Постинг
09.03.2017 15:13 -
Реших да напиша........
Реших да напиша нещо за горчиво-сладкия вкус на измисленото приключение, парадоксалната любов на болния към хапчетата и неоправеното легло, което малко или много ни е познато на всички, предадената отговорност и отказания дар, нашата странна привързаност към “кукленото поведение” и “парцаленото съществуване”, страха от пълнотата на живота, която ни се предлага в изобилие, опасенията от щедростта, “стряскаща честолюбието”, оплакванията от самотата и отказът да проверим дали Някой не чака пред вратата, за да вечеря с нас (може би друг начин да се каже, че повечето хора са нещастни, само защото не подозират че са щастливи); нашият трудно разбираем обичай да запазваме “в скришната си стаичка” кът, където можем да се “наслаждаваме” самостоятелно на всичко това… Бих искала да кажа още че най-сигурния лек срещу огорчението е благодарността към Бога.......................
За уроците по благодарност и радост Божия, които човек може да получи само ако се заслуша в съвеста си и многото добрина, която дреме в него и чака да бъде направена. За опитите ни да подменим Пътя, Истината, Живота с разсъжденията върху технологията на пътуването към доброто. За илюзията, че след Човешкия Син светът може да бъде постхристиянски. За заблудата, че “Божието” е външно привнесено спрямо човешкото, а вярата в Бога е “в повече” на човечността ни.....................
Само разсъждавам.................... очаквам коментартие ви приятели.....ако темата ви вълнува
поздрави,
Дора
Следващ постинг
Предишен постинг
За уроците по благодарност и радост Божия, които човек може да получи само ако се заслуша в съвестта си и многото добрина, която дреме в него и чака да бъде направена.
само това е достатъчно!
цитирайсамо това е достатъчно!
Човекът така е устроен да се стреми към Бога. Може да се каже че е като слънчогледа - стреми се към Създателя си. Но човешките пътища са много и често въпреки най-добрите намерения водят до крушение. Това е защото човекът лесно се заблуждава и има склонност да приема желаното за реално. Пък и каква е тази мяра човешка, която може да отсъди правилно кое е добро и кое зло? Като слепци се лутаме в лабиринт от страсти и добри намерения... За злите намерения изобщо не искам да коментирам. Човек наистина е немощен и безсилен да се справи с духовете на злобата. Ако не беше така нямаше Божият Син да се въплъти, да бъде разпнат и да възкръсне за да ни избави от смъртта. Но човек трудно осъзнава присъствието на Спасителя в живота си докато не се сблъска лично със смъртта. Тогава, когато няма как да я заобиколиш се изправяш и пред Бога /или поне осъзнаваш че стоиш пред Него, че Той те вижда и че чете в сърцето ти като в отворена книга/. Срещата с Бога изпепелява всичко ненужно, страстите угасват и остава копнежът по Божията благодат. Само, който е изпитал дори и за части от секундата колко безбрежна е Божията любов може да разбере какво означава "Нека сами себе си, един другиму и целия си живот на Христа Бога да отдадем". Бог е любов, но Бог е и огън и нетварна светлина. Страшно е да стоиш пред Бога но и велико е да осъзнаеш, че Бог е Вседържител и че да, сега, в тази минута те държи, държи всички ни, държи и тези в Рая и тези в Ада и тези, тук които сме. - Бог е Всемогъщ, Всеподател и Вседържител!
Когато осмисляме какво значи Всеподател тогава се смиряваме в страх Божи. А когато въпреки нашето очевидно безумие и немощ Бог ни спасява - тогава душата ни пее Алилуя! и разбираме Божието Всемогъщество. Слава Тебе Боже, слава Тебе! Амин!
цитирайКогато осмисляме какво значи Всеподател тогава се смиряваме в страх Божи. А когато въпреки нашето очевидно безумие и немощ Бог ни спасява - тогава душата ни пее Алилуя! и разбираме Божието Всемогъщество. Слава Тебе Боже, слава Тебе! Амин!
Бог е във всеки и всичко. Той е нашият Висш Аз. Когато следва истинската си същност, човекът е проявление на Бога, извор на светлина и благодат. Но за жалост все още малко хора осъзнават истинската си ,творческа същност и често се превръщат от извор, в блато на суетата.
цитирайzaw12929 написа:
За уроците по благодарност и радост Божия, които човек може да получи само ако се заслуша в съвестта си и многото добрина, която дреме в него и чака да бъде направена.
само това е достатъчно!
само това е достатъчно!
...и аз така мисля, че дори само това е достатъчно!!
поздрав,
Дора
Коментара ти по темата е много задълбочен и истинен, благодаря ти за откровенноста, и за това, че си отделила от времето си за да споделиш мислите си.
Минавай по често...:))))
поздрави,
Дора
цитирайМинавай по често...:))))
поздрави,
Дора
batogo написа:
Бог е във всеки и всичко. Той е нашият Висш Аз. Когато следва истинската си същност, човекът е проявление на Бога, извор на светлина и благодат. Но за жалост все още малко хора осъзнават истинската си ,творческа същност и често се превръщат от извор, в блато на суетата.
Благодаря за направения от теб коментар по темата, и аз имам подобно мнение като твоето.
Заповядай в моя блог, винаги когато имаш време за размисъл ....има място за още един като теб!
поздрави,
Дора
огорчението от човеците ни учи на смирение и ни кара да търсим прегръдката, която винаги е отворена - при Бога.
цитирайpredanie написа:
огорчението от човеците ни учи на смирение и ни кара да търсим прегръдката, която винаги е отворена - при Бога.
Безпорно си прав, благодаря ти че се отби...
поздрави,
Дора
Търсене
За този блог
Гласове: 1302