Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12 11:52 - “Тате, това е той” – едно от чудесата на св. Николай Мирликийски
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 101 Коментари: 3 Гласове:
1



На времето този случай ми беше разказан от йеромонах Теофилакт (Белянин), който се подвизаваше в Псково-Печерския манастир. (Той е част от неговия ръкописен сборник „Това се случи в наше време”).

Това е случай от 70-те години на миналия век. Едно семейство шумно празнувало рождения ден на бащата. Както му е редът, имало гощавка с тостове и пийване. В разгара на веселбата някак всички забравили за петгодишния син на рожденика. Детето се разхождало около гостите, пълзяло под масата и изведнъж, незабелязано от родителите си, се промъкнало на забранения за него балкон. Апартаментът се намирал на осмия етаж.

В разгара на веселбата се усетили, че момченцето не е с тях. Гледат: никъде го няма. Нито по стаите, нито в кухнята, нито в коридора. Вратата е затворена – не може да е излязъл на стълбите. Родителите се хвърлили към отворената балконска врата. И на балкона го няма! В ужас бащата погледнал надолу, като очаквал да види проснато на земята тялото на сина си. А гледа – неговият Саша спокойно си играе на тревата. Без да дочака асансьора, бащата се втурнал по стълбите, изскочил на улицата, взел на ръце сина си, прегърнал го и го попитал:

– Саша, как се озова тук?

– Няма ли да ми се караш, татко?

– Няма, сине.

– Значи, стана ми скучно и излезнах на балкона, загледах се през балкона. Наведох се през парапета и полетях надолу. Но докато летях, ме хвана един дядо.

– Какъв дядо? Дядо ти беше с нас на масата.

– Не, друг дядо. Хубав, с къса бяла брада. Облечен като в църква. Той ме пренесе долу, остави ме на тревата и изчезна.

Бащата не знаел какво да мисли. Това съвсем не се побирало в материалистическото му съзнание. Това е против законите на физиката, против закона за гравитацията. Но детето не би могло да мине през затворената врата!

За радост на всички гости бащата дошъл със Саша вкъщи, сложил го на коленете си и вече не откъсвал очи от него. И изведнъж детето казало:

– Татко, спомних си на кого приличаше онзи дядо.

Бащата първоначално дори не разбрал за какво става дума:

– Кой дядо?
– Как кой? Онзи, който ме спаси.

Саша завел баща си в стаята на баба си, покатерил се на един стол и посочил с пръстче старинната икона на свети Николай на скромния иконостас:

– Тате, това е той! 
Автор:· Дякон Владимир Василик | www.pravoslavie.ru




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lubovakoniamash - Честит и благословен празник!
06.12 11:54
Честит и благословен празник на всички!Свети Николай Чудотворец да закриля
и да ни благослови!
цитирай
2. lexparsy - Благодаря за хубавата история
06.12 14:06
Все още има хора, които не знаят че св. Николай е дядо Коледа. В някои страни му викат Saint Nicholas. Но има няколко светеца... житието на този е много интересно...
Дано и възрасните слушкат :-)))
цитирай
3. lubovakoniamash - Благодаря ти lexparsy......
06.12 16:43
...за добрите думи.
Честит празник!
поздрави,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 297185
Постинги: 634
Коментари: 833
Гласове: 966
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031