Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02 17:13 - Блага чест
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 133 Коментари: 1 Гласове:
1



Благата вест е много тясно свързана с благата чест. Съчетанието не се употребява в този разделен вариант, а само в производните на „благочестие“. Но произлиза от точно тези две думи – прилагателното „блага“ и съществителното „чест“. Има благовестие, има и блага вест, тоест, добра новина. Има благочестие, значи не може да няма и блага чест, в свободен превод – добра чест. Но за да не бъде толкова свободен преводът, трябва да добавим малко значение към думите. На стар български език и в някои диалекти още се ползва „благ“ като синоним на „сладък“. „Благ“ е в корена и на „блáжен“, което от една страна означава „мазен“, но от друга страна е “блажèн”, което означава „помазан“ от Бога. „Блаженопочивш“ ще рече починал в спокойствие, напуснал този свят в близост до Бога. Смисълът „сладък“ също се среща и в акатиста на пресладкия Иисус. Аналогията е по вкус, ние от деца обичаме сладостта, сладките лакомства. Като порастем, разбираме, че не са твърде полезни за тялото ни. Но сладостта на честта, благостта на душата, чистотата на съвестта е нещо, което ни се услажда, без да ни вреди, а напротив, държи ни далече от греха и студа, близо до Господа и топлината Му. И няма начин такава благост да ни омръзне, да ни натръшка като локум и вафли, да хванем диабет, тази душевна сладкост е състояние, което някои успяват само да близнат с върха на езика си и после да я забравят завинаги, а други пият от нея всеки ден и не могат да й се наситят.

Тази сладост е плод на труда човешки. Но не се дава по заслуги. А се дава според мярката – с каквато мерим самите ние.

Обратното на благочестив е нечестив. Произлиза от нечестие, безчестие, лъжа, лукавост, измама, самоизмама, когато човек изгуби честта си, той губи личността си, превръща се в друг, в не-себе си, колкото и да си мисли, че следва девиза „да-бъдеш-себе-си“, той всъщност се обезличностява, защото се обезчестява, личността ни се съдържа в нашата чест. Без чест ние просто губим себе си и се превръщаме в маски на нечестивия, онзи, който ни завижда за свободата и щастието да бъдем близо до Твореца си, за разлика от него, който се е заслепил от гордост и умее единствено да унищожава. Толкова е низък, долен, лукав, че няма човешко същество, което да му устои със свои собствени сили. Чувал съм това – вярвам в себе си. Кой си ти? По-силен си от хитреца на всички хитреци? Ще ти намери колая и на тебе, ще ти намери слабото място, дамара, точно там ще удари с геоложкото си чукче и независимо колко голяма скала си, просто ще се разпаднеш, ще рухнеш.

Той е майстор именно в това направление, да търси слабото местенце, незащитеното, петата на Ахил, онази част от нас, която не сме изчистили докрай, която сме си запазили за себе си, понеже се смятаме за специални, за „утеха“, тоест, за себеугаждане, дали ще е лакомия, дали ще е сребролюбие, дали ще е похот, заделили сме си го това мизерничко нещо само за себе си, скътали сме си го в мухлясалото мазе на сърцето и не пускаме Бога при него да го почисти, да го изхвърли, стискаме го като удавник сламка, о, колко човешко, ще си рече някой, но ако не предадем целия наш живот Христу Богу, както се казва много пъти по време на Литургия, ще си оставаме по-слаби от дявола и той ще знае това и ще знае къде именно да ни удари и по какъв точно начин така, че да нямаме шансове.

Кажете ми, че няма борба, че не са поставени пред изпитания душите на абсолютно всички хора, родили се и живели някога на този свят, без значение кралски особи ли са или последни прошляци. Ние всички всеки ден и всяка минута се борим – със себе си и с врага на човешкия род. Всеки ден отвоюваме себе си, честта си, за да бъде тя блага, за да сме благочестиви, за да ни се услади ежедневието, да не бъде само горчиляк и блудкаж.

Сутрин отваряме очи, излизаме на улицата и там започва битката – когато се сблъскваме. С другите и със себе си. С чуждите желания, претенции, откровени глупости и със своето нетърпение, вироглавие, високомерие. Четеш вечерта от книгите на мъдреците, всички ти казват едно и също, дават ти една и съща рецепта – смирение. Но как се постига то в ежедневието? Как и по какъв начин то става реалност в срещите ни с Другия човек? Само и единствено през покаянието и пречупването – ти си абсолютно никой, аз съм абсолютно никой, нищо не съм постигнал и нямам заслуга за каквито и да било хвалби. Ама не да си го казваш като някаква мантра. А да си прехапеш езика, когато ти се прииска да напсуваш. Да си наведеш главата и да погледнеш в земята, когато ти се прииска да погледнеш на жена с желание. Тя може да гледа в теб, защото е създадена от мъжа, но ти трябва да гледаш земята, защото си създаден от нея – както казва мъдрецът свети Ефрем. И така, миг по миг, минута по минута, час по час и ден по ден да кършиш като клечки всички тия вредни израстъци на душата си – друг начин не е известен.

Това е представата ми за живота. На някого може да се стори болна, ограничена, тесногръда – аз и не се възприемам като здрав, безграничен и широко скроен. Не желая да бъда „свободен“ в светския смисъл на думата. Свободен да правя, каквото си поискам или свободен да угаждам на всяка своя прищявка… Подобна „свобода“ ме ужасява. Влюбен съм в хората около себе си – близките ми и приятелите ми. И няма по-голямо щастие от това да им служа на тях. Така служа на Бога.

В седми клас учителката ни написа на всички характеристики за следващите училища. Запомних определението, което ми беше лепнала на мен – „честолюбив“. Тогава и не знаех какво означава думата, по-късно осъзнах, че честолюбието е близо до гордостта. Така и не успях да се отърва от нея. Бия се с гордостта си всеки ден по много пъти… Така трийсет години по-късно се опитвам да стигна до другото измерение на честта. Онова, което като го опиташ на вкус, друго нищо не ти трябва.

Тази сутрин в църквата отецът каза, че трябва да посрещаме поста с радост, защото постът е ден, светлина. Досега беше мрак, но денят вече настъпва. Ето това много ми хареса.
Автор:
· Николай Фенерски




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - И БЛАГОДАРЯ се състои от две думи ...
27.02 18:10
И БЛАГОДАРЯ се състои от две думи БЛАГО И ДАРЯ /дарявам/
Аз често използвам БЛАГОДАРЯВАМ .
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 267300
Постинги: 590
Коментари: 785
Гласове: 882
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031