Постинг
30.12.2014 10:14 -
Божиите съдби
Автор: lubovakoniamash
Категория: Лични дневници
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2014 10:15
Прочетен: 539 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.12.2014 10:15
Няма сляп случай! Бог управлява света, и всичко, което става на небето и в поднебесната, става според съда на пре-мъдрия и всемогъщ Бог, непостижим в Своето всемогъщество и премъдрост, непостижим в Своето управление.
Бог управлява света: Неговите разумни творения да Му се покоряват и Неговите слуги да Го съзерцават благоговейно, да славословят в удивление и недоумение надвишаващото техния разум, премъдро Негово управление!
Бог управлява света. Заслепените грешници не виждат това управление. Те са измислили чуждия на разума случай, те не съзнават неправилността и ограничеността на своя възглед, изкривен и помрачен, те приписват на Божието управление отсъствие на правилност и смисъл, те хулят Божието управление, и премъдрото действие признават и наричат безумно. Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя (Пс. 104:7), проповядва царственият Пророк. Съдбите Господни са истина - всички са праведни (Пс. 18:10). В тях няма нищо несправедливо! В тях няма нищо неразумно! Те се оправдават чрез своите последствия, чрез своите духовни плодове, оправдават се чрез съвършенството на своя всесъвършен Източник.......
Какво са Божиите съдби? Това са действия или допущения на Божията воля, върху които волята на човека няма никакво влияние. Очевидно е, че за пълното изпълнение на Божията воля от хората човек трябва да встъпи в правилно отношение и към Божиите заповеди, и към Божиите съдби. Аз пазех Господните пътища, казва истинният Божий служител,защото всички Негови съдби са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах (Пс. 17:22,23 - слав.).Научи ме, Господи мой, на Твоите съдби! (Пс. 118:108 - слав.). Славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда (Пс. 118:7).
Прогневява Господа грешникът - самоволният служител на демоните: няма Бог пред него, във всяко време пътищата му се оскверняват, Твоите съдби са далеч от него (Пс. 9:25,26 - слав.). Пренебрегването на Божиите заповеди по необходимост се присъединява към отхвърлянето на Божието управление над света и на Божия промисъл за света: пренебрегването на Божиите заповеди произлиза от това отхвърляне като естествено следствие. За управител на вселената и начална причина за всичко, случващо се в човешкото общество и с всеки човек в частност, доброволният, съзнателен грешник признава или човешкия разум, или слепия, безсмислен случай. Този грешник по своя начин на мислене и настроението на душата си встъпва в отношение, враждебно на Господа и на Неговото свето Евангелие; той без страх потъпква всички Божии заповеди, без страх задоволява всички свои порочни пожелания.
За когото няма Бог в Божия промисъл, за него няма Бог и в Божиите заповеди. Който е видял Бога в Неговото управление на света, който се е изпълнил с благоговение пред това управление, който благоговеепред Божиите съдби, само той може да прикове плътта си към страха Божий (Пс. 118:120 -слав.): да разпъне греховната и веществолюбива воля и мъдруване на кръста на евангелските заповеди. За да видим Бога в Неговия промисъл, е необходима чистота на ума, сърцето и тялото. От виждането на Божиите съдби в изобилие се ражда майката на това виждане - благочестивият живот.Бог управлява вселената, Той управлява и живота на всеки човек във всичките му подробности. Такова управление, влизащо в най-дребните, на пръв поглед нищожни условия на съществуване на творенията, съответства на безкрайното съвършенство на Божиите свойства. Законът на такова управление може да се прочете в природата, в обществения и в частния живот на човека, в Свещеното Писание. Не две ли врабчета, е казал Спасителят, се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам, истинни и верни Божии служители, и космите на главата са всички преброени(Мат. 10:29, 30). Вярвам на всесветите слова! И не мога да не им вярвам: те с точност изобразяват съвършенството на моя Бог. От Твоето лице, Господи мой, да излезе съд за мене! (Пс. 16:2). Целият принадлежа на Теб! Моят живот и моята смърт ежечасно се намират в Твоите ръце! Ти участваш във всички мои дела, във всички мои обстоятелства: помагаш ми да Ти благоугаждам; дълготърпиш моите своеволни, греховни, безумни действия. Твоята десница постоянно ме направлява на Твоя път! Без съдействието на тази десница отдавна бих се заблудил безизходно, бих погинал безвъзвратно. Ти, Който едничък си способен да съдиш човека, ме съдиш и решаваш моята участ навеки според Твоя праведен съд, по Твоята неизказана милост. Аз съм Твой и преди моето битие, и отвъд предела на моето земно битие или странстване!
