Един друговерец взе решение да стане християнин и искаше да се запознае с християнството, за да направи своя избор.
Намери един православен, един протестант и един католик и им каза за своето намерение. Те се съгласиха да покажат всеки своята църква.
Първата неделя, друговерецът отиде с протестанта. Като се огледа, видя хората, облечени с хубави дрехи, всеки седнал на мястото си и държащ по един Нов Завет. Хорът изпълняваше химните хармонично, навсякъде светеше от чистота. След като свърши службата, всички се разотидоха с изисканост.
През следващата неделя се срещна с католика, за да отиде в неговия храм. Влезе вътре, изми си ръцете, хвърли монета, вместо да запали свещ и седна. Навсякъде лъхаше на ред и учтивост. Изслуша енцикликата на папата, видя портретите му, които преобладаваха вътре в храма. След като свърши службата, почерпиха го добре, обърнаха му внимание и след това го изпратиха.
За третата неделя се уговориха да отиде в православната църква.
След като влезе вътре, видя по време на литургията много хора, повечето прави. В единия край си приказваха помежду си, а в другия една госпожа се караше с клисаря, че е угасил бързо свещта, която запалила. Чу деца да пищят, без никой да ги наблюдава. По едно време свещеникът от олтара извика на певците да спрат “терирема”, и т. н. След като свърши литургията, започна панахида, като при това едни излизаха, други влизаха, вдигайки шум и врява и създавайки бъркотия.
Православният се разочарова от това, което показа на друговереца.
През следващата седмица всички се събраха, за да разберат какво решение е взел техният близък.
-В протестантската църква видях голям ред и учтивост. При католиците видях голяма преданост към техния духовен лидер и уважение към свещеника. При православните видях голяма бъркотия.
Православният се начумери разочарован, докато другите двама се окуражиха.
-Ще стана православен!
-Но защо? – попитаха го другите.
-Чуйте ме, вашите аргументи са външни – ред и дисциплина. Докато в православието виждам Божието присъствие, защото при такава бъркотия само Бог ако е с теб, може да оцелееш повече от 2000 години.
превод от гръцки
Вярата не е резултат от самотно умуване, в което свободното от всякакви връзки „Аз” си измисля нещо за себе си в търсене на истината… И ако вярата не е нещо, измислено от мене, то словата й не са отдадени на моя произвол и не могат да бъдат заменени.
В Евангелието има много неща, които лично на мен съвсем не ми харесват. Например в него се казва: „Блажени гладните и жадните за правда” (Мт. 5:6), макар че мен би ме утешило повече, ако беше казано: „Блажени са професорите по богословие”. Също много би ми се искало в Евангелието да я нямаше притчата за десетте девици. Смисълът на притчата е ясен: може с целия жар на сърцето да откликнеш на зова на Жениха, можеш да станеш християнин и въпреки това в крайна сметка да се разминеш с Христос – ако в светилника на твоята душа маслото на ревността по Бога е изгоряло твърде бързо, ако молитвеното горене на началния живот с Христос се е загубило незабелязано и в края на живота си си станал обикновен топлохладен еснаф, който с думи говори за Христос, но не грее никого с делата си. Нима не е по-удобна концепцията на сектата „Семейство” (по-рано носеща името „Деца на Бога”, придобила скандална известност с това, че сред средствата за проповядване на Евангелието практикувала проституция, в това число и детска, назовавайки я „пастирство на флиртуващата рибка”), че ако ти веднъж си повярвал в Христос, след това никакви грехове не могат да те лишат от Небесното Царство: ти просто вече си обречен на спасение.
Би ми се искало да преинача много неща в Евангелието…
Но не мога, защото християнинът не може да цензурира Евангелието. Ако ние сме „скъпо купени” (вж.: 1Кор:6:19), то не трябва да приспособяваме Словото Божие според нашите желания и нашето ниво на разбиране, а сами да се постараем да разберем какво и защо ни е завещано от Писанието.
Благодаря, че се отби.
Поздрав Дора
