Всеки наш ден да бъде съвършен и свят. Свят какво ще рече? Посветен ден, светът посвещава дни – ден, посветен на околната среда, ден, посветен на борбата против тютюнопушенето, против наркотиците, на майката, на труда, на толкова различни неща. Ние не посвещаваме само няколко дни, християнинът, който обича Бога, посвещава всеки свой ден на Бога и иска той да бъде свят ден. Знаеш ли какво означава свят ден? Именно това: посветен ден; свято е посветеното на Бога. Това, което е дадено изключително на Бога да го благослови, облагодати и направи каквото Той иска. Молим се всеки ден, освен да бъде съвършен и свят. Църквата също се моли да бъде и мирен, спокоен, дните да се търкулват спокойно, да се търкулва мирно времето на нашия живот, да не се смущаваме, да не ни обхваща паника. Успокой се, имаш много стрес и малко мир, много смут и в сърцата ни не цари Христовият мир, в нашето търчане не цари този мир, в нашето пазаруване и дом не цари този мир, а напротив, цари смут, голям смут. Ние молим Бог да ни даде мир, светът около тебе може да погива, а ти да имаш мир, всичко да потъва, а ти да устояваш с мир в сърцето си и да казваш вътре и извън себе си, че аз имам мир, защото в мен е Началникът на мира, в мен е Христос. Той е нашият мир, имам Божия мир в моето сърце, който превъзхожда всеки ум, мир, който превишава човешките обстоятелства. Другите хора не могат да разберат защо имаме мир, когато сме близо до Христос, мислят ни за безчувствени, равнодушни, безучастни в човешката болка, но не е така. Ние обаче сме в нещата, ние сме in в събитията от този живот, християнинът приема всичко, всичко го интересува, приема посланията отвсякъде, от всяка новина, която слуша, получава посланието в сърцето си, но въпреки това не се разколебава сред смута на света. Земята може да се клати, да се редуват потресаващи събития, но аз продължавам да имам мир в себе си. Около мен може да има бури и корабокрушения, виелици, катастрофи, трусове, наводнения, войни, но аз имам мир. Искам да имам мир, всеки мой ден, защо?– защотоГоспод е мой Пастир и от нищо не ще се нуждая. Защото не съм бездомен, не съм зарязан, не съм оставен в този свят, имам Господ, имам Кормчия в моя живот, Който дойде и ми каза много нежни думи, с голяма любов, с голямо доверие, каза ми да Го чувствам, че е мой Пастир, моят добър Пастир. Моят добър Пастир, Който пасе Своите овци. Стига само да си Негова овчица и Той ще те постави на място злачно, там ще те засели, на злачна ливада. Всичко около тебе може да се руши, а ти да отиваш при Христос, да Му се доверяваш и да имаш мир в сърцето си, като кораба, който бедствал сред вълните, а детенцето на палубата стояло спокойно. Всички търчали да се скрият и да влязат в кабините, а то стояло без страх и гледало наоколо. Някой му казал: Бягай да се скриеш! Да се спасиш! Защо не те е страх? Защото – казало то – капитанът е баща ми. И не се страхувам!

