Преди време живееше в Атина един човек на име Николай. Беше много благочестив, смирен, обичаше постите и бденията. За неговия чист живот Господ го утешаваше с благодатни състояния, за което той винаги благодареше на Бога в своите молитви. Николай особено изпъкваше със своята милостивост.

След като устроил сестрите си да се оженят, решил и сам да предприеме тази стъпка. По това време станал на 35 години. Затова, че бил благочестив, от само себе си се разбирало, че ще се ожени за вярващо момиче, което ходи на църква. Но може ли да се намери все още благочестива и добродетелна девойка?

И той решил да постъпи по друг начин…

Отишъл на площад В’афис, в един дом на разврата и на първото момиче, което срещнал, казал: „Ела с мен! Обещах Богу, че ще изкарам поне една душа от мръсотията. Ще те изкарам от тук. Искаш ли да бъдеш моя жена?”

Ако в този миг беше ударил гръм и бяха заблестели мълнии над нейната глава, тя по-малко би се удивила. Дотолкова била зашеметена от такова предложение. Естествено да се изпусне такъв шанс било глупаво и тя веднага се съгласила. Николай я приел с това условие – да се изповяда, да се покае за дотогавашния си нечист живот, което тя и направила впоследствие.

И ето- бившата блудница, прилепяйки се до такъв благочестив мъж, станала под неговото покровителство и грижа подобна на прекрасна, чиста роза. Бидейки още съвсем млада, тя с покаяние и изповед очистила своята душа, а заедно с това се разкрасило и нейното лице. Тя била спокойна, покорна, мълчалива.

Минало доволно много време, но грехът, скрил се в дълбочината на душата и, бил силен и въобще нямал намерение да се разделя току- така със своята жертва, покорно изпълняваща всички негови изисквания. Също и дяволът не искал да пуска на свобода своята послушна робиня.

И ето- жената на Николай отново се подхлъзнала в стария грях, ставайки от този момент не само блудница, а и измамница. Усещало се, че тя е като полудяла.

Виждайки нещата, добрият и съпруг решил да и каже такива думи: „Слушай, ти си лоша и аз не държа толкова на теб. Оставям ти цялото си имущество и доходи, а сам ще отида на Света Гора. Ако ме приемат, ще стана монах, ако не, ще се върна и ще видим какво ще правим по-нататък”

И Николай, в края на краищата отишъл на Атон…

Идвайки на Света Гора, се отправил при един много известен духовник, да кажем, че се е наричал отец Сава, за да получи съвет как да постъпи.

Отец Сава го изслушал, престорил се на суров и му казал: „ Нямаш работа тук. Даже да се мисли за това е грях. Връщай се назад, прибирай я отново и се постарай с пост, молитва, бдение и милостиня да я спасиш…”

От тези думи Николай се смутил. Нямал сили да се помръдне от мястото си, защото заповедта на духовника му се виждала неизпълнима. Но след като се молил по време на бдението, извършвано в килията на този богопросветен монах отец Сава, се смирил с тази мисъл и решил да се върне при жена си.

Връщайки се, отворил вратата, разтворил ръце, прегърнал я и и простил всичко.

Виждайки това, жената дошла на себе си, умилила се, разкаяла се, изповядала се и решила да започне нов живот.

Но грехът, както бяхме казали, е сладък и упорит. Минало време и тази нещастна жена падала отново и отново…

Николай, този мъжествен човек, не я укорявал с нито една дума. Вечерта прекарвал в молитва, стоейки на колене и умолявал Бога да помилва тази заблудила се овца. Изнурявал се с пост почти до краен предел.

Жената, озлобена от такова търпение, добавила към своя грях още нещо – непоносимо, агресивно поведение. Виждайки неговата кротост и спокойствие, започнала да го тормози и да издевателства над него, изпивайки всички негови жизнени сокове, измъчвайки го ежедневно със своето дяволско, звероподобно отношение.

Колко ще може да изтърпи този незлобив светец на нашата епоха?

Годините минавали, а Кръстът му ставал все по-тежък и по-непоносим. Изглеждало, че вече няма да издържи.

Настъпило утрото на първия свят ден от Великия пост.

Предната цяла нощ Николай прекарал на колене, превивайки се под „Божественото мълчание”, което го държало в недоумение: да не би Господ да е забравил своето създание? Той отново и отново коленичил, молейки се със сълзи: „ Боже мой, просвети я и и дай истинско покаяние или ме вземи. Аз не мога повече! Не мога да издържа това изтезание още петнадесет години!”

Цели петнадесет години!

Жена му се върнала вкъщи от поредното забавление на разсъмване (както вече казахме, било утрото на първия ден на Великия пост) и заварила своя мъж на колене, плачещ и молещ се за нея.

Чувайки такава отчаяна жалба към Бога за самата нея, грешницата се съкрушила от дън душа, умилила се и се разкаяла. Започнала безутешно да плаче, да стене, осъзнавайки бездната на своето падение… Тя била „грешница, пришедшия от множество грехов своих”, но от този момент вече покаяла се.

Идвайки в ужас от Божественото просвещение, изобличавана от съвестта си, тя рухнала пред своя мъж, прекланяйки се до земята и умолявайки го: „Прости ми, прости ми на мен нищожната за последен път! За последен и единствен път ми прости!”… И Николай и простил.

Започвайки от тази утрин, те заедно благоговейно прекарали Великия пост и последвалите щастливи години. Родили им се деца, две ангелчета, пратени им от Преблагия Бог, и Божието благословение винаги било в този дом, а също и благодатта на светото търпение, търпение до пределите на своите сили, дадено заради многото молитви и сълзи на Николай, проляти за погиващата му съпруга.

В края на краищата на Николай му се удало да спаси по крайно изключение една душа.
Автор : Старец Атанис Светогорец