Църквата има в ръцете си средство да буди съвестите. И това средство е посочено от Онзи, от когото още не се е родил, нито ще се роди по-велик, - от Онзи, пред когото сме така малки, и който все пак  ни нарича свои приятели. Спасителят е посочил най-силното обновително средство - изповедта. Всека болест се лекува със специални лекарсктва. Полуобезверената душа се спасява чрез изповед. Калният просяк, без много да му мисли, стъпва в калта, а чисто облеченият подбира камъчета и стъпва върху тях внимателно, докато прегази калта. Защо? - Защото на чисти дрехи кал не отива, а пък калният от кал не се бои. Грешникът окалян до гуша в грехове, лесно прегазва калта на греха. Но... пречистили се чрез покаянието, окъпе ли душата си в сълзите на горчивото разкаяние, усети ли в душата си все пречистващото докосване на небесната роса  - той, поне за едно време, ще внимава как и къде ходи, ще мисли преди да стъпи в някоя кална локва. Какво  непостижимо по своята психична сила средство ни е посочил Спасителят! А ние... сме го забравили. Небесната манна сме заровили в земята, и даденият талант сме захвърлили в праха. 

Изповедта не е законово задължение, което може просто да се изпълни като процедура. 

Изповедта е възможност, дадена от Бога посредством Църквата, за възстановяване на отношенията ни с Небесния ни Отец. Целта й е нашето изцеление и обновяването на живота ни, победа над греховете, които са ни победили в мисъл, дума и дело. Освен това в тайнството – ние наистина се изповядваме направо на Бога. Изповедта не е само среща между хора, а божествено тайнство, където Божията благодат докосва тъмните местенца на нашата същност.