- Дядо Арсений, ти каза, че Старецът е излизал в света. Ти не пътуваше ли заедно с него?

- Старецът имаше великата дарба да укрепява душите. А по отношение на мен това бе все едно да пусна козел в зеленчукова градина. Но веднъж заедно напуснахме Света Гора заради сестра ми и заминахме за Егина, за да се запознае Старецът с отец Иероним. Но когато двамата старци беседвали насаме, отец Иероним, както ми разказа после сестра ми (старица Евпраксия), бил изумен от това, което чул от осветените уста на Стареца. Оттогава той се отнасяше с голямо благоговение към него. Друг път, когато бях нужен извън Света Гора, отидохме в град Драма при мои роднини, които бяха пристигнали от Русия, понеже не бяха издържали притесненията от страна на комунистите.

Веднъж бях сам в скита “Свети Василий”. Не знам как, но един човек от Пирея бе сбъркал пътя и се озова до келията ми. Приех го и му предложих, ако желае, да пренощува. “Не, не - казва ми той, - тръгвам си. Как можеш, отче, да живееш с години сред тези скали? И да ме вържеш, ще скъсам въжето и ще избягам”. - “А ти къде живееш?” - “В Пирея”. - “А мен - му отговарям - ако ме вържеш в Пирея, ще скъсам въжето и ще дойда тук”.

Действително, отец Арсений с цялата си простота бе дал мъдър и точен отговор. Той продължи:

- Е, това е нищо. А един друг ни накара да слезем през нощта от “Свети Василий” в “Света Анна”, защото не можа да издържи повече поради голям страх. Той дойде вечерта и Старецът го настани в своята келия, а сам започна бдение в църквата. Внезапно чуваме викове, вопли. Тичаме при него. Той се хвърля към нас, целият се е свил и трепери. “Какво става, благословени?”. Той се хвърля с плач в нозете ни: “Дойдоха демони и ме пребиха жестоко. Ще ме убият. Отведете ме по-бързо в “Света Анна”. Не мога повече”. Старецът му казва: “Успокой се, чедо, докато се съмне. Няма да те закачат повече, сбъркали са. Всяка нощ ме бият, но ти претърпя това поради грешка”. Но каквото и да му говорехме, той все държеше на своето: “Искам да си тръгна”. Каква да правим? През нощта, в тъмното, го изпратихме до “Света Анна”.

- Какво, дядо Арсений, наистина ли ви биеха демони?

- През първите години ни биеха много и двамата, но повече биеха Стареца, защото неговата молитва ги изгаряше. А мен ме биеха по-малко както поради това, че нямах същото духовно състояние, така и поради това, че бях послушник.

Послушникът, който има истинско послушание и изповядва помислите си, не им дава повод. Щом види, че целият се отдаваш на послушанието и се занимаваш и с духовни упражнения, тогава изкусителят се старае да постигне това - да скриваш помислите си от стареца.

Ще ти разкажа една случка, която стана с нас. Ако Старецът нямаше дар на благодат, сатаната щеше да изтръгне един монах от ръцете ни.

Там, в “Свети Василий”, с нас живееше един влах, отец Янис^[38], много благочестив, но прост човек. По едно време той престана да изповядва помислите си пред Стареца. Старецът го подпитва: “Как си, отец Янис?” - “Добре, много добре, Геронда”. - “Нямаш ли някакъв помисъл за изповед?” - “Не, не, всичко е наред”.

Междувременно по време на молитва Старецът чувстваше голямо безпокойство за отец Янис. Някакъв глас му каза, че нещата при отец Янис са зле. И Старецът ми каза: “Бързо извикай отец Янис”. Викам го. Той идва и Старецът се обръща към него строго: “Искам да изповядаш пред мен помислите си”. - “Но, Геронда, нямам нищо...”. Старецът го прекъсва: “Няма да си тръгнеш оттук, докато не се изповядаш”.

Тогава той бе принуден да измънка следното: “Благослови, Геронда, но имам заповед от моя Ангел да не казвам нищо на никого. Ето, по твоите молитви напоследък бях удостоен да се моля заедно с моя ангел. Но щом ме принуди, това е подходящ случай да ти поискам прошка ако в нещо съм се провинил. Защото тази нощ ще се спуснем заедно при отец Матей, за да се причастя, а после пророк Илия ще слезе, за да вземе душата ми на огнена колесница”.

Едва чул това, Старецът му зашлеви плесница. Къде се дянаха и колесниците, и издиганията! “Прелъстени - му казва Старецът, - ти си в ръцете на сатаната и той се кани да те хвърли от някоя стръмнина, за да те изпрати в геената, а ти говориш такива неща!” - “Но, Геронда, нима това е възможно?” - “Почакай и ще видиш дали е възможно!”.

Още същата нощ в часа на посещението на “ангела” той се явява, но този път не в образ на Ангел, а във вид на същински дявол, с рога, и казва свирепо: “Нали ти казах, скапан монахо, да не разказваш на Стареца за нашата тайна? Ех, и ти ловко се измъкна! А аз толкова добре бях нагласил всичко, за да те срина!”.

Едва чул това, отец Янис се ужасил, веднага изтичал при Стареца, паднал в нозете му и му благодарил. Виждате ли колко е опасно за монаха да скрива помислите си?