Но те съветвам добронамерено да не го ползваш, дори като шега,
в спор с атеисти.

Твърденията и внушенията в него са лесно оборими.

Ще засегна само един аспект:

Ти вероятно не вярваш в Зевс, Аллах, Кришна и още няколко
хиляди богове и богчета.
По този начин легитимираш ли ги?

С техните камъни по техните глави.

Ето ти и отговор: Честно ще ти кажа, винаги съм била на мнение, че атеизмът просто доказва съществуването на Бог . Самият факт, че не можеш да подминеш с мълчание темата за Бог..е повече от достатъчен , Той те вълнува, както и да се опитваш да го отречеш с думи.... а това само по себе си е признание, че вярваш в Него, просто се стрхуваш да го кажеш на глас. В Бога ние можем само да вярваме, не и да доказваме Неговото съществуване.
Благодаря, че се отби тук.
поздрави,
Дора

Има достойни хора между т.н. "вярващи и невярващи". Вярата е сложна тема, да не кажа за кого е проста. Бих поставил извън съмнение ценността на ОБИЧТА към хората и особено към ДЕЦАТА. Силата и благородството да прощаваш. А за престъпниците, има земни съдии и Един Върховен.

"Бог не е избор. Той не е просто още един продукт, който да бъде изконсумиран или пък да бъде игнориран. Навиците на демократичния човек са напълно неподходящи за духовния живот. В истинския духовен живот не може да имаш онова, което искаш, или просто да отидеш където пожелаеш. Не можеш да избереш какъв искаш да бъдеш или пък да говориш каквото си наумиш. Свободен си, ала тази свобода е непозната на демокрацията.

Срещата с Бог е среща, която е отвъд собствените ни предели. Бог е непознаваем, освен ако Той Сам не открие Себе Си. Вярата не може да Го призове или да Го накара да Се появи. Той не може да бъде управляван или да Се държи както ние желаем."

Отец Стивън Фриймън

Атеистите / като мен / не вярват в липса.!!
вярват в липсата от необходимост от теорията за съществуване ба Бог.
Т.е. вярваме в природата, логиката и добротата!
;-)

Забелязала съм, че много често хората употребават думата вяра без дори да знаят какво означава тя, така стои въпроса и с думата обич, в този ред на мисли, отговорът няма да ти хареса. Единственият начин да обичаш Влади, когото и да било е да спреш да обичаш себе си. /а в твоите думи виждам само себелюбие/А единственият начин да не обичаш себе си е да обикнеш Бога с цялото си сърце и с целия си разум и с всичките си мисли и с цялата душа, а също и ближния. Когато достигнеш това, ти ще обичаш без да правиш разлика, защото във всеки ще виждаш божествената искра. Ще виждаш Бога навсякъде. Бог ни обича толкова много, че дори и ние не можем да се обичаме така.
Ти ако получиш писмо от някой, едва ли ще искаш да се видиш с химикала, с който е написано писмото. Щ искаш да видиш самото писмо нали така? Ние трябва да използваме себе си, за да пишем любовта Божия в живота на другите. Хората искат да видят любов, а не нещо друго. Това ни води напред, а не ни връща назад. Господ Иисус Христос е всичко, което съществува. Това е всичко. Без любов ние сме НИЩО. Аз не вярвам в нещо, а в Някого. Някои хора се опитват да имат връзка с Бога като с концепция, с идея, а любов е възможна с някого, а не с нещо, добротата, логиката и природата за които говориш са следствие от първоизточника Любовта=Бог
поздрави,
Дора

ей това обезсмисля и разрушава всяко оправдание и логическо словоблъскане. а едно от хубавите доказателства за вярата в Единия Бог дават искрените му последователи, които проповядват с живота си, а понякога и с думи - какъв е животът на един християнин и какъв е животът на един богоборник. тия, истинските са останали като пример за нас какъв живот да се стремим да имаме. И в крайна сметка всеки може да бъде честен в себе си, ако иска, и да си даде сметка Господ на какво ни учи.

Митко, благодаря ти за подкрепата!
поздрави,
Дора

Това е дълга тема...
1. да разделим религия и вяра
2. ако не обичаме себе си, отрицанието от нас няма тежест
3. лично и химикала и хартията и калиграфията е важна ;-))
4. любовта е огромно надценена- то и садиста обича, да не говорим за чалмите.
5. да оставим божието Богу, а да наблегнем на земното... твърде много глупост и болка има.
6. Какъвто и бог да приемем, какъвто и клир да е посредника- надали глупостта е божествена.Ако ли да, нали сме образ и подобие?
;-)) усмихни се

Има хора, които упорито не желаят да се приближат към това да познаят Кой е Бог. На тях им стига да вярват в „нещо неясно и далечно“. Именно от тези така упорити хора най-често се изказват така: „Моят Бог е вътре в душата ми“.

