Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2017 11:24 - Житие на св. прав. Йоан Кронщадски
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 914 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Този дивен праведник се родил в едно бедно селце в Архангелска област на 19 октомври 1829 година, в деня, когато се чества великия наш отец преподобни Йоан Рилски Чудотворец. Затова и новопокръстеното дете било наречено Йоан на него. А свети Йоан Рилски станал закрилник на повереното му духовно чедо, което по-късно щяло да сподели и неговото светийско достойнство.

Младенецът Йоан бил твърде слаб и боледувал често и понякога толкова тежко, че бивал почти на косъм от смъртта. Често пъти детето виждало как майка му се моли със сълзи на очи пред домашния иконостас и тази умилителна картина се запечатала във впечатлителната му душа. Когато пораснал, жалостивият Ваня дълбоко страдал всеки път, когато се сблъсквал с хорската мъка и нещастие. Забелязвайки тази негова черта, съселяните му изпросвали от него да се помоли за тях и Йоан на драго сърце се съгласявал да върши това. Често го виждали да броди из селските гробища – молитвено съсредоточен, сякаш готов да ходатайства пред Бога за всички – и живи, и мъртви. Това негово странно поведение подсказвало жребия на бъдещото му служение на благ утешител на хиляди човешки сърца. Молитвите на момчето били толкова искрени и истински, че веднъж дори му се случило да види Ангела си Хранител.

Бурният живот в Петербург, където Йоан следвал Духовна Академия, не успял с нищо да промени религиозната и мистично настроена натура на студента богослов. Пред различните увеселителни заведения на големия град Йоан предпочитал да се разхожда по алеите на разни градини и да разсъждава върху великата Жертва, принесена от Спасителя на Голгота. Мечтаел да приеме монашеството и да стане мисионер в далечен Китай, или в непристъпния Северен Сибир, или в Америка. От друга страна виждал, че и самата Русия се нуждае от усилена духовна жертва. Веднъж той се помолил на Бога да разреши недоумението му и се видял на сън като свещеник в Кронщад. Този сън се изпълнил буквално.

Така започнало великото служение на свети Йоан Кронщадски – този дивен монах в света. Близки родственици на отец Йоан казвали, че със съгласие на неговата съпруга те живеели девствен живот като брат и сестра в Христа. Отец Йоан се прославил като невероятен чудотворец и молитвеник. Само документираните му чудеса могат да се поберат буквално в няколко тома, а броят на недокументираните може да бъде известен само на Бога. Няма чудо, което той не извършил, защото вярата му нямала граници, молитвата му била необикновено проникновена, а смирението му към Бога и ближните били сякаш негова втора природа. Отец Йоан изцерявал болни, изгонвал нечисти духове, виждал в далечините на бъдещето, дори възкресявал мъртви. Освен това той бил и истински евангелски благотворител. Кронщадските жители го виждали често пъти да се прибира у дома бос и без расо. И много пъти някой занасял на жена му обувки, казвайки: „Батюшката даде обувките си на един бедняк и ще се върне бос, затова вземи тези”. Освен това отец Йоан построил и четириетажен т.нар. „Дом на трудолюбието”. Тук имало детска градина, сиропиталище, приют за бедни, безплатна лечебница, курсове за учене на различни занаяти и много други неща. В онези бедни времена тук изкарвали прехраната си и получавали грижи около 25 хиляди души.

Хиляди хора от къде ли не търсели молитвената помощ на Кронщадския чудотворец. Когато той служел в храма се събирали около 5-6 хиляди богомолци, а в Кронщад поклонниците стигали до 80 000 годишно. И не само в Русия знаели силата на молитвите му – хиляди трогателни писма и телеграми, адресирани до отец Йоан, пристигали ежедневно и от България, и въобще от цяла Европа, от Америка, от Индия.

В продължение на 35 години от своя живот отец Йоан извършвал всеки ден света Литургия, освен когато пътувал или бил тежко болен. Сам той смирено, визирайки себе си казвал: „Има хора, за които Божествената Литургия е всичко на света”. Словата му били обикновени, а едновременно така въздействащи, че хората се изповядвали заедно, като всеки без да чака, пред другите поисквал да изхвърли грозотата на греха от себе си. Дори и убедени атеисти се обръщали към вярата, след като ставали свидетели на Литургиите на отец Йоан.

imageЕдин свещеник, чест очевидец на службите на отец Йоан пише следното: “Всички негови възгласи поразяваха. Той ги произнасяше отривисто, рязко, гръмко, подчертавайки някои думи. Молитвите четеше така, като че вижда пред себе си Спасителя или Божията Майка, или светците, ту в дълбоко смирение, хвърляйки се в прахта пред тях, ту дръзновено, като че иска изпълнение на просеното. След Причастяването със Светите Дарове той понякога по няколко пъти приближаваше към себе си съдовете с Кръвта и Тялото Христови, поставяйки ги близко до себе си на Престола, и ниско се навеждаше над тях, целуваше крайчеца на свети съсъди, и умилителни сълзи обилно течаха по страните му, тъй че ставаше нужда да ги изтрива с кърпа. Не можеше да не се забележи, че след Причастяването със Светите Тайни, лицето на отец Йоан се просветляваше, просияваше радостно, обичайната умора и измъченост изведнъж изчезваха и той ставаше необикновено млад и бодър.”

