Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03 09:53 - Аз съм грешник, но Божията милост ще ме спаси
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4332 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 07.03 09:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Този реален случай е от преди няколко години. Историята ми беше разказана от един добър мой приятел, о. Димитриос, енорийски свещеник към храм „Св. Василий“ на ул. Сахтури, Пирея, Атина. Представям ви историята, точно както ми беше разказана от самия о. Димитриос:

„Една сутрин, след светата Литургия, отидох в църковната канцелария. Един човек на около 50-годишна възраст дойде да разговаряме. Не го познавах и никога не бях го виждал по-рано в моята църква. Разказваше ми за един 45-годишен мъж, който бил хоспитализиран в Пирея, Атина. Имал тежка форма на рак. Болестта се разпространила по цялото тяло, дори и в мозъка. След края на изследванията лекарите казали, че не съществува нищо, което би му спасило живота. Вземал лекарства в големи количества, но и те не му помагали. Неговият роднина, който дойде да ми разкаже за неговото състояние, поиска от мен да отида веднага до болницата и да го причастя.

Както и бях помолен, веднага отидох в болницата, за да изпълня задължението си да причастя болния. Щом влязох в болничната стая, ми стана ясно, че пациентът се намира в много лошо състояние. По-късно ми потвърдиха, че болестта е метастазирала в мозъка и нямало надежда за него. Дните му били преброени. Леглото до него беше празно. Той беше единственият болен в стаята. В един момент той се събуди от комата и си отвори очите. Веднага ме погледна и с голямо усилие ми разказа следното:

„Семейството ми ме доведе в болницата преди 35 дни. Един човек на около 80 години лежеше в стаята, където сложиха и мен. Този човек боледуваше от рак на костите. Имаше страшни болки. Но без значение колко много страдаше, той често се молеше: „Слава Тебе, Боже, слава Тебе!“ Тези думи бяха придружени с много други молитви. Аз бях атеист. Тогава за пръв път в живота си чух молитва. Никога преди това не бях ходил на църква. Затова се изненадах, когато забелязах, че след като завършваше молитвата, той спеше мирно по два-три часа. Но когато се събуждаше, отново дишаше тежко от страшните болки. И тогава отново продължаваше да се моли: „Слава Тебе, Боже!“

Аз също страдах от големи болки, а той, въпреки големите си болки славеше Бога. А аз, в своите страдания и болка, хулех Христовото име и името на Неговата Пресвята Майка. Старецът благодареше на Бога, че му е дал болестта. Като слушах как той постоянно повтаря всичко това, въпреки че страдаше, си мислех, че ме смущава. Освен честите му молитви, той всеки ден искаше да приема Свето Причастие.

А пък аз често го укорявах. Казвах му: „Млъкни, млъкни вече! Нима не виждаш, че Бог, Когото толкова много славословиш, те измъчва с тази тежка болест! Какъв Бог? Няма Бог!“ Старецът мирно ме изслуша и ми отговори: „Потърпи, дете мое, Бог наистина съществува, Той е възлюбеният ни Отец. Чрез болестта, която ни е дал, Той очиства многото ни грехове“. Този отговор на стареца още повече ме ядосваше и започвах отново да хуля Бога и дявола. „Бог не съществува! Не вярвам в нищо, нито в Бог, нито в Неговото Царство, нито в друг свят“.

След един такъв разговор, старецът мирно ми отговори: „Изчакай и с очите си ще видиш как душата на вярващия християнин напуска тялото му. Аз съм грешник, но милостта Божия ще ме спаси. Почакай, ще видиш и ще повярваш.“ И продължаваше да слави Бога и Пресвятата Негова Майка. Казваше една особена молитва, в която се повтаряше „радвай се“ (от Акатиста на Пресвета Богородица). Пееше също и химна „Достойно ест“.

В един момент той престана да се моли и го чух да казва: „Добре дошъл, мой Ангеле-пазителю! Благодаря ти, че дойде да вземеш душата ми с ангелското войнство.“ Бях в голям шок. Отворих си очите и видях пред себе си цялото ангелско войнство. Старецът се прекръсти, скръсти ръцете на гърдите си и за последен път издъхна. Изведнъж болничната стая се изпълни с брилянтна светлина, светлина, която беше по-светла и от Слънцето. Аз, неверникът, атеистът, материалистът, гледах това чудо със собствените си очи. След това един прекрасен аромат изпълни помещението. Бях потресен от видяното, защото в онзи миг разбрах, че старецът през цялото време е бил прав.

Повиках родителите си и им разказах какво видях и преживях. Бях ядосан, защото никога не ми бяха говорили за съществуването на Бога. Тогава повиках моите роднини и приятели и ги помолих да дойдат и да ми разкажат за вярата, за която никога преди това не бях учил нищо. Скъпи отче, аз вярвам, че Бог наистина съществува. Затова Ви моля да ме изповядате и причастите.“

Слава на Бога!
Автор : Антониос Тенедиос
източник: http://bogopodobie.weebly.com/

 




Гласувай:
8
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - НЯКОЙ МНОГО ЯКО ПОМПА ПРОФИЛЪТ ТИ !
07.03 15:14
НЯКОЙ МНОГО ЯКО ПОМПА ПРОФИЛЪТ ТИ !
цитирай
2. lubovakoniamash - да Иво и на мен ми прави впечатлен...
07.03 16:49
да Иво и на мен ми прави впечатление!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 267300
Постинги: 590
Коментари: 785
Гласове: 882
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031