Един аскет молел Бога да му открие много тайни.Веднъж, като напуснал килията си, за да отиде в друго село, той срещнал ангел на пътя си, но не го познал. Помислил, че ангелът е човек.На пътя те се натъкнали на умрял кон.Подвижникът си затиснал носа, но ангелът - не. Те продължили нататък и минали покрай умрял вол, който вонял.Отново подвижнкът си хванал носа, а ангелът - не.Те продължили и стигнали до едно умряло куче, подвижникът си затиснал носа, а ангелът - не.

Когато щели вече да влизат в селото, те срещнали едно хубаво момиче, облечено в красиви дрехи и с украшения. Тогава ангелът си затиснал носа. Кото видал това, подвижникът му рекъл : " Какво си ти - ангел, човек или дявол? Срещнахме умрял кон, който вонеше, а ти не си затисна носа. Същото стана с вола и кучето. Не те видях да си затискаш носа. Сега, когато срещнахме красивото момиче, ти си затискаш носа ? "

Ангелът тогава се разкрил и казал : " Нищо не вони така пред Бога, както надменността. " Изрекъл това и изчезнал.

Подвижникът веднага се върнал в килията си и оплакал греховете си, като се молел на Бога да го опази от примките на дявола и да не му позволява да стане жертва на гордостта и да бъде погубен.
/ Св. Козма Етолийски, Поучения и Притчи /