Божии съдби са всичко, което се извършва във вселената.Всичко, което се извършва става, става вседствие на Божия съд и решение......
За ръководители на нашето поведение са дадени, от една страна, разумът и свободното разположение, а от друга - откровеното Божие учение. Откровеното Божие учение възвестява достатъчно подробно Божията воля като средство за спасение, възвестява Божието благоволение да се спасят всички човеци, възвестява вечна мъка за потъпкването на Божията воля. Оттук ясно следва, че спасението и погибелта на човека зависят единствено от неговата воля, а не от неизвестното на него Божие определение.
Защо един се ражда в богатство и знатност, а друг в нищета, сред хора, презирани и угнетявани, обречени на доживотен телесен труд с пот на лицето, лишени от средства за умствено развитие? Защо един умира грохнал старец, друг в разцвета на юношеската или зрялата възраст, друг дете или дори неколкодневен младенец? Защо един постоянно се ползва със здраве и благополучие, а друг се измъчва в болести, предава се от едни скърби на други, от едни бедствия на други, като от ръка на ръка? Тези и подобни въпроси веднъж занимавали великия египетски пустиножител Антоний и той напразно търсел разрешаването им със собствения си разум, осенен от Божествената благодат, способен да се вдълбочава в изследването на Божиите тайни. Когато светият старец се уморил от безплодни размишления, към него последвал глас от небето: „Антоний! Това са Божии съдби. Изследването им е душевредно. Внимавай над себе си".
„Внимавай над себе си", о, човече! Встъпи в труд и изследване, които са ти жизнено необходими. .....
Защо земният живот да бъде път само на страданието, понякога действащо по-силно, друг път по-слабо, понякога осезаемо, понякога заглушавано от упоението на земните грижи и наслаждения? Защо да има болести и всякакви други нещастия, лични и обществени? Защо в човешкото общество да има раздори, обиди, убийства? Защо винаги да има разнообразно зло, непрестанно борещо се против доброто, почти винаги тържествуващо над него? Защо всеки човек вътре в себе си да бъде отравян от страсти, да се измъчва от тях несравнимо повече, отколкото от скърбите отвън? Защо да има смърт, безпощадно поглъщаща всички? Що за явление е това - поколенията, сменяни едно от друго, възникващи от небитието, встъпващи в живота за кратък срок, отново завинаги се потопяват в неизвестността?
Що за явление е дейността на всяко поколение на земята, сякаш е вечно на нея? Що за явление е тази дейност, постоянно противоречаща на самата себе си, постоянно изграждаща с усилие, изграждаща върху потоци човешка кръв като върху цимент - постоянно разрушаваща своята работа със същото усилие, със същото кръвопролитие?... Земята е долина на изгнанието, долина на постоянно безредие и смущение, долина на ограничено пребиваване на същества, Изгубили своето първоначално достойнство и жилище, изгубили здравия смисъл. По много начини страдат хората в тази мрачна и дълбока долина! Те страдат и под гнета на нищетата, и в изобилието на богатството; страдат и в бедни колиби, и във великолепни царски палати; страдат от бедствия отвън и от това страшно разстройство, с което е поразено естеството на всеки човек вътре в него, с което са поразени и душата, и тялото му, с които е извратен и заслепен умът му.........
При нападение на скърби изцяло се предавайте на Божията воля и милост, и с особено усърдие се стремете към изпълнението на Божиите заповеди(1 Петр.4:19). Времето на скърбите е онова блажено време, в което Бог съзижда душата на Своя възлюбен избранник измежду човеците........
