?

В този смисъл е логично да родим и да видим. Ако се роди болно дете – тогава да го убием със собствените си ръце, без да прибягваме към някакви препарати и да заемаме болнично легло. С какво това е по-лошо от убийството на неродено дете? И какъв проблем е, че ще се роди болно дете? Болните хора са необходими на обществото. Те предизвикват у нас състрадание, учат ни на любов. Ако няма болни, стари, инвалиди, ние ще станем много по-жестоки. Присъствието на такива хора е необходимо. И Господ избира на кого да даде този кръст – болно дете. А нали е възможно и следното: да се роди здраво дете и след това да заболее. Какво, и него ли да убием? Не, ние го спасяваме, грижим се за него, плащаме на лекари, търсим лекарства. Каква принципна разлика има тук? Защо трябва да убиваме болното дете, намиращо се в майчината утроба?

Родителите са алкохолици, защо да раждат болни, на никого ненужни деца?

Тук едно понятие се подменя с друго. А защо да не убием тези родители? Родителите са алкохолици, социално опасни хора. Те причиняват вреда на обществото. Защо заради тях трябва да страдат децата? Можем да издадем закон, да налагаме глоби, можем по някакъв начин да изолираме тези хора. Макар че, разбира се, по-добре алкохолиците да оставят пиенето и да водят нормален живот. Изобщо, това би било прекрасно. Но в действителност неизвестно защо се избира най-голямото зло. Държавата трябва да намери друг начин вместо просто да убива неродени деца.

Сега да поговорим за ненужните деца. У нас те не са нужни на никого. Но в богатите страни има хиляди и хиляди хора, които са готови да осиновят дори и болно дете. И ако реално се заемем с това, можем да организираме всичко на държавно ниво.

Как да раждаме деца, след като учените са изчислили, че Земята скоро няма да може да изхрани своето население?

Да, напълно вярно е, че Земята няма да може да изхрани населението. Но тогава хайде да убиваме тези, които ядат много. Като убием един такъв, ще дадем възможност на другите да живеят. Или да убиваме дебелите хора. Пак виждате, че въпросът е напълно абсурден.

И така, след като разгледахме всички доводи в полза на аборта, ние се убедихме, че не съществува нито една причина, позволяваща да убиваме детето в майчината утроба.

Накрая, да разгледаме и последния въпрос: защо Църквата не благославя използването на противозачатъчни средства?

Проблемът е в това – ако се върнем към началото на нашия разговор – че прилагането на противозачатъчно средство е същото, каквото и механичното освобождаване на стомаха за повторно приемане на ненужна храна. Това е някаква самозаблуда, превръщане на половия живот в безсмислена физиологична експлоатация на организма на човека без реализиране на детеродна дейност. Човекът се уподобява на маймуна, която стои в клетка и безобразничи. При хората всичко трябва да става според законното естество. Ако Бог благославя децата, значи, трябва да раждаме.

Прилагането на противозачатъчни средства насърчава безотговорното отношение към великото тайнство на брака – към тази божествена наредба, велика по своето значение. В брака двама души се съединяват в любов, и от двете клетки, обединяващи се в една, се появява нов човек, който никога преди не е съществувал на земята, със свои способности, особености, носещ в себе си целия генетичен код на своите предци. Това е уникално дело и към него трябва да подхождаме с най-голямо благоговение и отговорност, а не да превръщаме всичко в някакъв маймунарник. ПРОТИВОзачатъчните средства са ПРОТИВОестествени средства и тяхното използване е равносилно на това да преградим хранопровода си. Те нарушават общия ред на човешкия живот. А всяко нарушение, например на течението на реките, е безнравствено, тъй като задължително ще донесе неприятности. Всяко зло, дори и най-незначителното, винаги действа разрушително за този, който го върши. Затова, от нравствена гледна точка, не бива да използваме такива средства. Църквата не може да благослови това, като изкривяване на човешката природа, създадена от Бога. Църквата учи, че човек трябва да обуздава своите страсти, при това не само свързаните с половия живот. Трябва да обуздаваме и стомаха – да не преяждаме, да се борим с осъждането, гнева, сребролюбието. Блудната страст е една от страстите. У хората, обладани от нея, тя е хипертрофирана и не им носи никаква радост, в известен смисъл това е болест, подобна на алкохолизма. В самото вино няма нищо лошо, но когато човек пиянства, разбираемо е, че то вече действа разрушително. Или страстта на сребролюбието. Човек има достатъчно средства, за да яде и да се облича, но иска все повече и повече; той погубва живота си, отказва се от много неща. И всичко това само за пари, пари и пари – това е безумие. По същия начин и половата страст. Можем постоянно да се опитваме да я реализираме, не спазвайки нито срокове, нито време, а непрестанно, постоянно да се възбуждаме. Но това е напълно погрешно, това е болест, която разрушава, опустошава душата, изхабява организма. Понякога човек изгубва и естествената си потребност, но той започва да се лекува, за да укрепи здравето си и да има възможност още повече да експлоатира себе си по този начин. На пръв поглед изглежда, че не можеш – и слава Богу, време е да се успокоиш. Но не, всички постъпват точно обратно.

Страстите са толкова силни, че хората, нападани от тях, ще привеждат хиляди аргументи за свое оправдание, защото се ръководят не от здравия разум и нравствените съображения, а страстта. Когато детето иска да се разхожда, а майката не го пуска, то ще вика, ще се дърпа, ще лъже – ще направи всичко възможно, само и само да се измъкне. Спорът с тези, които са обладани от блудна страст, е безсмислен. Той казва: „Аз не мога да живея без това”. И е готов и деца да убива, и да изхабява организма си. Всичко ще постави на карта. При това е известно колко вредни са противозачатъчните средства. Интересно е, че когато става дума за това да се убие ли детето, или не, хората мислят за своето здраве, за тях е вредно да раждат. А когато става дума за противозачатъчните средства, те съзнателно вредят на тялото си. Значи, проблемът не е в здравето, а в страстите. Затова човек трябва да признае: аз съм блудник и не мога да контролирам себе си. Следователно, трябва да се лекувам от блуда, а не от децата.
Автор: протойерей Дмитрий Смирнов




Гласувай:
2
0



1. lexparsy - Поздравления за въпросите, които задаваш
14.02 11:15
Дано повече хора се замислят, но и тези, които "управлявайки ни" си мислят че вече не сме...
цитирай
2. lubovakoniamash - Благодаря ти ...
14.02 14:18
lexparsy написа:
Дано повече хора се замислят, но и тези, които "управлявайки ни" си мислят че вече не сме...

Благодаря ти за коментара lexparsy
поздрав,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 369220
Постинги: 714
Коментари: 962
Гласове: 1159
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031