Разкажете ни за първата си среща със стареца Паисий…

Бях на 23 години и тъкмо завършвах висшето си образование. Мога да кажа, че по това време бях убеден атеист. Един ден мой приятел ми предложи да отидем на Света гора. Тогава си помислих иронично: „Какво изобщо й е святото на Света гора?!“, и пренебрежително го попитах какво ще правим там. „Ами просто ще си направим една хубава разходка… с безплатна храна и място за пренощуване. Ще се изкъпем в морето, и така…“. И аз приех… Но още когато стъпихме на светогорска земя, бях впечатлен от онова, което виждам, от начина на живот на монасите там. Помислих си, че това е то – да живееш простичко, вглъбено, имаше много философия в този живот. Най-голямата изненада за мен бе, когато започнахме да общуваме с монасите, защото в ума си имах една превратна представя за тях. Завършвах факултета по физика и светогледът ми бе изцяло пречупен през перспективата на материализма. На монасите и на духовниците гледах като на хора с психически проблеми. Но тази ми представа бе почерпена от книги, вестници, от разкази на познати, но не и от мой личен опит, не и от личното ми познанство с такива хора.

Първият манастир, който посетихме, бе „Кутлумуш“. Там имаше един монах на моите години и тъй като бяхме връстници, си позволих да говоря по-свободно с него. Именно той ме посъветва да се срещна със стареца Паисий. Първоначално не проявих интерес, но постепенно младият монах ме впечатли с начина си на убеждение, с аргументите, които изказваше. Реших все пак да отида и да се запозная с този старец. В този момент не подозирах, че съм взел решение, което ще промени живота ми.

Преди да стъпя на Света гора, не бях чувал нищо за стареца, нищо от чудните разкази, които по това време са циркулирали за него. Помня, че вървейки към неговия дом, бях негативно настроен. Неговата къща по това време бе построена на едно стръмно място в средата на двора. Трябваше да се покачиш по стръмнината, за да стигнеш до къщата. Наближавайки постройката, видях, че старецът се бе показал на балкона. Чух, че той се провиква към мен: „Елечето ми падна долу, можеш ли да го вземеш и да ми го дадеш?“. Наведох се, взех елечето от земята и щом вдигнах ръка, за да го уверя, че то е в мене, за първи път погледите ни се срещнаха. Тогава се случи нещо, което е извън рационалното човешко обяснение. Издържах секунда-две и светкавично сведох глава – очите ми не можеха да издържат светлината, която се излъчваше от лицето му. Това преживяване ме преобрази буквално за един миг. Светлината на стареца Паисий ме просветли.

В следващите минути започнах неадекватно да се лутам в двора, обиколих къщата, за да търся входа й точно от обратната страна. В ума ми трескаво пулсираше един единствен въпрос: „Възможно ли е един човек да излъчва светлина… да блести?“. И когато минах от задната страна в двора, отново видях стареца Паисий. Но този път той изглеждаше съвсем различно. Един абсолютно обикновен възрастен човек. Някак ми олекна – приближих се до него, сега вече можехме да започнем разговор. Изтласках от съзнанието си преживяното преди минути…

Бях впечатлен колко земен, смирен и мил човек е той. Сякаш искаше да се представи за някой друг – за един обикновен човек. Но съвсем скоро след запознанството ти с него, разбираш, че този човек съвсем не е обикновен; усещаш, че не просто се интересува от теб, а че те обича! Твоят проблем става негов проблем! И тази радост, която излъчваше той, караше душата ти да се отваря. Сякаш пред себе си имаш един баща, дори повече от баща, който много те обича.

Помня, че при този първи разговор, и моята душа – на скептика, се отвори и му споделих най-съкровени мои терзания, които ме измъчваха по това време. Имах проблем с авторитетите и със собственото си поведение към тях. И тогава той ми каза: „Спомняш ли си, че когато беше втори клас в гимназията, баща ти потегли на едно пътуване до Атина…“. Той ми разказа подробно какво се бе случило тогава – 12 години назад във времето, и ми каза: „Тогава ти много се натъжи и се обиди на баща си. Затова сега имаш такива проблеми“. Бях стъписан – този човек ми припомни за събитие от моето детство, което аз самият бях забравил. Тогава си помислих, че той ме познава по-добре, отколкото аз познавам самия себе си.

Старецът Паисий, който бе осенен от благодатта на Светия Дух, виждаше не само лицето ти, но и в твоето сърце. Още преди да му кажеш кой си и какви са проблемите ти, той вече ги знаеше. Но такива преобразяващи преживявания не съм имал само аз, а още много хора, които лично са ми разказвали за изумителните си срещи с него.

Бихте ли ни споделили някой разказ, който сте чули от първо лице и който особено ви е впечатлил?

Ще ви разкажа за един човек, когото многократно съм срещал при килията на стареца Паисий. За жалост, изгубих следите му и не знам днес какво се случва с него, но по онова време, при нашите срещи, той ми разказа историята на своя живот…

Сподели ми, че е работил като продуцент на порнографски филми. Изкарвал много пари от заниманието си – имал не една, а няколко луксозни коли и няколко апартамента. До него достигнали свидетелства за стареца Паисий и той си казал, че този монах си „играе с хората“. Случило се така, че заминал за Света гора и решил, че обезателно трябва да отиде при този старец, за да разбере какъв е неговият похват да омайва хората и да го разобличи, поне за себе си.

