Не бъди наивен, огледай се! Животът е смислен!

    Какъв е Смисълът на човешкия Живот? Да помислим простичко!

    Ето някои варианти! Човекът да преуспява в света, за да го придобива и ползва? За да яде (най-често свински) и да грухти доволно в калта на световните "наслади"? Да изпитва разни гнусни или негнусни, "естетични", "лирични", роматнични, плътски или неплътски, или каквито и да е удоволствия ("уд" - означава от старобългарски "крайник" и от там - удоволствие значи воля на крайниците, т.е воля на периферията, воля на маловажното и несъщественото!)? Да живее екстремен, "интересен", смешен и хаотичен, пъстър и ярък, неповторим "живот-приключение", "живот-забавление", "живот за мига" или "живот на ръба", адреналина, страстта; да "чувства, че живее", пък след него и потоп... (какви отчайващи и празни клишета само!)? Да живее, за да бъде "щастлив", макар и да не знае това какво точно означава? Да си "носи новите дрехи", че утре край на "купона"? Да "не пречи на другите" и да се бори за неясен и криворазбран мир? Да яде, просто за да не умре (като животните)? Да остави поколение (пак като животните), за да не изчезне "висшият" му и "случайно самоеволюирал" вид? Поколение, също така безцелно и вегетиращо в жива смърт? Да е част от механична и бездушна хранителна верига? Да е безсмислено добър, докато се рее в още по-безсмисления си по същност "розов" живот? Да е безплоден, но пък "културен" елемент в мъртва по цел човешка "еволюция"? Ненужен фрагмент във Всемира? Да остане в историята, без полза за самия него вече след смъртта си? Или за хумус - за баланс в природата и десерт за червеите? Или пък да живее за "любов и дива страст" и да ги възпява и величае с неграмотното си, невежо и сляпо същество...?

                                       ЕДВА ЛИ!!!!!

      Или Смисълът е от друго естество?! - невидимо, но понятно и разумно! И защо този Смисъл не е по природа видим и естествено-ясен за Човека - по подразбиране, както е ясен смисълът на храната и въздуха за Него, а той - Смисълът, трябва да се търси, да се иска и да се изстрада?! Защо? Смисълът на Живота! Има ли такъв?

    Не бъди наивен, огледай се! Животът на Човека има конкретен и единствен Смисъл! Какъв е той? Конкретна цел! Каква е тя?! Не си се замислял?! Ти Човек ли си?

                                        МАЛКА ПАУЗА...

                        ... за Човешки размисъл!!!

                                        ВНИМАНИЕ!!!

                         СМИСЪЛЪТ на този ЖИВОТ е...

    ... да се завърнеш вкъщи! Да се покаеш и спасиш! Защото сега си изпъден! Защото сега си пострадал! Защото си виновен! Защо, кога, как... - има ли значение, ако е факт! А то е факт! Съобрази се с последствията! Работи! Потърпи и виж плода си! Всичко теб чака! Времето изтича! А после лично и неизбежно ще ти се отсъди... справедливо! Искаш или не искаш!

    И така: Ще се върнеш ли у дома или ще останеш изпъден завинаги! Това е въпросът! А отговорът се кове само от теб!

    Смисълът на Живота, казан в два реда? Това да не е някакъв абсурд?! Не! Не е! Ти искаш хиляди страници ли?!

    Знаеш ли колко кръв е пролята, колко сълзи са изтекли, какви свръхчовешки сили са изтръгнати, колко труд е положен, колко болка е изпитана, от колко истински духовни воини, за да се проумеят и изпълнят горните два реда!? Не знаеш! А иначе са само няколко думи. Така е! Но и отровната вода и планинската вода си приличат, но те нямат нищо общо по същност! Така е и между различните думи и изречения! Само си приличат! Но едни разкриват тайни, просто ей така, в няколко невзрачни реда и звука, а други се трупат с тонове, без нищо да кажат! Нима не е вярно?

    Веднъж попитах един професор в университета, който уж търсеше Смисъла на Живота, следното: "Професоре, какъв е според вас Смисълът на Живота, все пак?". А той се смути, като че ли го попитах за сложно диференциално уравнение, и после ми отговори почти автоматично: "Ами... да правиш добро, да не вредиш на другите...". Изтръпнах! Все едно ми каза колко е часът! Тогава се смаях от този отговор! Професорът, всъщност... нямаше отговор! Това ме изуми! Той можеше да говори с часове за сложните процеси в живота, за абстракции, за нематериално... но нямаше истински, дълбок, изследван, жив и дишащ отговор, който да е роден от избраната за истинска от него Истина, и която Истина да е здраво прегърнал и започнал твърдо да следва! А той такава Истина явно нямаше! Това беше трагично! И разбрах какво значи да работи устата, а сърцето да тлъстее!

    А ти дали ме разбра?

Написанио от Слави