·Една голяма борба, която води християнският човек през целия си живот, е борбата да се смири. Да се смири, защото така ще види по-добре света, ще е по-готов да се учи, да разбира и най-вече – да обича.

Да се смири, за да направи място на другия в сърцето си и за да се уподоби на Бога, Който в смирението и любовта Си,

заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек… (Никео-Цариградски символ на вярата)

Но какво е да се смирим? Дали е, както мислят мнозина, да се стремим към самоунижение, самообезличаване и себененавист? Или е друго?

Мъчим се да се равняваме с аскетическия опит на светците, считали себе си за най-недостойни грешници. Но понеже нямаме този опит, можем само отвън да разберем защо са се чувствали така. Или по-скоро не можем. Затова често опитваме да ги имитираме, като

мобилизираме арсенал от изрази, пози, жестове и интонации, които според нас очертават физиономията на смирения човек. И докато устата шепти смиренословия, благословии и нравоучения, сърцето остава студено и злобно

„Смиренословието прилича на смирението. В повечето случаи действията му са почти същите, външно се вижда същото, но вътре е друго. Смиренословието вътрешно има друга цел; то желае да се покаже пред хората като смирение. С тази цел възприема смирен вид, навежда очи, говори тихи, скромни думи, с целия си вид показва тишина и сдържаност; или пък казва за себе си изобличаващи фрази – всичко това за показ, заради човешкото мнение. Свети Игнатий Брянчанинов забелязва нещо интересно: на света не му харесва истинското смирение в хората, а лъжливото и престореното винаги много привлича. Знае се, че истински смирените хора, обичащи ближните, не се грижат за външното впечатление, което ще направят. А лицемерите, преструвачите, лъжесмирените често биват необичайно радушни, мили, услужливи, но ако се случи беда, скръб, затруднение – те ще се окажат далечни, студени и чужди, безразлични към всички страдания на ближните…” (За тайните недъзи на душата, архим. Лазар).

За личностното отношение към света и какво е да приемем себе си, за смирението като запазване на истинското ни достойнство, за недъзите на душата, за гнева и агресията, и това, което стои зад тези прояви; как действат в нас и възможно ли е да бъдат поставени в здравословни граници, за силата на молитвата с охладняло сърце и за непременната надежда на християнския живот – че невъзможното за човеците е възможно за Бога – четете в този брой на списание „Свет”.
автор:· ИЛИАНА АЛЕКСАНДРОВА

Това е въпрос,който вълнува мнозина.Някои употребяват тази дума където трябва и не трябва. А смирението е проявление у човек на собствената любов към ближния.Може ли някой да обича Бога,който не е видял, ако любов няма към ближния. Насила не може никой да се смири.Това е резултат от неговите дела.Понякога човек може да говори укорително,което не се нрави на отсрещния, но това е за негово поправление и спасение. Успех.

благодаря за коментара
поздрав
Дора