Автор:Св. Игнатий Брянчанинов
Бог управлява света. Заслепените грешници не виждат това управление. Те са измислили чуждия на разума случай, те не съзнават неправилността и ограничеността на своя възглед, изкривен и помрачен, те приписват на Божието управление отсъствие на правилност и смисъл, те хулят Божието управление, и премъдрото действие признават и наричат безумно. Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя (Пс. 104:7), проповядва царственият Пророк. Съдбите Господни са истина - всички са праведни (Пс. 18:10). В тях няма нищо несправедливо! В тях няма нищо неразумно! Те се оправдават чрез своите последствия, чрез своите духовни плодове, оправдават се чрез съвършенството на своя всесъвършен Източник.......
Какво са Божиите съдби? Това са действия или допущения на Божията воля, върху които волята на човека няма никакво влияние. Очевидно е, че за пълното изпълнение на Божията воля от хората човек трябва да встъпи в правилно отношение и към Божиите заповеди, и към Божиите съдби. Аз пазех Господните пътища, казва истинният Божий служител,защото всички Негови съдби са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах (Пс. 17:22,23 - слав.).Научи ме, Господи мой, на Твоите съдби! (Пс. 118:108 - слав.). Славил бих Те с правота на сърцето, като се уча от съдбите на Твоята правда (Пс. 118:7).
Прогневява Господа грешникът - самоволният служител на демоните: няма Бог пред него, във всяко време пътищата му се оскверняват, Твоите съдби са далеч от него (Пс. 9:25,26 - слав.). Пренебрегването на Божиите заповеди по необходимост се присъединява към отхвърлянето на Божието управление над света и на Божия промисъл за света: пренебрегването на Божиите заповеди произлиза от това отхвърляне като естествено следствие. За управител на вселената и начална причина за всичко, случващо се в човешкото общество и с всеки човек в частност, доброволният, съзнателен грешник признава или човешкия разум, или слепия, безсмислен случай. Този грешник по своя начин на мислене и настроението на душата си встъпва в отношение, враждебно на Господа и на Неговото свето Евангелие; той без страх потъпква всички Божии заповеди, без страх задоволява всички свои порочни пожелания.
За когото няма Бог в Божия промисъл, за него няма Бог и в Божиите заповеди. Който е видял Бога в Неговото управление на света, който се е изпълнил с благоговение пред това управление, който благоговеепред Божиите съдби, само той може да прикове плътта си към страха Божий (Пс. 118:120 -слав.): да разпъне греховната и веществолюбива воля и мъдруване на кръста на евангелските заповеди. За да видим Бога в Неговия промисъл, е необходима чистота на ума, сърцето и тялото. От виждането на Божиите съдби в изобилие се ражда майката на това виждане - благочестивият живот.Бог управлява вселената, Той управлява и живота на всеки човек във всичките му подробности. Такова управление, влизащо в най-дребните, на пръв поглед нищожни условия на съществуване на творенията, съответства на безкрайното съвършенство на Божиите свойства. Законът на такова управление може да се прочете в природата, в обществения и в частния живот на човека, в Свещеното Писание. Не две ли врабчета, е казал Спасителят, се продават за един асарий? И ни едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; а вам, истинни и верни Божии служители, и космите на главата са всички преброени(Мат. 10:29, 30). Вярвам на всесветите слова! И не мога да не им вярвам: те с точност изобразяват съвършенството на моя Бог. От Твоето лице, Господи мой, да излезе съд за мене! (Пс. 16:2). Целият принадлежа на Теб! Моят живот и моята смърт ежечасно се намират в Твоите ръце! Ти участваш във всички мои дела, във всички мои обстоятелства: помагаш ми да Ти благоугаждам; дълготърпиш моите своеволни, греховни, безумни действия. Твоята десница постоянно ме направлява на Твоя път! Без съдействието на тази десница отдавна бих се заблудил безизходно, бих погинал безвъзвратно. Ти, Който едничък си способен да съдиш човека, ме съдиш и решаваш моята участ навеки според Твоя праведен съд, по Твоята неизказана милост. Аз съм Твой и преди моето битие, и отвъд предела на моето земно битие или странстване!
