Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2016 11:59 - Клошари
Автор: lubovakoniamash Категория: Лични дневници   
Прочетен: 551 Коментари: 2 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Те се заравят в контейнерите. Търсят из боклуците нещо. Намират нещото и си го взимат. Доволни са. А нещото е било изхвърлено, защото е било непотребно, било е отпадък, мръсотия. Няма да ви озадачавам и да ви държа в неизвестност до края на текста, за да ви разкрия кои са тия клошари.

Ако влезете в книжарницата и си купите книга от съвременен български автор, имате голям шанс да попаднете точно на такъв – клошар. Ровил се той из нищетата човешка, заравял се целия, потапял се в боклука, за да си намери там нещото и да го превърне в писание, в своя храна. Яде той боклука и ни го предлага и на нас да го опитаме. Но ние може да не искаме, може вкусът ни вече да е отвикнал от боклуци, особено ако е приемал Свето Причастие, Тялото и Кръвта от вечерята при Христос.

Неотдавна споменах гласно нещо, което мисля от години. Литературата може да служи на човека, а не човекът да й служи на нея. Отнася се за всяко изкуство. Много плитко и измамно е да преобърнем словореда на Божието Слово и да сложим коня пред каруцата – на върха да е нещото от контейнера, а хей така за психическо успокоение да ходим и на църква. Не става така. Не е правилно така.

Писателите, които прочетат тук, ще ме обвинят в липса на възпитание, понеже казвам как е правилно, предполагам. Но има един момент, в който става невъзпитано да търпиш да слушаш лъжи. За да бъдеш велик писател, ще ти кажат те, трябва да превърнеш литературата си в смисъл на живота. Може би за да те четат след смъртта ти? Може би това е безсмъртието ви? Благодаря. Аз такова безсмъртие не желая. На мен заместители на истинското безсмъртие на пропадналата ми душица не са ми нужни. На мен ми трябва само то – „живот в бъдещия век“! Иначе защо съм се родил бе, братлета и сестрички? Защо?!?

И се примиряват клошарите. И викат махни тия големи приказки. Виж тук какво боклуче ти намерихме на бунището. Искаш ли да го пробваш на вкус и мирис? Ето, то е истинско това боклуче, може да се види, вкуси, сложи в джоба. А я ти ми сложи твоя „живот в бъдещия век“ в джоба си! Ще сложиш, ама друг път. Пей си песничките, не те спираме, остави ни нас да си ровим на спокойствие.

Ровете си, кой ви бърка. Дори големият Достоевски се е разхождал из ада и после го е преразказвал. Той на мене ми помогна, когато бях едно неориентирано дете. Но той е за предучилищна възраст. После в първи клас трябва да прочетеш думите и на някой свят Божи угодник. Тогава ще направиш разликата между двете идеи. Между двата свята – светът на контейнера с боклуците, които всички ние произвеждаме, и неопетненият, неосквернимият, блестящият и топличък Божи свят. Разликата е от небето до земята.

Така днес, докато си пътувах в колата след срещата с един български монах и владика, осъзнах и видях отчетливо една идея – единствената добра литература за мен е тази, в която се съдържа молитва. Която сама е молитва и която ме кара да изрека молитва към Бога. Единственото истинско човешко изкуство е това, у което има Божи бисер, диамантеното зрънце на молитвата. Всичко останало е за контейнера.
Автор :
Николай Фенерски




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - Четеш автори, които и аз чета.
08.12.2016 14:13
Четеш автори, които и аз чета.
цитирай
2. lubovakoniamash - Радвам се Иво!
08.12.2016 15:50
ivoki написа:
Четеш автори, които и аз чета.


Николай Фенерски ми е един от любимите автори, директен е и това много ми допада.
поздрави,
Дора
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 655264
Постинги: 771
Коментари: 1086
Гласове: 1302
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031