Скъпи приятелю, корабите на този живот, колкото и добър капитан да имат, може да потънат. През последните години чухме за много потъвания на големи кораби, където хора бяха в опасност, други се удавиха, бяха погубени човешки животи. Корабите на този живот. Но корабът на моя живот, когато има за кормчия Христос, никога няма да загуби своя мир, своя безопасен път, макар и сред бури, вълни, премеждия, да, но Господ ни води към Своето пристанище, към пристанището на Своята свята воля. Затова аз имам спокойствие и какво казвам в мен?- утихни, имай мир. Моля ви, имате мир. Така казваше един мой приятел на Света Гора- успокойте се, утихнете, имайте мир, не се смущавайте, не влизайте в ритъма на този свят. Този свят има голям смут, защото изкусителят много пъти идва и ни смущава. Той има смут. Божият човек има мир и тишина. Колко хубаво нещо -да напипваш пулса на сърцето си и той да е спокоен, а преди малко да си чул, че навярно ще те уволнят, навярно другият месец няма да можеш да си платиш заема, навярно не знаят колко време ще живее твоят роднина, в интензивното отделение е, навярно детето ти няма да бъде прието във факултета, в който иска, навярно няма да покриеш изпитите, както си искал, защото не си се представил добре, и да чуваш целия поток от такива новини. Естествено като човек ще се замислиш, ще се наскърбиш, ще мислиш и ще се смутиш леко, но този твой смут трябва да остане на повърхността. Това се опитай, твоят смут да не стига до дъното, да бъде само на повърхността, а на дъното да има непоклатимо спокойствие, кротост, тишина, сигурност и да казваш- Господи, моят жребий е в Твоите ръце. Моят живот, жребият на моя живот, това, което мислиш за мен, каквото предстои да ми се случи, всичко, Господи, е в Твоите ръце. Няма смисъл да се смущавам, доверявам се на Бога. Нима нямам Бога? Нима нямам Кормчия? Нима нямам Баща? Нима Христос не е Този, Който има толкова голяма любов към мен и умря за мен? Нима Той не каза: Аз умирам, за да живееш ти, Аз умирам, за да съм с теб? Нима Той не каза, че когато се въздигна, ще те привлека до Мен и не само теб, а всички хора?

Всички тези мисли, които не са мисли, а реалности, коментари върху реалността на живота ни, ако човек ги разбере, ще види, че няма причина да се смущава. За нищо. Всички проблеми носят само името проблеми, че са страшни проблеми, но не са нищо, не си струва трудът да се разболееш и да получиш гастрит, язва и тумори по тялото, както казват: този проблем ме докара до рак! Това притеснение до рак ме докара! Видяхте ли, че е болката в живота, смущението в живота не е без връзка, това, че се стъписваш, губиш контрол, смущаваш се, защото след това идват болестите. Виждаш как едното води до другото и изчезва мирът от нашите сърца. Но когато имаш мир в сърцето си, тогава гледаш на всичко по друг начин, здрав си и третираш по друг начин живота. Това е чудо, това е дарът на Христос към тези, които Му се посвещават, отдават, вярват. Вярвай, вярвай живо в Христос, вярвай истинно, вярвам, че Христос съществува. Вярвам, че Христос е навсякъде, вярвам, че Христос е до мен, направлява моя живот, вярвам, че сега, когато говоря, Господ движи устните ми и говоря, вярвам, че сега сърцето ми тупти, защото Господ повелява и то тупти, вярвам в Христос, че ако Той иска да живея още години, ще живея, и ако Той иска да си тръгна скоро, след няколко дена, днес, след няколко часа или няколко минути, вярвам, че ще стане каквото Той иска. Тогава защо се смущаваме толкова много? Какво ще направиш, ако се смутиш? Какво ще промениш в живота си, ако те обхване паника, ако започнеш да правиш хаотични движения, да търчиш насам-натам и те обхваща смут? Да, действай, не стой с скръстени ръце, нямам предвид да не правиш нищо, а какво да правиш? Да се успокоиш. Това направи. Това е велико нещо. Велико нещо е да се успокоиш. Да се доверяваш, вземи твоя проблем и го сложи пред нозете на Христос. Вземи твоето притеснение и кажи- Господи, имам този проблем, искам да го споделя с Теб. Искам да Ти го кажа, да го поставя пред Твоите нозе, да го обсъдя с Теб, искам, Господи, да Те направя участник в това, което ме занимава, и да живея това, което се казва в Светата Литургия, че сами себе си, другите, и целия си живот на Тебе поверяваме -– себе си, тоест аз, всички мои проблеми, икономически, здравни, лични, междуличностни, всичко, което ме измъчва, един другиму и всички други – моите родители, братя приятели, колеги, съседи, всички, вложи всички в сърцето си, и ги отведи при Христос, остави ги там и кажи – Господи, доведох ги, ето, вземи ги всички, мои близки хора са, обичам ги, моля се за тях, искам да направя нещо за тях, но какво мога да направя? Какво мога да направя, освен това? Кое? Да доведа всички тях пред Твоите нозе. Не мога да направя нещо повече. Защо? Защото съм ограничен, защото имам граници, защото силите са ми ограничени, защото не съм вечен, не съм всемогъщ, не съм всесилен, не съм премъдър, не съм всезнаещ, всичко това Ти го имаш, всичко това са Твои свойства. Затова Господи, вземам моите проблеми, въпроси и ги доверявам на Теб.