Влади, от къде идва това твое нежелание да познаеш Бога знаеш ли? От нежеланието ти да промениш живота си. Защото, познанието за Божествената природа неизменно води и до промени в личния живот. Това познание слага разграничение във всичките ни дела, думи и мисли, които са Божии по характер, и такива, които не са по Бога.
Когато нямаш познание за Бога,не изпитваш ненавист към собствения си грях и не чувстваш желание да се освободиш от него, защото ти е неприятно да се виждаш като грешник, тогава именно идва ред на неясното твърдение: „Бог е вътре в душата ми.“,. - така е най-удобно – да поддържаш незнание за Бога и Божия закон: няма закон – няма и грях. Няма грях – няма и отговорност. Вярата в „незнайния“ Бог може да представи, всяка безнравствена постъпка като нещо съвсем морално. Когато целият духовен живот на човек се свежда до ..... „Бог е вътре в душата ми“, става нелепо да говорим за вяра. Или по-точно казано, това също е вид вяра, но мъртва. По думите на апостола, и бесовете вярват в Бога (вж. Иак. 2:19).
Както и ти сам пишеш...темата е дълга...и мога дълго да пиша, но ще има ли полза от това?

Не вярвам в Бог защото:
-не си е свършил работата
- чуството за вина... отврат
- морала е относителен- да убиеш ли Хитлер като дете, спасявайки милиони или да си праведен?
- 'свободната воля' - си е признанието на църквата , че бог няма
- а и парадокса за всесилния бог...
;-)

Прочетах от коментара ти следното: "Не вярвам в Бог защото:
-не си е свършил работата" и се питам как е възможно да не вярваш в съществуването на Някой, и да го обвиняваш, че не си е свършил работата????
"- чуството за вина... отврат" -да отвратително е да се чувстваш виновен и за това са виновени греховете, които носиш и не изповядваш, за да спреш да носиш този товар.
"- морала е относителен- да убиеш ли Хитлер като дете, спасявайки милиони или да си праведен?"- защо си решил, че ти или който и да е друг човек, трябва да убиваш за да спасиш? Ти мислиш, че това е посилна задача, която някой изисква от теб????
"'свободната воля' - си е признанието на църквата , че бог няма"- именно свободната воля с която ни е дарил Бог показва, колко Любящ и Милостив е нашия Бог..в противен случай, щеше да бъди тиранин.
"- а и парадокса за всесилния бог... "-парадокса не е в това Влади а е в друго, че ти който си Божие творение отричаш Създателя си.
поздрави,
Дора

Само да поясня- атеизмът подчертава липсата на бог!
защото:
-свободно мога да приема тезата за бог и да я доведа логично до абсурд.
Такава е и притчата:
бог може ли да направи прът, които никои да не счупи
да
а ако той не може, значи не е бог,
а а ко може-значи с първото не се е справил
;-)))))
та и :
Ако съм творение-- значи съм подобен на него и следователно тои е греховен
- тираннин е - хем свободна воля, хем вина
-ако е благия се храни с моя страх,, не е много благ
-нямам нужда от теорията за бог. Свободната ми воля е това. И не страха ме прави добър, а съзнателния ми избор.
-и ДА, нося този товар. А Бог не.
като Мъж съм длъжен да пазя чуждия живот... а религиозните войни и терор са от бога.
И ако бога е подобен на хитлер или мюслитата.... е скапано!
т.е. 'обичай ближния' е само на книга, а иначе-око за око...
И за последно- ако има бог, кои ще е по-праведен:
този който от страх е бил добър или
съзнателния избор?
И главния ми въпрос -
какво ни дава идеята за бог? - страх??

Влади, осъзнавам, че няма смисъл да ти обяснявам каквото и да е за Бог.
Нямам намерение да словоблудствам повече за това ще завърша с една мисъл на Блаженни Августин: "Вярата е да вярваш в това , което не виждаш. Наградата е да виждаш това, в което вярваш."
Не очаквам да го разбереш, но има и други хора които четат тук....пиша го и за тях.
поздрави,
Дора

Това че спорим / а смятам че сме умни хора/ ни дава удоволствие и тема за размисъл.
Извини ако е прозвучало лично и ли обидно... не това е била интенцията ми.
Поздрави

Поздрави Влади!