Един човек, не знаейки как да се справи с неочаквано връхлетелите го големи проблеми отишъл при отец Порфирий. По човешки изглеждало, че проблемите му са неразрешими и той проливал горчиви сълзи. „Слушай какво ще ти кажа, детето ми – казал му старецът, – Бог допуска малко изкушение, натоварил те е с малък проблем, едно затруднение… А ти, вместо да се радваш за оказаното ти доверие, стоиш със скръстени ръце и скърбиш. Кажи: „Христе мой, да бъде Твоята света воля. След като така си отсъдил или се е случило в резултат на моята слабост, и го допускаш, нека бъде Твоята света воля…Благодаря Ти, Боже мой.” В своите болести и страдания ние забравяме за благодарността към Бог.
Някога живяло едно момче. То било много стеснително и слабо. Връстниците му постоянно го обиждали. Затова често било тъжно и наскърбено, а като се завръщало вкъщи от училище, започвало да плаче. Майка му починала и за проблемите си то разказвало на баба си, дълбоко вярваща жена. „Не скърби, детето ми – казвала му тя, – но благодари на Бог за тези скърби и за всичко.” Минали години и момчето разбрало смисъла на наставленията, защото добрите думи попадат в душата, не изчезват, а остават там завинаги. Постепенно, подобно на добрите семена, покълват, растат и принасят плод.”
Обикни изкушенията
– Грижи се само за едно – казваше ми отец Порфирий – да очистваш ума си от помисли, защото твоята прекомерна чувствителност те потиска и ти носи скръб. Гони ги надалеч, избавяй се от тях. Обикни идващите изкушения. Тогава няма да се разстройваш и да скърбиш. Обикни всички братя като себе си. Обичай отец игумена. Отначало стареца, а после Христа.
– Как мога да обичам трудностите и изкушенията?
– Това е дълъг разговор. Има различни начини. Ако Христос дойде в сърцето ти, ще го изпълни със Своята любов. Тогава и едно, и друго, и трето …всичко ще изчезне…Ще остане само любовта. Над всичко е Любовта.
Автор : св. Порфирий Кавсокаливит
ЗДРАВЕ И БЛЕНУВАНО ВЕГАН ХРАНЕНЕ
Размисли за националния празник на Бълга...
