Веднъж, в навечерието на Рождественските празници учителката предложила на своите третокласници да напишат, какво биха искали от Дядо Коледа.

Върнала се в къщи, седнала да провери детските съчинения. Но едно от тях много я разстроило. Тя няколко пъти препрочитала написаната със старателен детски почерк молба за чудо. Не, не се стараела да открие грешки. Те сега нямали никакво значение. 

В този момент в стаята влаязъл нейния съпруг.

-Какво се е случило, скъпа, защо си така разтревожена? 

-Ето, прочети, моля те, тази тетрадка.

“Дядо Коледа, аз няма да искам много от теб. Имам само една молба. Желая да ме превърнеш, за известно време в телевизор. Много бих искала, когато всички в къщи сме заедно, да мога да им говоря, без да ме прекъсват. Татко, когато се прибере от работа, да ме попита какво ново се е случило днес. А мама, когато е тъжна да идва при мен. Бих искала да ми се радват като на новия телевизор, който сега е у дома и заема почти цялата стена. Толкова бих желала да поживея поне малко живота на който и да е телевизор!”

-Бедното дете… И гледай само какви родители има, – казал мъжът на учителката.

Жената го погледнала с насълзени очи:

-Скъпи, това е нашата дъщеря…

Превод от руски: Смисл жизни
източник: http://pravoslaven-sviat.org/2013/12/21/malka-istoria/