Прочетен: 1010 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 05.01.2018 16:00
В някои битки са се провалили. Но те са камъните, които са заговорили, защото тия, които трябва да говорим – мълчим. Това са хората от улицата, които Христос е поканил на пира на проповедта . Само Христос може да извърши такова чудо – да измъкне едно момче от улицата и да го направи Свой благовестител в света.Интересни са с това, че обичат Господа. Че го обичат, стоейки на ръба. Дори най-малкият полъх може да ги събори. И все пак – те Го обичат. Падат и стават. Падат и стават. И на техния си език ти разказват какво е да паднеш. И как да се изправиш. Някои от тях правят това от доста години, но ние съвсем спокойно може да не забележим чудото. Да не чуем разказа им за най-важното – за покаянието. Трябва да отворим сърцата си и да показваме един на друг своето покаяние. Да не се срамуваме от него. Защото покаянието е основата на духовния живот. Сълзите очистват душата. По този път сме призовани и ние. Той е дълъг, но всеки път започва от първата крачка.
Духовното положение в нашата страна е толкова страшно, че сме загубили почти всички плодове на благочестието. Нямаме не само чудесата на истинските светци, но и тяхната красота, която осветлява всичко наоколо. Ние сме духовни сиромаси. Нямаме нищо, освен покаянието. И все пак, имайки думи за покаяние, имаме думи за живот, думи за любов, думи за Христос. Път към Него. Когато някой обикновен човек ти разкаже, че и него го е страх като теб, че и той рухва и му е трудно да стане, но няма да се предаде, защото единственият смисъл на живота му е в Господа, тогава ти става по-леко. Защото великите Христови угодници не се боят да наричат братя и приятели каещите се, грешените, но обичащи Бога християни. Това е чудото на Църквата. Най-великият и най-малкият могат да бъдат заедно чрез покаянието. Не само в Царството Божие, но и още сега в някое предаване, в някой вестник, в някой сайт. Не бива да оставяме хората с впечатлението, че вярата е нещо в минало време. Че да станеш съвършен е нещо просто и се учи в някой факултет на университета или в програма за преквалификация, или дистанционно по интернет. Не! Това, което са направили отците е изключително, потресаващо, изумително. Те са се обичали, а ние не се обичаме. Но нали тъкмо по това ще познаят, че сме Христови – ако имаме любов един към друг (Йоан 13:35). Толкова е просто, нека от утре, още от днес даже, да се опитаме да се обичаме. Зарежете егото. Никой от нас не е голяма работа. Може би няма да станем светци, но да сме нормални християни сме длъжни.
Здраве, мир в душата, успех и благоденствие.
Бог с Вам.
поздрави,
Дора
поздрави,
Дора
https://www.youtube/watch?v=CMn9WzgmVy0
Благодаря Ви г-н Попов....ЧНГ и на ВАС, бъдете здрав.
поздрави,
Дора
ЧНГ!
поздрави,
Дора