С притчата за Митаря и Фарисея навлизаме в един особен период от живота на Църквата – седмиците, които ни подготвят за времето на Великия пост.
Тази притча на пръв поглед е много проста. От едната страна е високомерният фарисей, от другата – смиреният митар. Но в действителност тя е много дълбока.
Нали Господ не осъжда фарисея. Той говори за това, че митарят излиза от храма оправдан повече, отколкото фарисеят. И съвсем разбираемо е защо Господ не осъжда фарисея – защото кой е фарисеят? Той е човек, който е посветил целия си живот на изучаване и спазване на Божия закон.
Фарисеят идва в храма – величествен, удивителен шедьовър на архитектурата, на който са се възхищавали всички народи, и в който видимо е пребивавала Славата Божия, като в свой дом. Тук за него всичко е свое.
Целият му живот е в храма. Всички негови помисли, негови желания, негови стремежи са Бог и храмът.
Фарисеят действително разбира, че му е провървяло в живота: той няма такива тежки грехове, за които да го изобличава съвестта, няма за какво да иска прошка както от околните, против които не е съгрешавал, така и от Бога, с Когото при него също всичко е както трябва.
Затова той стои с високо вдигната глава и благодари на Бога за всичко, което има в живота. И като негова пълна противоположност се появява нещастният митар, който се страхува да прекрачи прага на храма, защото разбира, че не е просто човек, извършил грях, а предател.
Той се намира на служба на омразната римска държава. И не е просто предател, а човек, който е станал оръдие за издевателства, унижения, измъкване на средства от своя народ, за което, естествено, е заслужил искрената омраза на околните.
На пръв поглед, за митаря няма място в храма. Но в същото време виждаме, че той е отишъл в храма, виждаме, че стои на колене и на практика лежи, вкопал се е в земята, защото се страхува. Той знае, че Бог е страшен в гнева Си. Митарят се страхува от участта на грешниците.
И в същото време той не бяга от храма. Разбира, че ако не е тук, ако не е в храма, ако няма Бог – за него вече няма – и няма да има – никаква надежда.
Смисълът на днешната притча, към който ни призовава Църквата, е пределно прост. Нашият път към Бога започва не тогава, когато всичко ни е наред, и, най-общо казано, когато животът ни е самодостатъчен.
Нашият път към Бога започва, когато сме зле. Когато сме изгубили от всички онези изкуствени опори, с които така обичаме да се ограждаме в живота.
Когато за нас е свършила наркозата на удоволствията, които често скриват от нас виждането на самите себе си, и ние сме застанали лице срещу лице с истината, с абсолютната реалност, която изобщо не ни хвали, не ни потупва по рамото, а ни осъжда. И ние чувстваме, ние усещаме този страшен съд, който всеки момент е готов да се извърши над нас.
И ето, само тогава имаме нужда от Бог. Имаме нужда от Спасител. Христос става жизнено необходим за нас. А докато тази нужда не се е появила в нашия живот, всичко останало може да бъде красиво, но празно раздвижване на въздуха.
Дай Боже, примерът на митаря да ни научи да жадуваме за Божието спасение, а примерът на фарисея да – да не осъждаме онези, които вървят по съвсем друг път, но са около нас.
Автор: прот. Павел Великанов
Размисли за националния празник на Бълга...
ЗДРАВЕ И БЛЕНУВАНО ВЕГАН ХРАНЕНЕ
благодаря за коментара.....но тези твои думи ме озадачават.
поздрав,
Дора
това е смисълът на вярата
ето щом желаеш:
" И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;"
Римляни 5 глава
ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ
ГЛАВА 1.
1. Павел, раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие,
2. което Бог от по-напред бе обещал чрез пророците Си, в светите Писания,
3. за Своя Син (роден по плът от Давидово семе
4. и открил се за Син Божий чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението от мъртвите) Иисуса Христа, Господа нашего,
5. чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Негово име да покоряваме на вярата всички народи,
6. между които сте и вие, призваните от Иисуса Христа, -
7. благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа на всички вас, които сте в Рим възлюбени Божии, призвани светии.
8. Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа за всички вас, дето за вашата вяра се говори по цял свят;
и никъде не пише, че щом вярваме сме оправдани?????
поздрави,
Дора
Бог не е лъжец
Щом е казал,че сме оправдани аз Му вярвам.
Всъщност Исус затова и дойде на земята,за да ни изкупи и оправдае
Ако само в тоя живот се надяваме на ХРИСТА,то празна е нашата проповед и празна е нашата вяра....
Бог не е лъжец
Щом е казал,че сме оправдани аз Му вярвам.
Всъщност Исус затова и дойде на земята,за да ни изкупи и оправдае
Грешно ти е "писанието" от което черпиш информацията .....за това и има объркване в това, което ми цитираш .
Намери си Библия синодално издание от ето ти линк: http://www.bg-patriarshia/index.php?file=bible.xml
чети от там
къде в Писанието е написано, че духът ни е изкупен? Не се ли говори за душата и за спасението й, не е ли тя безсмъртна и най-важна от всичко на света, което притежаваме? оправдани - да, така пише в 5 глава, 1 стих, оправдани, но чрез вяра, а вярата ражда истински християнски живот, промяна на мислене и поведение, но също така е и писано, че, който устои до край, той ще бъде спасен. не е ли в правото на Господ да спасява и погубва, както Той пожелае? какви сме ние, освен едни жалки и нещастни червеи с претенции, които се карат за най-незначителни неща? кой от святите хора, дадени ни в Писанието е имал претенции, че е нещо, кой?? абсолютно никой.
за тялото - то винаги ще се бори с духа, "за да не можем да вършим това, което искаме". тялото ще умре и погине, но душата ще остане. възкресението за какво е, кое ще възкръсне и за какво?????????? за тялото или за душата????????? редица святи хора, Божии угодници, които могат да са ни пример и с живота си, са разтълкували Писанието и са ни го поднесли на тепсия, нека поне това прочетем :))))))))))))))))))))))))))
поздрав,
Дора
