Постинг
17.03.2015 16:05 -
Забравих те Господи!
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 637 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2015 12:53
Прочетен: 637 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 19.03.2015 12:53
Никога не е имало – пише о. Серафим Роуз – времена с толкова много лъжеучители като този жалък двадесети век, толкова богат на материални джунджурии и така беден на ум и душа.
www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1% 81/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0- %D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Изобилието на материални блага често води до забравяне на Бога. Живеем в консуматорски век, имаме консуматорско отношение към всичко в живота. Превънахме живота в един голям супермаркат.......и само искаме и искаме. Влизаме, гледаме, пожелаваме и купуваме. Нямаме пари? Няма проблем, искаме пари на кредит и пак се качваме на същата „въртележка“. И така всеки ден, все нещо не ни е достатъчно. И в Божия храм влизаме като консуматори - с дълъг списък от желания. И се започва едно „Господи дай ми...........“
1. Господи дай ми здраве, защото, някой ни е каза, че там има в големи количества и в склада има само трябва да поискаме.
2. Господи дай ми да направя кариера, да стигна до висок пост - това е много важно за мен Господи.
3. Господи дай ми да си намеря добра/добър , съпруга/съпруг.
4. Господи дай ми да имам деца.
5. Господи дай ми да да имам повече пари, да си купя по-голямо жилище, че това вече ми е тясно.
6. Господи дай ми да спечеля още пари от някъде за да си изуча децата в чужбина, защото вече така е модерно.
7. Господи дай ми … И в това безкрайно искане забравяме ,че „…По-блажено е да се дава, нежели да се взима“. / Деян.20 : 35 / .
www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D1% 81/%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BB%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0- %D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/
Изобилието на материални блага често води до забравяне на Бога. Живеем в консуматорски век, имаме консуматорско отношение към всичко в живота. Превънахме живота в един голям супермаркат.......и само искаме и искаме. Влизаме, гледаме, пожелаваме и купуваме. Нямаме пари? Няма проблем, искаме пари на кредит и пак се качваме на същата „въртележка“. И така всеки ден, все нещо не ни е достатъчно. И в Божия храм влизаме като консуматори - с дълъг списък от желания. И се започва едно „Господи дай ми...........“
1. Господи дай ми здраве, защото, някой ни е каза, че там има в големи количества и в склада има само трябва да поискаме.
2. Господи дай ми да направя кариера, да стигна до висок пост - това е много важно за мен Господи.
3. Господи дай ми да си намеря добра/добър , съпруга/съпруг.
4. Господи дай ми да имам деца.
5. Господи дай ми да да имам повече пари, да си купя по-голямо жилище, че това вече ми е тясно.
6. Господи дай ми да спечеля още пари от някъде за да си изуча децата в чужбина, защото вече така е модерно.
7. Господи дай ми … И в това безкрайно искане забравяме ,че „…По-блажено е да се дава, нежели да се взима“. / Деян.20 : 35 / .
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1302
