Седмицата след Възкресение Христово, се нарича Светла седмица. През нея не се пости в сряда и петък, както е в другите седмици.

На Светли Петък православните християни почитат чудотворната икона на света Богородица "Живоносен източник". През 450 г. край Цариград имало блатиста местност, наречена "Балаклъ". В района имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, за да утоли жаждата си. Настигнал го обикновен войник на име Лъв. Слепецът го помолил да му помогне да намери извор наблизо, за да пие.

Тогава войникът чул женски глас, който му посочил къде наблизо има извор, с който не само ще утоли своята и жаждата на слепеца, но и ще го излекува странника от слепотата. Войникът чул и порочески думи за своя живот - щял да стане велик владетел, но първо трябвало да прояви милост към слепеца.

Войникът намерил извора, който му посочила Света Богородица, с кал от него намазал очите на слепеца и той прогледнал. Странникът сам се запътил към Цариград, разказвайки за чудото и славейки Божията майка. Сбъднали се и думите й - войникът станал император Лъв І Тракиец. На мястото на извора, който съществува и до днес, издигнал храм в чест на Св. Богородица - "Живоносен източник". Вярващите разказват, че чудесата там не спират.

Днес имен ден празнуват Живко, Живка, Зоя

Христос Воскресе! Светата ни Православна Църква Чества Днес Светли Петък-Животоприемни източник (Честит празник)

От деня на Христовото Възкресение Божията Майка стана извор на живот за всички човеци, които вярват в нейния Син и Го обичат с оная голяма любов, с която Той влезе в утробата и и се роди на земята като Слънце на живота. От този преславен ден тя стана “Източник живоприемен и живоносен”, както я възпява светата Църква. По точно казано, тя стана приемник и проводник на божествена чудотворно-живителна сила, стана божествен животворящ източник.
Водите от дъждовете и снеговете, приети дълбоко в планинските недра, се сливат и се превръщат в извор, а изворът – в поток, който тече надолу към равнината и носи живот. Тъй и Майка Богородица приема у себе си благодатните води на вечния живот, превръща се в Извор на живот и носи живот тих, мирен и благ на всички, които я почитат като своя Небесна Майка и се осланят на майчинската и закрила. Затова и светата Църква всеки ден и особено на днешния – Светли петък, - като продължава да слави Възкресението на Спасителя, възпява и нея като “живоприемен и живоносен Източник”.
Многобройни са нейните свети икони, многобройни са и изворите, чрез които тя върши чудеса на състрадание и милост към болни и немощни и така показва на света, че тя самата, вечно жива, приема и носи живот на всички, които разтварят сърцата си за нея.
Измежду тези многобройни извори особено известен с чудотворствата на Богоматер е един, който се намира в местността Балаклий край Цариград. Над този извор се извисява величествен храм в чест на света Богородица, известен през вековете с името “Живоприемен и живоносен Източник”. Поучителна трогателна е историята на този храм, историята на извора под него.
Преди много векове тази местност представлявала малка, неугледна, блатиста гора. В средата и край храсти и дървета се намирал извор, чийто води пълнели блатата наоколо и се разливали навън. В един от дните на 450 г. войник от цариградската казарма на име Лъв Макел случайно попаднал в тая блатиста горичка и видял да стене сляп човек, който търсел с тояжката си извора, за да утоли жаждата си. Нещастникът му казал:”Тук наблизо има извор. Потърси го и ми дай да пия”. Лъв навлязъл навътре сред гъстите храсти, залутал се и чул глас, идещ откъм небесата:”Водата е близо до тебе. Пий от нея и дай на страдалеца!” Войникът пораздвижил храстите, промъкнал се още навътре и открил извора. И пак чул същия глас:”Ти ще станеш цар благодетел. Покажи най-напред тук състрадание и милост! Вземи с ръцете си вода и дай на човека да пие! Вземи след това от тинята на мочурището и намажи очите му! Не след дълго ще узнаеш коя съм аз, която ти говоря, и с моя помощ ще издигнеш на това място храм. Които идват тук и с вяра се обърнат към мене, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си”.
Развълнуван от чутото, Лъв намерил извора, взел вода и калчица, напоил изтощения старец и намазал слепите му очи. Той бърже се съвзел, прогледнал и без ничия помощ се запътил към града, славейки чудодейната Божия Майка. Не след дълго се сбъднала и другата част от пророчеството – простият войник Лъв Макел станал император Лъв І Тракиец /457-474/ и въздигнал при извора храм в чест на св. Богородица – “Живоприемни източник”.
Болни от всякакви болести, пристигнали тук от всички краища, народности и изповедания, обливали се с вода от извора, получавали изцеление и прославяли “благословената между жените” – св. Дева Мария, която дарила верните с извора, чиято вода цери слепота, немота и глухота, безплодие, болни бъбреци и стомаси, всяко възпаление даже мъртви възкресявала.
Братя и сестри, св. Богородица възвестила на войника, станал по-късно император, че всички, които с вяра се обръщат към нея, ще получат изпълнение на просбите си и изцеление на болестите си. Мнозина, дори невярващи или пък номинални, външни християни, се обръщат към Бога и просят застъпничеството на Божията Майка и на светиите само, когато са в нужда и в телесна или духовна немощ и се надяват на чудеса, но забравят, че вярата е тази, която ражда чудесата. “Нека ти бъде според вярата” – е казвал Господ Иисус Христос на тези, които са просили от Него изцерение. Вярата не е нещо веднъж завинаги дадено, всеки от нас в една ли друга степен се намира в борба за и или против вярата и всеки би следвало да се моли заедно с бащата на бесноватия юноша:”Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми”/Марк 9:24/, т.е помогни ми да преодолея неверието си! Нека молим Бога да усили в нас вярата ни, да разпръсне съмненията ни, да укрепи духа ни да приемаме изпитанията, да не искаме всичко да става според желанията ни, а винаги да казваме: “да бъде Божията воля”. Амин.

Свещ.Йоан Карамихалев