Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03 16:26 - Ад за 90 стотинки
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 252 Коментари: 0 Гласове:
4



Адът става все по-евтин. Достъпен е за всички и навсякъде постоянно. Търговците свалят цената му от ден на ден, те всякак са на печалба, не ги мислете. Обаче децата ни са в лапите им. Нали всеки ден отивам на работа в училище и нали всеки ден виждам какво пият, ядат и говорят. По пътя към моето даскало минавам покрай още четири училища в Бургас, навсякъде е едно и също. Почти. Отвън са застанали пъпчиви младежи с увиснали рамене и хлътнали гърди, лицата им са бледи, а в ръка държат запалена цигара. Пред тях на масичката търговецът е сложил написана на ръка с химикал върху картон промоцията си – „Hell, 90 стотинки“. Енергийната напитка изсмуква енергията им. Кара ги да треперят. Малките им сърчица се разтуптяват от никотина и кофеина. Кръвното им налягане се повишава, очите им стават тревожни. Сега са по на 15, когато станат по на 25, ще бъдат здрави, силни и могъщи. Ще бъдат бащите на следващите поколения българи.

Край тях са съученичките им, които обичат да си правят селфита, като си кривят джуките пред обективите на джобните си компютри. После качват снимките си из антисоциалните мрежи и чакат да видят колко лайкове ще съберат, кой ще ги лайкне и кой не, за да знаят с кого да се скарат и кого да ненавиждат. Те пазят завета на Ботев, силно да любят и мразят, но някак си повърхностно, заради самата омраза. А за любенето те си знаят, но по начина по който говорят и по който се обличат, подозирам, че са напред с материала.

Тровят и разкапват прекрасните си млади организми с всякакви боклуци пред очите ми и се чудя дали вече не влизам в графата мърморещ чичка, но ми става криво, като си помисля, че някъде в скандинавските страни или в САЩ децата на тяхната възраст спортуват повече и пушат по-малко. Мисля си, че е така. Мисля си, че анархията и липсата на грижа за собствените ни деца ги обрича на неприятни изживявания в недалечно бъдеще. Поне една ученическа столова с нормална храна да можехме да поддържаме като в онези държави...

И въпреки това, въпреки това... С очите си видях изумителни неща. Неща, които ми дават надежда. Вратата на класната стая се отвори и едно момче от десети клас ме попита може ли да пусна едно момиче за малко навън в коридора. За минута. Погледнах момичето, тя също се чудеше на въпроса му, но понеже го познавам, разреших й. След минута тя влезе обратно в клас и държеше цвете, свежа червена роза, класика. Лицето й бе почервеняло повече и от розата. Не знаеше какво да каже и да обясни, седна си, другите я заразпитваха. Този, който я повика, бил посредник. Онзи, който й подарил цветето, я чакал отвън, не му преподавам, а и се притеснявал сам да я извика. Попитах през междучасието посредника кой е този джентълмен, показа ми го, стиснах му ръка. Защото този старомоден начин на ухажване е достоен за уважение. Защото показва, че децата ни не са съвсем изперкали.

Автор:
Николай Фенерски

Източник: http://m.offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Ad-za-90-stotinki_648763.html

 




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 280856
Постинги: 608
Коментари: 796
Гласове: 915
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031