Старозаветният еврейски цар Манасия извършил толкова грехове пред Бога, колкото едва ли е извършил някой друг. В продължение на петдесет и две години той със сила принуждавал народа да се покланя на идоли и бесове, заповядвайки на евреите да се отрекат от Бога. Отрекъл се от Бога и самият той, както и децата му, и цялото му семейство. А тези, които не искали да се поклонят на идолите и да принасят жертви на демоните, той подлагал на най-страшни мъчения, докато не напуснат белия свят.

И така, този цар извършил неизброими грехове. Но Пресветият Бог, желаейки да прояви дълбината на Своето милосърдие и безграничната Си жалост към хората, чрез Своя промисъл, привел Манасия към покаяние. Как именно?

Макар да бил много лош, този цар произхождал от добър род. Неговият баща, Езекия – цар, който живял във времената на пророк Исаия, бил благочестив (виж 4 Цар. 18 – 20). Мисля, че точно той измолил от Бога да обърне отвърналия се от Твореца на небето и земята негов син. Как станало това?

Като видял злобата и неверието на Манасия, както и помрачението на ума му, поради което царят не само се отвърнал от Бога, но повлякъл в гибел и целия народ, Той, знаещият как да доведе всеки до покаяние, му надянал юзда и затегнал поводите, както е казано в Псалтира: „с оглавник и юзда ще стегнеш челюстите им, за да ти се покоряват” (Пс. 31:9 – по слав. прев.) Защото, ако Бог го беше оставил, той никога не би се покаял сам. Но Бог изпратил от Вавилон военачалниците на цар Асур с голяма войска и те завзели Йерусалим, а Манасия отвели в робство (виж 2 Пар. 33:11). Вързали го и го хвърлили в тясна клетка, в която той не можел дори да се изправи в цял ръст и да повдигне главата си, а през цялото време лежал неподвижно, свит на кравай. Главата му била прикована към краката с две медни вериги.

Вавилонският цар Асур мислел, че той ще изкара така седмица или дори по-малко. Заповядал да го хранят само два пъти седмично с хляб от трици и вода. И все питал слугите си:

– Не умря ли вече Манасия?

– Не е умрял, Ваше Величество. Жив е, още мърда в клетката си! Що за чудо!

Така, свързан с вериги, цар Манасия преживял не седмица, не месец, не даже и десет месеца, а повече от седем години. Страшно чудо било това – човек, с приковани глава и крака, получаващ нищожно количество вода и хляб от трици два пъти седмично, живее и живее. От тези мъчения и горчивите мъки, царят, от когото Бог не пожелал да отнеме искрицата живот, останал кожа и кости. Представете си какви били страданията му. Тогава той си спомнил за Бога и си казал: „Бог ми изпрати това мъчение като наказание за това, че го прогневих – сам аз се отвърнах от Него и Божия народ принудих да принася жертви на идолите!”. И мислил в сърцето си: „Щом Бог ме запази до сега сред живите, значи Той очаква нещо от мен. И какво ли е то, ако не моето спасение?”

Тогава той извикал към Бога от дълбините на душата си, започнал да пролива сълзи и горещо да се моли: „Господи Боже на Авраама, на Исаака и Иакова, Боже на небето и земята! Господи Боже, щом Ти прояви към мен милост и толкова години не допусна да умра, макар да се мъча в тези тежки вериги, и не прекъсна нишката на моя живот, то явно Ти очакваш моето обръщане към Теб. Аз, Господи Боже мой, не мога да преклоня коленете си, не мога да падна на земята пред Тебе и да ти се моля, защото съм прикован с тези тежки железни и медни вериги, които са ме свили на кълбо – главата до краката. Но Те моля, Господи Боже, и прекланям коленете на сърцето ми: спомни си, Господи, че ако сториш милост на праведниците, в това няма да има нищо удивително. Ти не си отредил покаяние за Авраам, Исаак, Иаков и тяхното праведно потомство, но си отредил покаяние за грешниците.