Божии съдби са всичко, което се извършва във вселената.Всичко, което се извършва става, става вседствие на Божия съд и решение......
За ръководители на нашето поведение са дадени, от една страна, разумът и свободното разположение, а от друга - откровеното Божие учение. Откровеното Божие учение възвестява достатъчно подробно Божията воля като средство за спасение, възвестява Божието благоволение да се спасят всички човеци, възвестява вечна мъка за потъпкването на Божията воля. Оттук ясно следва, че спасението и погибелта на човека зависят единствено от неговата воля, а не от неизвестното на него Божие определение.
Защо един се ражда в богатство и знатност, а друг в нищета, сред хора, презирани и угнетявани, обречени на доживотен телесен труд с пот на лицето, лишени от средства за умствено развитие? Защо един умира грохнал старец, друг в разцвета на юношеската или зрялата възраст, друг дете или дори неколкодневен младенец? Защо един постоянно се ползва със здраве и благополучие, а друг се измъчва в болести, предава се от едни скърби на други, от едни бедствия на други, като от ръка на ръка? Тези и подобни въпроси веднъж занимавали великия египетски пустиножител Антоний и той напразно търсел разрешаването им със собствения си разум, осенен от Божествената благодат, способен да се вдълбочава в изследването на Божиите тайни. Когато светият старец се уморил от безплодни размишления, към него последвал глас от небето: „Антоний! Това са Божии съдби. Изследването им е душевредно. Внимавай над себе си".
„Внимавай над себе си", о, човече! Встъпи в труд и изследване, които са ти жизнено необходими. .....
Защо земният живот да бъде път само на страданието, понякога действащо по-силно, друг път по-слабо, понякога осезаемо, понякога заглушавано от упоението на земните грижи и наслаждения? Защо да има болести и всякакви други нещастия, лични и обществени? Защо в човешкото общество да има раздори, обиди, убийства? Защо винаги да има разнообразно зло, непрестанно борещо се против доброто, почти винаги тържествуващо над него? Защо всеки човек вътре в себе си да бъде отравян от страсти, да се измъчва от тях несравнимо повече, отколкото от скърбите отвън? Защо да има смърт, безпощадно поглъщаща всички? Що за явление е това - поколенията, сменяни едно от друго, възникващи от небитието, встъпващи в живота за кратък срок, отново завинаги се потопяват в неизвестността?
Що за явление е дейността на всяко поколение на земята, сякаш е вечно на нея? Що за явление е тази дейност, постоянно противоречаща на самата себе си, постоянно изграждаща с усилие, изграждаща върху потоци човешка кръв като върху цимент - постоянно разрушаваща своята работа със същото усилие, със същото кръвопролитие?... Земята е долина на изгнанието, долина на постоянно безредие и смущение, долина на ограничено пребиваване на същества, Изгубили своето първоначално достойнство и жилище, изгубили здравия смисъл. По много начини страдат хората в тази мрачна и дълбока долина! Те страдат и под гнета на нищетата, и в изобилието на богатството; страдат и в бедни колиби, и във великолепни царски палати; страдат от бедствия отвън и от това страшно разстройство, с което е поразено естеството на всеки човек вътре в него, с което са поразени и душата, и тялото му, с които е извратен и заслепен умът му.........
При нападение на скърби изцяло се предавайте на Божията воля и милост, и с особено усърдие се стремете към изпълнението на Божиите заповеди(1 Петр.4:19). Времето на скърбите е онова блажено време, в което Бог съзижда душата на Своя възлюбен избранник измежду човеците........
Автор:Св. Игнатий Брянчанинов
ЕТО КАК ВЪЗДЕЙСТВАТ ВЪРХУ ПЕНСИОНЕРИТЕ Н...
Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерант...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Проф. Георги Фотев: Смисълът на толерант...
Учтиви идилци от Дон в Париж
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1302
