Отец Николай, който е живял на остров Залит, винаги преди да се нахрани, четял дълга молитва. Един ден, когато бил по работа в големия град и му се наложило да обядва в обществена закусвалня, той по своето правило спокойно се прекръстил и прочел молитва преди да се нахрани. Наблизо се оказала компания от младежи, които иронично и съжалително наблюдавали стареца. Един от компанията решил да увенчае тяхното забавление и отишъл изотзад и загрижено го попитал:

- Отче, абе там във вашето забутано село всички ли така преди храна се молят?

Старецът, без да се замисли, отговорил:

- Не, мили човече, не всички. Конете, кучетата, свинете направо така си ядат…

Свети Серафим Вирицки често казвал: “Колко често боледуваме заради това, че не се молим преди ядене, не призоваваме Божието благословение върху храната”.

Преди всичко се правеше с молитва на уста: ораха – молеха се, сеяха – молеха се, събираха реколтата – молеха се. Днес ние не знаем какви хора са приготвили това, което ядем. Много често храната се приготвя с хулни думи, ругатни, проклятия…  Затова преди да се нахраним трябва с особено усърдие да се помолим.

Наистина, когато постъпваме така с молитва и благодарейки, на трапезата с нас присъстват и ангели, а където са ангелите, там са и всички светии.

Източник: https://vk.com/orthodoxy_word