Постинг
09.03.2017 15:13 -
Реших да напиша........
Реших да напиша нещо за горчиво-сладкия вкус на измисленото приключение, парадоксалната любов на болния към хапчетата и неоправеното легло, което малко или много ни е познато на всички, предадената отговорност и отказания дар, нашата странна привързаност към “кукленото поведение” и “парцаленото съществуване”, страха от пълнотата на живота, която ни се предлага в изобилие, опасенията от щедростта, “стряскаща честолюбието”, оплакванията от самотата и отказът да проверим дали Някой не чака пред вратата, за да вечеря с нас (може би друг начин да се каже, че повечето хора са нещастни, само защото не подозират че са щастливи); нашият трудно разбираем обичай да запазваме “в скришната си стаичка” кът, където можем да се “наслаждаваме” самостоятелно на всичко това… Бих искала да кажа още че най-сигурния лек срещу огорчението е благодарността към Бога.......................
За уроците по благодарност и радост Божия, които човек може да получи само ако се заслуша в съвеста си и многото добрина, която дреме в него и чака да бъде направена. За опитите ни да подменим Пътя, Истината, Живота с разсъжденията върху технологията на пътуването към доброто. За илюзията, че след Човешкия Син светът може да бъде постхристиянски. За заблудата, че “Божието” е външно привнесено спрямо човешкото, а вярата в Бога е “в повече” на човечността ни.....................
Само разсъждавам.................... очаквам коментартие ви приятели.....ако темата ви вълнува
поздрави,
Дора
Размисли за националния празник на Бълга...
Скапаната ни правосъдна система ли създа...
„От Маяковски“
Скапаната ни правосъдна система ли създа...
„От Маяковски“
Следващ постинг
Предишен постинг
За уроците по благодарност и радост Божия, които човек може да получи само ако се заслуша в съвестта си и многото добрина, която дреме в него и чака да бъде направена.
само това е достатъчно!
цитирайсамо това е достатъчно!
Човекът така е устроен да се стреми към Бога. Може да се каже че е като слънчогледа - стреми се към Създателя си. Но човешките пътища са много и често въпреки най-добрите намерения водят до крушение. Това е защото човекът лесно се заблуждава и има склонност да приема желаното за реално. Пък и каква е тази мяра човешка, която може да отсъди правилно кое е добро и кое зло? Като слепци се лутаме в лабиринт от страсти и добри намерения... За злите намерения изобщо не искам да коментирам. Човек наистина е немощен и безсилен да се справи с духовете на злобата. Ако не беше така нямаше Божият Син да се въплъти, да бъде разпнат и да възкръсне за да ни избави от смъртта. Но човек трудно осъзнава присъствието на Спасителя в живота си докато не се сблъска лично със смъртта. Тогава, когато няма как да я заобиколиш се изправяш и пред Бога /или поне осъзнаваш че стоиш пред Него, че Той те вижда и че чете в сърцето ти като в отворена книга/. Срещата с Бога изпепелява всичко ненужно, страстите угасват и остава копнежът по Божията благодат. Само, който е изпитал дори и за части от секундата колко безбрежна е Божията любов може да разбере какво означава "Нека сами себе си, един другиму и целия си живот на Христа Бога да отдадем". Бог е любов, но Бог е и огън и нетварна светлина. Страшно е да стоиш пред Бога но и велико е да осъзнаеш, че Бог е Вседържител и че да, сега, в тази минута те държи, държи всички ни, държи и тези в Рая и тези в Ада и тези, тук които сме. - Бог е Всемогъщ, Всеподател и Вседържител!
Когато осмисляме какво значи Всеподател тогава се смиряваме в страх Божи. А когато въпреки нашето очевидно безумие и немощ Бог ни спасява - тогава душата ни пее Алилуя! и разбираме Божието Всемогъщество. Слава Тебе Боже, слава Тебе! Амин!
цитирайКогато осмисляме какво значи Всеподател тогава се смиряваме в страх Божи. А когато въпреки нашето очевидно безумие и немощ Бог ни спасява - тогава душата ни пее Алилуя! и разбираме Божието Всемогъщество. Слава Тебе Боже, слава Тебе! Амин!
Бог е във всеки и всичко. Той е нашият Висш Аз. Когато следва истинската си същност, човекът е проявление на Бога, извор на светлина и благодат. Но за жалост все още малко хора осъзнават истинската си ,творческа същност и често се превръщат от извор, в блато на суетата.
цитирайzaw12929 написа:
За уроците по благодарност и радост Божия, които човек може да получи само ако се заслуша в съвестта си и многото добрина, която дреме в него и чака да бъде направена.
само това е достатъчно!
само това е достатъчно!
...и аз така мисля, че дори само това е достатъчно!!
поздрав,
Дора
Коментара ти по темата е много задълбочен и истинен, благодаря ти за откровенноста, и за това, че си отделила от времето си за да споделиш мислите си.
Минавай по често...:))))
поздрави,
Дора
цитирайМинавай по често...:))))
поздрави,
Дора
batogo написа:
Бог е във всеки и всичко. Той е нашият Висш Аз. Когато следва истинската си същност, човекът е проявление на Бога, извор на светлина и благодат. Но за жалост все още малко хора осъзнават истинската си ,творческа същност и често се превръщат от извор, в блато на суетата.
Благодаря за направения от теб коментар по темата, и аз имам подобно мнение като твоето.
Заповядай в моя блог, винаги когато имаш време за размисъл ....има място за още един като теб!
поздрави,
Дора
огорчението от човеците ни учи на смирение и ни кара да търсим прегръдката, която винаги е отворена - при Бога.
цитирайpredanie написа:
огорчението от човеците ни учи на смирение и ни кара да търсим прегръдката, която винаги е отворена - при Бога.
Безпорно си прав, благодаря ти че се отби...
поздрави,
Дора
Търсене
За този блог
Гласове: 1302