Затова, Господи Боже, ако Ти ми сториш милост, ако погледнеш милостиво на сърцето ми и ме обърнеш към покаяние, ако ме простиш със всичките ми грехове, които са повече от морския пясък, тогава ще стане явна Твоята неизразима милост и непостижимата Ти благост

Когато той с голяма болка се молил така от дълбините на душата си и проливал потоци сълзи сред мъченията, Пресветият Бог си спомнил за него и внушил на цар Асур да снеме от него веригите и да го освободи от клетката, от този страшен негов затвор.

Тъй като много дълго бил прикован във вериги, когато го пуснали, той започнал да се премята и да се търкаля, свит на колело. Костите му се били извили и той не можел вече да се изправи. Представете си колко жалко било да гледаш човек, свит на кравай и останал кожа и кости

Заплакали вавилонците-езичници, казвайки:

– Още ли мъждука живот в този човек? И изобщо може ли да се нарече човек това същество? Бог, комуто той се покланя, му е простил, заради силното му покаяние!

Освободили го и започнали да го захранват по малко, грижели се за него и след няколко месеца той се изправил на крака. Щом се вдигнал и се поправил, вавилонският цар казал:

– Неговият Бог му е простил, заради силното му покаяние! – и го изпратил обратно в Йерусалим.

Манасия отново се възцарил и обърнал целия народ към богопочитание, извършвайки всякакви добри дела, каквито можел до края на живота си. Той написал тази покъртителна молитва, която сега ние четем на Великото повечерие и която носи название „Молитва на юдейския цар Манасия”¹

Видя ли Божията премъдрост? Чу ли какво прави Бог? Царят-езичник, чиито грехове бил по-многобройни от небесните звезди и от морския пясък, Той превърнал в цар-светец, защото онзи се разкаял от дълбините на душата си, пролял горчиви сълзи и страдал толкова години в пост, мъчения и болка без да изгуби надежда на Божията милост!

Бележки:

1. В Свещеното Писание молитвата на цар Манасия се намира в края на Втора книга Паралипоменон. Великото повечерие се служи вечер, в определени дни на Великия пост.

Господи, Вседържителю, Боже на отците ни, на Авраама, Исаака, Иакова и на тяхното праведно потомство, Който си сътворил небето и земята с всичкото им благолепие, Който си свързал морето с думата на Твоята заповед, заключил си бездната и си я запечатал със страшното и славно Твое име, от което всички се боят, и треперят от лицето на силата Ти, защото никой не може да устои пред великолепието на славата Ти, и неизтърпим е гневът при Твоята заплаха против грешниците! Но безмерна и неизследна е милостта на Твоето обещание, защото Ти си Господ всевишен, благ, дълготърпелив, многомилостив и съжаляващ за човеческите злини. Ти, Господи, по голямата Си благост, си обещал покаяние и прошка на ония, които са Ти прегрешили, и по многото Си щедрости си определил покаяние на грешниците за спасение. И тъй, Господи боже на праведните, Ти не си отредил покаяние за праведните – Авраама, Исаака, Иакова, които не съгрешиха пред Тебе, а си отредил покаяние за мене, грешника, защото аз сторих грехове, повече от морския пясък. Многобройни са моите беззакония, Господи, многобройни са беззаконията ми, и аз не съм достоен да погледна и да видя висината небесна поради многото мои неправди. Аз съм прегърбен от многото железни окови, та не мога глава да подигна, и няма почивка за мене, защото Те прогневих и сторих зло пред Тебе: не изпълних волята Ти, поставих гнусотии и умножих съблазните. И сега прекланям колената на сърцето си и Те моля за благост. Съгреших, Господи, съгреших и зная беззаконията си, но прося и Ти се моля: прости ми, Господи, прости ми, и не ме погубвай с беззаконията ми, не ме осъждай в преизподнята. Защото Ти си, Боже, Бог на каещите се, и върху ми покажи всичката си благост, като спасиш мене недостойния по голямата Си милост, и аз ще Те прославям през всички дни на живота си, защото Тебе славят всички сили небесни, и Твоя е славата во веки веков. Амин.