Независещият от времето духовен живот-ІІ част
Условията за живот в съвременния свят са твърде различни от тези в миналото.
Появява се апостасния феномен – феноменът на отпадане от Истината, който се състои в неспособността на хората свежо да възприемат Благовестието. Те вече са чували за него и са свикнали да мислят против него. Затова са малко тия, които след проповед се обръщат към Православието.
Друга характерна черта на духа на времето е атмосферата на Мики Маус. Сериозност – ето какво липсва в духа на времето. И отсъствие на сериозност е влязло в навиците и в бита. На раздяла хората си казват „Гледай на всичко по – леко!”, отпусни се, нищо важно не става, каквото и да се случи, не го вземай присърце! По – рано на раздяла са си казвали „ С Богом!”.
Съвременната младеж е погълната от фантастичния свят на телевизията. Паркът „Мики Маус” се нарича Свят на Дисни, Земя на Дисни. Целият ни духовен живот и дори религиозните възгледи попадат непрестанно под въздействието на тази атмосфера. Във Флорида живее един много честен и сериозен протестант – фундаменталист, който притежава голям участък земя точно до Дисниленд. Той се кани да построи там копие на Иерусалимския храм, за да отвлече посетителите на Дисниленд от светското и да ги привлече към духовното. Но на същото ниво. Посетителите ще възкликнат „Ах!” и „Ох!” – нали това ще е вълшебен замък като онзи, в Дисниленд!
Цялата тази нереална киноатмосфера не е само в духа на времето, но влиза и в нашите домове. Тя влияе на възприятията ни за живота, на възприятията на децата ни. Впрочем децата вече не се възпитават. Самата идея, че те трябва да се възпитават, да се отглеждат в определен дух и принципи – тази идея липсва. Те се възпитават сами, преминават през влиянията на околния свят и накрая от тях се получава нещо крайно несериозно. Това е главната причина, поради която много от порасналите вече деца изгубват ума си, приобщават се към различни диви и ужасни религии, стават наркомани, престъпници и вършат множество безумни постъпки. В детството си те не са имали контакт с истинската земна реалност - нито в сферата на духовния живот, нито в сериозно отношение към бита.
Това е една от основните причини, които правят живота ни различен от миналото и все по – труден за духовни дела. Друга причина са съвременните битови улеснения, които несъмнено водят към обезличаване, обезчовечаване и карат хората да се безпокоят не толкова един за друг, колкото за вещите, машините и комфорта. В самата идея за телефона има момент обезчовечаване: достатъчно е само да вдигнеш слушалката, за да влезеш в контакт с другия. Ако беше необходимо да изминете някакво разстояние, за да говорите с човека, състоянието на душата ви би било по – друго, отколкото когато просто наберете телефонния номер. Всичко това прави нашето време твърде различно от миналото и затруднява много всяка духовна активност – апостолство, мисионерска дейност, монашески подвиг, обикновен духовен живот на мирянин и пр.
Има още нещо в атмосферата на нашето време, което ние, православните, трябва да имаме предвид: силата на традицията. Ако ние решим, че всичко, което Църквата ни дава, е нещо самодостатъчно, неизискващо от нас никакви усилия, т. е. нещо което можем да приемем като разбиращо себе си от само себе си – такова отношение вече духовно ни убива.
Всичко което е високо, изисква борба, усилия за достигане. Ето защо съвременните удобства водят към обезличаване: опитът да се направи всичко по – удобно лишава света от борбата, която е тъканта на живота.
Поради всички тези причини съвременната атмосфера е угнетяваща за духовния живот. Още в началото на века тези условия са били оформени и семената – засети. Двадесети век нищо не е прибавил, а само е привел в действие механизмите, конструирани и изградени в XV// – ти и X/X –ти век. За нас нищо не е останало, всичко вече е извършено – това вселява чувство на безнадежност. Ето пример за „реалистичен” поглед върху живота: най – лошите хора потъват в греховния живот, а най – добрите губят смисъла на живота поради отсъствие на духовност. Няма към какво повече да се стремим, всичко е отнето, материализмът тържествува…светът безнадежно се стреми надолу и няма надежда този устрем да спре.
Автор : иеромонах Серафим Роуз
