Забележителен пример имаме в спомените на архимандрит Роман Брага, румънски монах, прекарал над десет години в комунистическите затвори, където е бил подлаган на крайно тежки мъчения и психически издевателства. Той е написал следното: „Няма накъде да излезеш, даже през прозореца не можеш да погледнеш, защото в изолираните килии липсваха прозорци, но у теб така или иначе остава желанието да се отправиш нанякъде. И тръгваш навътре към себе си – дълбоко в сърцето и в ума, за да се взреш внимателно кой всъщност си ти, да се вгледаш какво представляваш и да се запиташ защо Господ те е създал в този свят. Позволяваш си даже да поставиш под въпрос дали Бог съществува и се чудиш каква може да бъде връзката ти с Него.

Когато бяхме на свобода, не ни оставаше време да си задаваме тези въпроси. Вярата ни беше повърхностна, защото в крайна сметка можеш и много да знаеш, умът ти да е подобен на енциклопедия, но ако не познаваш себе си и какво представляваш всъщност, тогава даже и да знаеш всичко в света, оставаш повърхностен в своя нрав, щом не си поставил пред себе си въпросите: „Каква е целта на моето съществуване?“, „Какъв е смисълът на живота ми?“, „Защо Господ ме е създал?“ и „Ако вярвам в Бога, какво очаква Бог от мен?“

Подобни въпроси, задавани конкретно от човек, изправен пред трагична безизходица, попаднал във враждебно обкръжение, могат да докарат до умопобъркване. Но могат също така, какъвто е случаят с отец Роман, да доведат до истинно познание на душата и да разкрият в дълбочина чудния дар на живота.

Въпросът „Каква е целта на моето съществуване?“ не може да получи повърхностни отговори. Какво изобщо може да представлява личността в една изолирана килия?

Такива въпроси насочват вниманието право към душата

 

Само човек, който е прекарал доста време изолиран от света, може да усети истинската връзка на душата с Бог. За това е имало отшелници, схимонаси, много от които са станали светци. Божият Промисъл не може да бъде обяснен с нашите възприятия и възможности на ограниченият ни ум. Бог се усеща само с душата ни, която е частица от Него. Хиляди са примерите на мъченици, преминали в отвъдното , без да задават въпроса „Какъв е смисълът на живота ми?“. Нека се учим от тях..... Няма болка , която може да ни срази , ако имаме достатъчно вяра...... Но Бог не ни е дал земният живот за да страдаме, а за да му се радваме и наслаждаваме в хармония с Него !