Нямам нещо сложно за казване, само това, че целият ни живот на земята тук е като присядване за малко. Тук сме за съвсем мъничко. Вчера си бил дете, утре си старец. Идваме в тоя свят за толкова кратко време, че е много важно с кого седим на пейката и какво си говорим. Да, животът ни е изпит, изпитателен срок, подготовка, борба, но въпреки това го обичаме толкова много и така бързо ни се струва, че преминава, сякаш е едно временно кратичко посядване на пейката.

На тази пейка човек може да се почувства като в рая. Защото се намира пред църквата, влезли сме вътре, помолили сме Бога, изповядали сме греховете си, разтоварили сме торбата с цимент, дето си носим на гърба, излизаме навън олекнали и тя ни чака, за да поседим върху нея. Ето в тоя миг душата ти е като новородена, окъпана, изцерена – затова и тези мигове са сякаш от друго измерение, от друг свят. Мигове в рая още тук на тази земя.

Няма рецепта, няма алгоритъм. Има път, има пътечка, удоволствие е да вървиш по нея. И за всекиго тя си е различна, защото всичко около нас се изменя всеки ден постоянно като в Зоната на Сталкера. Затова просто си вървиш по нея и се вслушваш в себе си, оттам ще дочуеш накъде да продължиш, наляво ли, надясно ли… Сърчицето винаги знае правилната посока. И да се объркаш, не е страшно. Нали си жив, нали осъзнаваш, че си се объркал? Значи твоя си е свободата да решиш в бъркотия ли ще живееш или на чисто, светло и проветриво… Като пред църквата върху пейката. Минутите са малко, не се бави прекалено.

Можеш да седнеш на някакво нечовешко място, на върха на някоя планина, където е зверски студ и няма какво да се диша, можеш да седнеш в някой самолет на десетина километра над земята, да си сложиш слушалките и да си пуснеш музика, можеш да седнеш в подземието на някой клуб, където има предимно шум, а мозъкът ти омеква от различни химически причинители, можеш да седнеш за малко и в градския транспорт – нито едно от тия места за седене не е като голямата, велика пейка.

Това е толкова просто действие. Не е като да се чудиш откъде да изкараш пари, нито е гледане на напрегнат филм. Сядаш върху нея, поглеждаш дърветата наоколо, ориентираш се кой сезон от годината е, поемаш си въздух дълбоко, издишаш. Ти си жив.