Знаеш ли кога ще разбереш, че твоето доверяване е истинско и действа? – когато след това доверяване и възлагане на твоите проблеми в Христос почувстваш в сърцето си голяма тишина и спокойствие и кажеш: ах, колко хубаво е сега! Добре, сега се успокоих, сега утихнах! Ама как утихнахме, след като другият все още е в болницата? Не е оздравял, за да се успокоиш. Не, това е грешка. Няма да чакам другият, моят роднина да оздравее, за да се успокоя и утихна. Моето спокойствие не е в здравето на другия, а в това, че сами себе си и един други и целият си живот на Христа Бога да предадем. Доверяваме всички наши неща на Христос и това чувство за разтоварване, че се разтоварих, изчезна този товар от мене и го дадох на Христос, това ме успокои. И казваш: ах, стана ми леко! Господ пое всичко върху Себе Си. Затова Господ знаейки, че ще имам много бремена в този живот, ще бъдем натоварени и постоянно наелектризирани, казва безсмъртни, вечни и превъзходни слова,Той казва Дойде при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя.

Чуйте думи – отрудени и обременени – тоест пълни с товари, притеснения, проблеми, бремена, вини, грижи, лични въпроси, всички тези неща са товар, както казваме не ме товари повече, достатъчно съм натоварен! Вижте как преди 2000 години Господ използва тази дума- Той знаел, че ще бъдем натоварени, и с течение на времето хората все повече ще се товарят, ще бъдат пренапрегнати, бидейки готови да гръмнат, и Христос казва- дойдете, знам какво ви занимава, че сте изморени от живота, от проблеми, които действително съществуват, от проблеми, които преувеличавате в ума си и ви смущават. Дойдете при мен, дайте ми вашия товар, Аз поемам всичко, вземам всичко върху Себе Си. Аз ще ви утеша, отморя, дам покой и спокойствие.

Виждал ли си как спи малкото дете в прегръдката на майка си? Виждал ли си твоето дете? Или ако нямаш, си виждала как спят малките бебета – бебето се доверява, оставя се, отпуска ръце, уста, лице, няма смут, няма напрежение, а напълно се е предало, утихнало е, успокоило се е. Това е картината на предаването на нашата душа на Бога. Така трябва да живея. Да, зная го, зная, че сега, когато говорим това, в ума си имаш да правиш толкова неща, но мислиш, че аз нямам? Всички имаме, всички хора имаме. Сега не съм в някой манастир, за да ти ги кажа сред моето безмълвие, но и в манастир да бях, пак нямаше да имам безмълвие, навсякъде има работи, които се вършат и трябва да се вършат. Затова е велико нещо дните ни да се търкулват с мир, с доверие в Христос, въпреки че имаме проблеми. Нима вчера нямаше проблеми? Нима вчера нямаше да вършиш много неща и казваше няма да успея, не сварвам. И какво стана? Успя. Да ти кажа нещо: и ако не успееш? Просто няма да го направиш. Какво да правим сега? Ще правим каквото можем. Това, което не можем, ще го направим на другия ден. Не става иначе. Ако можеш да го направиш днес, ще го направиш, независимо дали се притесняваш или не. Затова няма причина да остава в нас тази скръб в душата, тази умора и преждевременно да остаряваме. Повечето от нас сме остарели от проблеми, които, ако не бяхме посрещнали с такава паника, щяхме да бъде по-спокойни и по-млади, млади и по душа, и по тяло. Не зная какъв цвят има твоята коса и не знам кога разбра, че са ти побелели косите, които някога бяха черни. Сега остана с малко коса. Как стана това? Лека-полека, първите бръчки, първи бели коси от притеснение. Познавам човек, който от голямо притеснение на предния ден заспа с черна коса и брада и на другия ден каза: събудих се и бях с побеляла коса и брада. Болката застарява човека, тя води до тление, когато се посреща без Христос, а с Христос нещата не влизат в процеса на тлението толкова бързо. Душата винаги е млада, когато е близо до Христос. Затова се успокой!
Автор: архим. Андрей Конанос