Ежедневно по пътя към килията на стареца се изчакваха и слизаха стотици хора. Когато моят познат пристигнал там, при килията на стареца имало десетина поклонници. Той поседнал на един пън и започнал да наблюдава – как старецът посрещал хората, какво си говорел с тях… Стоял и просто наблюдавал. Постепенно, освен него, останали още двама души посетители. Тогава старецът Паисий влязъл вътре и изнесъл чиния с локум, за да почерпи поклонниците. Предложил на първия, сред това подал подноса към втория, и когато стигнал до моя познат, едно парченце локум паднало на земята. Тогава Паисий му казал: „Вдигни го от земята и си го хапни!“. „Но как, отче, да го изям от земята?“, смутено казал моят познат. „Хубаво. Но ти значи можеш да храниш хората с мръсни неща!“, отвърнал му старецът. Мъжът замръзнал, той прекрасно разбрал какво иска да му каже монахът и… просто побягнал от мястото. На следващия ден обаче се върнал при колибата на стареца, и щом го видял, му казал, че иска да поговори с него. „Щом искаш да говорим, върни се вкъщи, продай всичко, което си спечелил от твоята работа, и после ела да говорим. Дотогава няма за какво да си говорим с теб“, бил отговорът на преподобния. Само за една седмица човекът продал и колите, и имотите, и цялата си апаратура. Щом се върнал на Света гора, старецът Паисий го посрещнал с усмивка и седнали да разговарят…

Чувствате ли по някакъв начин тази духовна връзка, която сте имал със стареца Паисий, и днес, години след неговата кончина?

Ние, православните казваме, че човекът има начало, но няма край. И вярваме, че със сигурност животът не свършва със смъртта. Връзките, които ни свързват помежду си, не се разпадат с края на този живот. Можем да бъдем уверени, че така, както любовта към родителите ни не изчезва след края на техния земен живот, така и тяхната любов към нас продължава да е жива и след тяхната смърт. Те продължават да ни обичат и отвъд. А когато говорим за човек, който е светец, който приживе е бил осенен от Светия Дух, линията на смъртта, която разделя хората, може да бъде лесно прекрачена. Затова аз знам, че старецът Паисий е жив. Това не е теория или само вероятност, а реалност, и след неговата смърт на няколко пъти съм си давал ясна сметка за неговата помощ в живота ми. И пак ще повторя – не само аз, а още хиляди хора. I www.doxologia.ro
автор:· ЩЕФАН КОЖОКАРИ

,

на даден човек не можем да съдим по чудесата и знаменията, които е вършил, (защото такива могат да се вършат и с помоща на дявола), а по неговата православност, т.е. по това дали е пазил и изповядвал вярата в чистота, дали е спазвал каноните и еклезиологията на светата Православна Църква и т.н.
В случая знам, че старецът Паисий е бил в пълно общение и е поменавал на света Литургия вселенският ересиарх Вартоло(з)мей, който е отявлен икуменист и еретик; учил е духовните си чада, че не е проблем да следват новия папистки календар и пр. неща, които са в пълно отклонение от учението на Църквата.
С оглед на това считам, че старецът Паисий не е и не може да бъде православен християнин, а още по-малко пък светец.

Докато не дойде Божественото просвещение, не се доверявай на собственото си мнение. Само Бог съди правилно, защото само Той знае сърцата на хората
Поздрав Дора

каноните на светата Православна Църква казват кой е православен и кой - не.
Препоръчвам Ви да не се доверявате на собствените си помисли или пък на лъжестарци.
С най-добри чувства,
Аврамов

...нямам навика да пиша за светци без да знам отношението на Православната ни църква към тях. Ето вижте сам: http://novinite.bg/articles/69535/Vselenskata-patriarshiya-kanonizira-dvama-novi-svetci
Божията милост да бъде с Вас.
Поздрав Дора

„Слушайте с кротост, съдете с доброта.“ Шекспир. Та това противоречи ли на Пранославието!!!

Незная Шекспир да е бил на "Тайната вечеря" (да не споменавам напразно Името Божие) или "дявола" до дървото на познанието наеднъж с Адама и Ева („Древната змия, онзи, който се нарича Дявол и Сатана, ... заблуждава целия свят.“ (Откровение 12:9) този неправославен Шекспир, не се бори със света, не иска да е светец, нито спасен, защо? Защото е човек-творец. И досега света го помни и пресъздава творчеството му... А колко благочестиви твърдоглавци си отиват от този свят - уж спасени, а ни следа ни път оставили са, няма и спомен от тях...[/quote]

.......е твърде несигурна основа на която поставяте изходното положение на твърденията си.
Поразително е как с няколко изречения успявате да поставите толкова много проблеми, и при това, без замисляне, да претендирате, че сте ги едва ли не решил. Просто не съзнавате проблемите, по които се изказвате. Така мисля.
Поздрав Дора

уважаема Дора, че вселенската патриаршия отдавна е престанала да бъде част от Православната Църква. Не може т. нар. вселенски патриарх да се моли, съслужи и причастява с папата, както и с всички останали езичници, еретици и разколници по света, обединени в Световния съвет на "църквите", т. нар. икуменическо движение.
Сам Господ е казал, че не можем да служим на Него и на мамона едновременно, а също, че няма нищо общо между Истината и лъжата, между Христа и велиара. Именно делата доказват кой е православен и кой - не.

Бъдете разсъдлива и Бог с Вас!

Ето Ви нещо по темата:

http://pravoslaven-sviat.org/2014/02/24/starecat-paisij-za-kalendarnata-reforma/