А сам отец Йоан пише: “Ако светът нямаше Пречистото Тяло и Кръв Господни, той не щеше да има най-голямото благо, благото на истинни живот, би имал някакъв призрак на живот.”
 
Заради праведния си живот отец Йоан бил удостояван да види няколко пъти Божията Майка и нейния Преблагословен Син. Свети Йоан предсказал и Октомврийската революция, и атеистичните времена в Русия. В това предсказание отец Йоан говори с дълбока тъга и загриженост за своята родина, затова, че тя е обърнала гръб на Православието и заради нахлуващи от Запад моди.

Ето какво пише той през 1907 г.: “Русия се вълнува, страда и се мъчи от кървава вътрешна борба, от безбожие, от безначалие и краен упадък на нравите. Печална съдба, която навежда на мрачни мисли. Праведният Божи съд се извършва над Русия – ние сме сложени върху наковалня и притиснати от Неговия тежък чук. Крепи се Русия! Кай се, моли се с горчиви сълзи пред твоя небесен Отец, Когото ти безмерно прогневи. За всички е очевидно, че руското царство се клати и е близко до падане. Защо руското царство, което е било преди толкова велико, твърдо, могъщо и славно, сега е станало така слабо, така безсилно, нищожно? Затова, че то слезе от твърдата непколебима основа на истинската вяра и в болшинството си интелигенцията отпадна от Бога.”

На друго място пък проникнат от болка и ревност за вярата той пише така: “Дръж се Русия твърдо за своята вяра, за своята Църква и за православния цар, ако искаш да стоиш непоколебимо срещу хората на неверието и безначалието, и не искаш да се лишиш от царството и от православния цар. Ако пък отпаднеш от своята вяра, както вече са отпаднали от нея много интелигенти, то вече няма да бъдеш Русия или святя Русь, а сбирщина от всякакви безверници, стремящи се да се изтребят един другиго.”  

Впрочем какъв човек бил отец Йоан добре обрисува следният случай. Дълги години той смирено понасял страшни хули и клевети от един свой помощник — протойерей и ключар на катедралния храм “Св. Андрей”, където служел. Отец Йоан можел да помоли в Св. Синод, още повече че бил тогава негов член, да преместят този свещеник на друго място. Но праведникът на никого не се оплаквал и мълчал. Когато се разболял смъртно, от тежките страдания той не намирал покой и молел ту да го сложат в креслото, ту в постелята. Тогава свещеникът ключар се разкаял, съвестта му започнала силно да го мъчи. Той тръгнал да моли о. Йоан за прошка. По това време отец Йоан седял в креслото и бил в полуунес. Когато му казали, че е дошъл отец ключарят, праведникът събрал сетните си сили, станал, доближил се до него, поклонил му се и му целунал ръка. Това голямо смирение така поразило отец-ключаря, че той се облял в сълзи и се хвърлил в нозете на отец Йоан. От този момент започнал на всички да разказва, че отец Йоан е велик Божий угодник, и че такива праведници като него в Православната Църква е имало само през първите векове на Християнството.

Дивният Кронщадски тайновидец неколкократно предсказвал своята кончина. В средата на декември 1908 г. неговото здраве рязко се влошило и на 20 декември той тихо предал душата си на Бога (на тази дата се чества неговата памет). Но този, които отдал целия си живот в непрестанна служба на ближните си не ги остави и след смъртта. Случаите на небесната му молитвена помощ и след смъртта му са неизброими и се случват навсякъде, където има истинска вяра, гореща молитва и искрено покаяние.

Затова нека от цялото си сърце да се помолим на отец Йоан Кронщадски така:

imageТропар
Поборниче на Православната вяра, застъпниче за руската страна, правило на пастирите и образец на верните, проповедниче на покаяние и живота в Христа, благоговейни служителю на Христовите тайни, дръзновени молитвениче за човеците, отче праведни Йоане, церителю и предивни чудотворче, похвало на град Кронщад, моли Всеблагия Бог да даде мир на света и спаси душите ни.
 
Кондак
Днес пастирът Кронщадски предстои пред Престола Божий и усърдно се моли за верните на Христа Пастиреначалника, Който е обещал: ще съградя Църквата Си и портите адови няма да й надделеят.




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 350650
Постинги: 697
Коментари: 912
Гласове: 1128
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031